БЛАГОЛЮ`БЕЦ, мн. -бци, м. Остар. Книж. Човек, който обича доброто.
БЛАГОЛЮБИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. На който е присъща склонност към добри дела. „Като се научих за благолюбивия нрав на твоята душа, пише цар Петър на рилския пустинник, .., твърде много възжелах да видя твое преподобие.“ Ив. Вазов, Съч. XV, 38.
БЛАГОЛЮ`БИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Любов към доброто.
БЛАГОМИРИЗЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Благоуханен.
БЛАГОМИ`СЛИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Доброжелателство; благожелание. Аз же убо както знаеш, отначало сохранявам началното благомислие и твердаго залога верху всичте си ученици. Н. Хилендарец, СПП, 38.
БЛАГОНАДЕ`ЖДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който заслужава доверие, на когото може да се разчита. Двама счетоводители, мъж и жена, заминават за две години в Иркутск. Искат да поверят имуществото си на благонадежден човек. Кр. Кюлявков, СПП, 78.
2. Който заслужава политическо доверие, който е привърженик на съществуващата власт. Рекоха преди няколко години, че ще направят кооперация и я направиха. Колко разкарвания — кои са хората, дето я образуват, честни ли са, благонадеждни ли са, .., докато най-после им разрешиха. Ст. Даскалов, БМ, 29. Не им се позволява от страна на правителството никаква работа и пр., че не биле благонадеждни. З. Стоянов, ЗБВ I, 154. Повиканият избирател, ако е благонадежден, връчва бюлетината си, сгъната о четири, на председатествуващия на секцията. Ал. Константинов, Съч. I, 55.
3. Остар. Книж. Който вдъхва вяра за добро, успешно развитие; надежден. С способностите си той съвършено придобил любовта на синките учители. Сякой от тях говорил с похвала за този благонадежден момък. Г. Бенев, Ч, 1875, бр. 6, 256.
4. Остар. Книж. Който е благоприятен или удобен за нещо. Из Франция пристигат такива известия, които са твърде благонадеждни за французката република. Камерата е отворена и левичарите съставляват вишегласието. С, 1872, бр. 46, 364. Два миса с остри канари спущаха са тук [в залива] в морето и образуваха благонадеждно пристанище за корабите. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 112.
БЛАГОНАДЕ`ЖДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на благонадежден. Между другите доказателства за нашите славянски чувства и благонадеждност, г. Соболев представил даже и моята скоропечатана сбирка „Тъгите на България“, Ив. Вазов, Съч. VII, 177. От всички страни той се бе погрижил да осигури своята гражданска благонадеждност, но все пак изненадите не бяха изключени. К. Калчев, ЖП, 383.
БЛАГОНАКЛО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. Благосклонен. Бъдете пред него [Фазли паша] съвсем свободен и искренен с уверение, че той може само благонаклонен да ви бъде. Св. Миларов, СЦТ, 59.
БЛАГОНАКЛО`ННО нареч. Остар. Книж. Благосклонно. В онова време сръбското правителство .. се отзовало благонаклонно на Николовото прошение, като му определило благодеяние на месец по три талера. Г. Бенев, Ч, 1875, бр. 6, 256.
БЛАГОНАКЛО`ННОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Благосклонност. Тия въпроси желаем колкото е възможно по-скоро да се решат. Който ги реши най-добре, ще добие уверение за нашата особена благонаклонност. Хр. Ботев, Съч. 1929, 76. Пръвната благонаклонност на графинята към тебе преобръща ся постепенно на силна любов. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 66.
БЛАГОНАМЕ`РЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Който има добри намерения, помисли; добронамерен, почтен. Благонамерен и доброжелателен в душата, той [Абдул Меджид] продължи да въвожда онези преобразования, които беше поченал баща му. С. Бобчев, СОИ (превод), 179. В книжевните известия вие казвахте, че вашите чорбаджие затвориле училището и не дозволиле на вашето благонамерено книжевно дружество да са събере в него. С, 1872, бр. 47, 377.
2. Който е израз на добри намерения, добри помисли; добронамерен. От страна на Росил такваз една мисъл може да е благонамерена, може да бъде и искрена. П. Р. Славейков, ПХС, 29.
3. Който се придържа към политиката на управляващата власт; благонадежден. Царят .. доказва, че социализмът е обхванал вече империята, и призовава благонамерените граждане на бой против партията на разрушението. Хр. Ботев, Зн. 1875, бр. 16, 61.
— От рус. благонамеренный.
БЛАГОНАМЕ`РЕНО. Остар. Книж. Нареч. от благонамерен; с добри помисли, с добро чувство. — Като ви гледам с тия кучи крака [пушките] — каза той благонамерено — и мене ме хваща страх, момчета. Не е ли по-добре да ги оставите и днес, па после пак си ги приберете. Л. Стоянов, Б, 179.
БЛАГОНАМЕРЕ`НОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от благонамерен.
БЛАГОНРА`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Книж. 1. Който е с добро, морално
