завършване на следствието, всичко това му вдъхна кураж и гордост. Г. Караславов, Тат., 187. И така, този капитанин [Колумб] отплува, .. и после маловременно плувание към западна страна, изгуби всяка надежда за благополучното извършване на това смело предприятие. П. Кисимов, OA I (превод), 11.
2. Остар. За човек — щастлив, преуспял. Аз бях просто щастлив, не само че го виждах, но и че го виждах благополучен в живота. Ив. Вазов, Съч. IX, 17. Живей по-благоразумно на младост, за да бъдеш по-благополучен на старост. П. Р. Славейков, РО (превод), 3. Най-първата грижа на родителите е да отхранят децата си здрави и читави, да ся трудят сякак, за да ги направят честити и благополучни. У, 1870, бр. 1, 5.
БЛАГОПОЛУ`ЧИЕ, мн. няма, ср. 1. Щастлив, спокоен живот без материални затруднения и неприятности, добро материално състояние; благоденствие. Кочо беше във всяко нещо редовен човек. В работата му, в целия му живот имаше един най-важен подтик: благополучието на децата му, на жена му, на дома му. Д. Талев, ПК, 102. Кожата на лицето му издаваше успокоена мъжка сила и здраве на човек, който се храни добре и живее в благополучие. Ем. Станев, ИК III, 92. Трудолюбивий стопанин, .., трябва с трудолюбието си да донесе благополучие в къщата. А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 47.
2. Остар. Щастие. Вярвайте, .., че няма благополучие по-голямо от сознанието на направените добри работи. С. Радулов, НД (превод), 5.
БЛАГОПОЛУ`ЧНО нареч. 1. Успешно, без пречки или усложнения. Стъпи на страшния мост и премина благополучно на другата страна. Ив. Вазов, Съч. VI, 65. Изпитът се свърши благополучно преди няколко деня. Елин Пелин, Съч. II, 111. Все пак, макар и по тъмно, стигнах благополучно в селото. Катърът ме заведе право в двора на чичо Дончо. Г. Белев, ПЕМ, 77. — Раната не е опасна .. ще я превържа с благ мехлем и всичко ще се свърши благополучно. К. Петканов, ДЧ, 353.
2. Остар. Щастливо. Той ся ожени за Милка и поживя с нея благополучно за много години. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 155. Те живяха твърде благополучно в този остров. П. Р. Славейков, ИМ, 24. Това семейство живееше благополучно, без грижи, без печал. С. Радулов, ГМП (превод), 214.
БЛАГОПОЛУ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Благополучие.
БЛАГОПОТРЕ`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Остар. Книж. Полезен. Макар и да е изпълнил [Светослав] спрямо баща си напълно синовните си длъжности, .., обаче не е считал за благопотребно да го украси отново с отнетата му за себе си диадема. Ив. Вазов, Съч. XIV, 205. Тая книга е съставена за различни благопотребни прошения, .., или е събрано онова, що нема там, из различни черковни книги. З. Петров и др., ЧБ (превод), 37.
БЛАГОПОЧИТА`НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Дълбока, смирена почит, уважение. Ние да се погрижим за разстроената наша църква, да укрепим разклатеното благочестие, да издигнем падналото благопочитание. В. Геновска, СГ, 57.
БЛАГОПРИЛИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който е съобразен с изискванията за добро държание в дадена среда, с изискванията за вежливост, учтивост. Бележките за стихотворението на г-н Данева губят важността си, като са направени по един не толкоз благоприличен начин. Ч. 1875, бр. 3, 129. Благоприличен тон. Благоприлично поведение. Благоприлично държание.
2. Остар. Който има добър, приличен външен вид, съобразен с изискванията на дадена среда. — Тачев, коя е оная благоприлична госпожа, облечена цяла в черно? Ив. Вазов, Съч. X, 83. Твърде благоприличен, откакто си беше облякъл прана риза и нов елек, Иван чакаше търпеливо. Й. Йовков, ПГ, 55.
БЛАГОПРИЛИ`ЧИЕ, мн. няма, ср. Книж. Начин на държание или на обличане, съобразен с изискванията на добрите нрави в дадена среда. Той подигна края на горнята си устна, уж да се усмихне за благоприличие, ала като фърли в същия миг плах поглед към госпожата, .. веднага сбра устни. Т. Влайков, Съч. II, 168. Разговорът явно преминаваше границите на благоприличието. Професорът искаше да го клъвне и да го унижи пред всички. Ем. Станев, ИК I-II, 273. По-простите затворници висяха над главата ми прави, но не земаха участие, пазяха благоприличие пред по-старите и авторитетните. З. Стоянов, ЗБВ III, 75.
БЛАГОПРИЛИ`ЧНО. Книж. Нареч. от благоприличен. От първата врата, на която позвънихме, излезе стар човек .. — Търсим квартира — казахме ние и сведохме благоприлично очи. П. Незнакомов, ХР, 43-44.
БЛАГОПРИСТО`ЕН, -о`йна, -о`йно, мн. -о`йни, прил. Остар. Книж. Благоприличен. Жената беше дребничка и благопристойна — след всяко отпиване от чашата внимателно изтриваше устните си с везана кърпичка. Ем. Манов, БГ, 89-90. Откъде знаеше старият какви са отношенията му с Антония и подозира ли неговите намерения? Допуща ги и ги одобрява! Значи и той не разчита на успех по благопристоен път. Ем. Станев, ИК III, 17. Учителский събор реши, че трябва да има един общ надзирател
