41, б. с. Този човек ми спаси живота и аз винаги ще му благодаря за това.
3. Непрех. Само в 1 л. ед. и мн. За изразяване на благодарност: а) при отправена покана, предложение и под. — в знак на учтиво съгласие или на отказ; мерси. — Господин прокурор, заповядайте на нашата маса .. — Благодарим, с удоволствие — весело каза Захариев и се поклони на Златеви. X. Русев, ПС, 114. — Къде да обядваме? — Долу, в ресторанта. — Благодаря, не ми се яде! Ал. Константинов, БГ, 7. — Ама ти къде? Почакай, ще те водя във ваше село с каруцата. — А, благодаря. Тази нощ няма да си ходя в село. Г. Райчев, ЗК, 238. б) при изказано поздравление, комплимент, знак на внимание, направена услуга и под.; мерси. — Честито, честито, бае Стояни, .. — Благодарим, братя. Елин Пелин, Съч. I, 185. — Добър ден, добър ден!… Извинете, че ви безпокоя… Как сте?… Приятно ми е… Ний сме добре, благодаря… Ст. Л. Костов, Г, 34-35. — Как си със здравето, даскале? — Най-добре, благодарим. Ив. Вазов, Съч. VIII, 61.
4. Непрех. Ирон. Обикн. с предл. от или с нареч. покорно, много. За изразяване на несъгласие, отхвърляне на нещо; мерси. Не давам вече никому никакви обяснения. Благодарим от хорското съчувствие. К. Кюлюмов. ПШ, 70. Да взема да ви описвам впечатленията си от Париж! Покорно благодаря. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 72.
5. Прех. Остар. Задоволявам, радвам някого. Но всички тези почести, отстъпвания на земи и богати дарове .. не го благодаряха като гледаше големите злини, които правяше Юстиниян в Цариград за отмъщение на тези, които бяха го изгонили. П. Р. Славейков, ПИ, 62-63. Владимир .. обичал да преминува времято си повече с увеселителни дружества: техните ласкателства го благодаряха много по-добре от тяжките уроци. Д. Войников, КБИ, 83. Освен това, една оплескана риза е най-гнуснавото нещо, а напротив, една бяла и прана риза благодари окото да я гледа. Ив. Богоров, Сл, 20. Всичко ми е омръзнало и нищо не ме благодари. Н. Геров, РБЯ I, 45.
6. Прех. Остар. Давам някому възнаграждение за нещо. — Стигат ли ти сто жълтици? — Не, искам двесте… — Имаш ги. Тука са! .. — Ами за другарите ми? — рече Глистра .. — И тях ще ги благодаря. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 54-55. За тая работа го благодарих петдесят (с петдесет) гроша. Н. Геров, РБЯ I, 45.
7. Като същ. ср. Разг. Благодарност, признателност; мерси. Всички услуги се заплащат. За „благодаря“ не работим. благодари се безл. Единствено на Стоянов .. има да се благодари за добрите надежди, които дружеството буди. М. Арнаудов, БКД, 139. Би трябвало да се благодари, че на заседанието присъствуват представители от повече общини.
БЛАГОДАРЯ` СЕ несв., непрех. 1. Разг. Радвам се, доволен съм от нещо, от изхода на нещо, дори ако това не е точно каквото искам. Те се благодареха, че юничето им оцеля, та не се случи нящо и с него. Т. Влайков, Съч. II, 115. Да се благодарим и на това, което получаваме. — Ти се благодари, че поне изкара, а не те скъсаха. △ Благодаря се, че на времето успях да купя този апартамент.
2. Остар. Задоволявам се с нещо. — Тя да се благодари дето я взимаш .. — Думах му да си вземе селянка, но нали не ме слуша. Елин Пелин, Съч. II, 116. Който ся благодари на това, что е веднаж наумил, той много назад остая от другите. Й. Груев, Лет., 1873, 221. Но Благодумов не се благодареше на тоя повърхностен успех. Ив. Вазов, Съч. XXTV, 211. В предишни времена дъщерите не зимаха дял от бащиния си имот, кога той има синове, но се благодаряха с това, каквото баща им дадяше на живот с своите ръце. С. Бобчев, Н,* 1884, кн. 5-6, 494. Кога излазяше на война, не ся благодареше само да плени, но разоряваше и опустошаваше. Г. Кръстевич, ИБ, 273.
3. Остар. Изпитвам радостно, приятно чувство от нещо; радвам се от нещо. Който е просветен и образован, .. нему е охолно около врата и той са благодари от живота, който прекарва тук на земята. Ступ., 1875, бр. 5, 34. Не зная на другите участвуващи и присъствуващи там как подействува, но колкото за мене, с гордост го изповядвам, — благодарих са, считам се и досега за щастлив, че съм бил честит да присъствувам там. З. Стоянов, ЗБВ II, 110. Вечерта же майка ми, като желаеше да им причини забавление, направи нещо извънредно. Колко за меня, щях да ся имам счастлива, ако можех да отбягна това, защото не ся благодаря от такъв вид забавленията. X. Пашов, и др., ЦП, 91.
БЛАГОДА`Т, -тта`, мн. няма, ж. 1. Изобилие от блага, получени от природата; плодородие. Отечество любезно, как хубаво си ти! Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата? / .. / Горите ти са пълни с хармония и хлад, / долините с трендафил, гърдите с благодат. Ив. Вазов, Съч. II, 5. Загарката вече грееше узряла по цялото поле, отсам-оттатък по пътя привеждаха овошките клони, счекнати от плод, и спокойно ожидание лежеше навред, сякаш майката земя едвам удържа благодатта над хлебородните си бразди. П. Тодоров, И I, 95-96. Лозите почиваха като живи същества, иззад долните пожълтели листа надничаха узрелите гроздове, налени с меда на есенната благодат. Г. Караславов, Тат., 130. Още зрееха доматите и краставиците и млечните царевици, застигнати от сините сливи и водните присади. Нямаше свършване
