завършване на следствието, всичко това му вдъхна кураж и гордост. Г. Караславов, Тат., 187. И така, този капитанин [Колумб] отплува, .. и после маловременно плувание към западна страна, изгуби всяка надежда за благополучното извършване на това смело предприятие. П. Кисимов, OA I (превод), 11.
2. Остар. За човек — щастлив, преуспял. Аз бях просто щастлив, не само че го виждах, но и че го виждах благополучен в живота. Ив. Вазов, Съч. IX, 17. Живей по-благоразумно на младост, за да бъдеш по-благополучен на старост. П. Р. Славейков, РО (превод), 3. Най-първата грижа на родителите е да отхранят децата си здрави и читави, да ся трудят сякак, за да ги направят честити и благополучни. У, 1870, бр. 1, 5.
БЛАГОПОЛУ`ЧИЕ, мн. няма, ср. 1. Щастлив, спокоен живот без материални затруднения и неприятности, добро материално състояние; благоденствие. Кочо беше във всяко нещо редовен човек. В работата му, в целия му живот имаше един най-важен подтик: благополучието на децата му, на жена му, на дома му. Д. Талев, ПК, 102. Кожата на лицето му издаваше успокоена мъжка сила и здраве на човек, който се храни добре и живее в благополучие. Ем. Станев, ИК III, 92. Трудолюбивий стопанин, .., трябва с трудолюбието си да донесе благополучие в къщата. А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 47.
2. Остар. Щастие. Вярвайте, .., че няма благополучие по-голямо от сознанието на направените добри работи. С. Радулов, НД (превод), 5.
БЛАГОПОЛУ`ЧНО нареч. 1. Успешно, без пречки или усложнения. Стъпи на страшния мост и премина благополучно на другата страна. Ив. Вазов, Съч. VI, 65. Изпитът се свърши благополучно преди няколко деня. Елин Пелин, Съч. II, 111. Все пак, макар и по тъмно, стигнах благополучно в селото. Катърът ме заведе право в двора на чичо Дончо. Г. Белев, ПЕМ, 77. — Раната не е опасна .. ще я превържа с благ мехлем и всичко ще се свърши благополучно. К. Петканов, ДЧ, 353.
2. Остар. Щастливо. Той ся ожени за Милка и поживя с нея благополучно за много години. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 155. Те живяха твърде благополучно в този остров. П. Р. Славейков, ИМ, 24. Това семейство живееше благополучно, без грижи, без печал. С. Радулов, ГМП (превод), 214.
БЛАГОПОЛУ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Благополучие.
БЛАГОПОТРЕ`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Остар. Книж. Полезен. Макар и да е изпълнил [Светослав] спрямо баща си напълно синовните си длъжности, .., обаче не е считал за благопотребно да го украси отново с отнетата му за себе си диадема. Ив. Вазов, Съч. XIV, 205. Тая книга е съставена за различни благопотребни прошения, .., или е събрано онова, що нема там, из различни черковни книги. З. Петров и др., ЧБ (превод), 37.
БЛАГОПОЧИТА`НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Дълбока, смирена почит, уважение. Ние да се погрижим за разстроената наша църква, да укрепим разклатеното благочестие, да издигнем падналото благопочитание. В. Геновска, СГ, 57.
БЛАГОПРИЛИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който е съобразен с изискванията за добро държание в дадена среда, с изискванията за вежливост, учтивост. Бележките за стихотворението на г-н Данева губят важността си, като са направени по един не толкоз благоприличен начин. Ч,* 1875, бр. 3, 129. Благоприличен тон. Благоприлично поведение. Благоприлично държание.
2. Остар. Който има добър, приличен външен вид, съобразен с изискванията на дадена среда. — Тачев, коя е оная благоприлична госпожа, облечена цяла в черно? Ив. Вазов, Съч. X, 83. Твърде благоприличен, откакто си беше облякъл прана риза и нов елек, Иван чакаше търпеливо. Й. Йовков, ПГ, 55.
БЛАГОПРИЛИ`ЧИЕ, мн. няма, ср. Книж. Начин на държание или на обличане, съобразен с изискванията на добрите нрави в дадена среда. Той подигна края на горнята си устна, уж да се усмихне за благоприличие, ала като фърли в същия миг плах поглед към госпожата, .. веднага сбра устни. Т. Влайков, Съч. II, 168. Разговорът явно преминаваше границите на благоприличието. Професорът искаше да го клъвне и да го унижи пред всички. Ем. Станев, ИК I-II, 273. По-простите затворници висяха над главата ми прави, но не земаха участие, пазяха благоприличие пред по-старите и авторитетните. З. Стоянов, ЗБВ III, 75.
БЛАГОПРИЛИ`ЧНО. Книж. Нареч. от благоприличен. От първата врата, на която позвънихме, излезе стар човек .. — Търсим квартира — казахме ние и сведохме благоприлично очи. П. Незнакомов, ХР, 43-44.
БЛАГОПРИСТО`ЕН, -о`йна, -о`йно, мн. -о`йни, прил. Остар. Книж. Благоприличен. Жената беше дребничка и благопристойна — след всяко отпиване от чашата внимателно изтриваше устните си с везана кърпичка. Ем. Манов, БГ, 89-90. Откъде знаеше старият какви са отношенията му с Антония и подозира ли неговите намерения? Допуща ги и ги одобрява! Значи и той не разчита на успех по благопристоен път. Ем. Станев, ИК III, 17. Учителский събор реши, че трябва да има един общ надзирател
