Page:RBE Tom1.djvu/763
Отивахме да бием на едно чувство, което чакаше само една искра, за да пламне. К. Величков, ПССъч. I, 114.
16. Непрех. Разг. С предл. на и същ. обикн. за цвят. Приближавам се по цвят, изглед до някакъв друг цвят, изглед. Гената беше облечен с нов керемиден, ярък костюм, който биеше малко на червено. К. Калчев, ЖП, 547. Този плат бие на избеляло. △ Костюмът бие на вехто.
17. Непрех. Остар. С предл. на. Клоня. Работата бие не на добро. Н. Геров, РБЯ I, 43. Аз съм напълно убеден, че съставителят на какъв и да е учебник не трябва да бие на оригиналност. Р. Каролев, УБЧИ, III.
18. Прех. Остар. Обикн. за съвест — предизвиквам чувство на разкаяние; мъча, безпокоя, гриза, боря. Аз гледах замислено в лицето на тоз полски „патриот“, когото съвестта не биеше от таквоз разбиране на длъжността. Св. Миларов, СЦТ, 55.
19. Прех. Диал. Развличам, разбивам вълна, памук и др.
20. Прех. Остар. и диал. Убивам, погубвам. Саул ся допита до Бога, за да знае дали трябваше да бие филистимяните. Кр. Пишурка, МК (превод), 376. У Софиа църна чума бийе, / на ден бийе двесте и дваесе. Нар. пес., СбНУ XLIII, 286. Бог да бийе тица [птица] кукувица, / що закука три’ни [дни] пред Благовец, / та измами Делчина войвода. Нар. пес., СбНУ XLVI, 31. бия се I. Страд. от бия в 1, 2, 3, 5, 8-13, 19 и 20 знач. Когато престане да вали, в такъв сняг зайците оставят пресни дири и се бият много лесно. Д. Димов, Т, 102. По стар обичай тия камбани се биеха само на Успение и на Великден. Елин Пелин, Съч. IV, 45. II. Възвр. от бия във 2 знач. Когато го хванали войниците, той взел да се бие по главата с юмруци. Й. Йовков, ЧКГ, 249. Циганинът .., се луташе .., биеше се в главата с две ръце и, като охкаше, често повтаряше „Девла!… Ц. Гинчев, ГК, 305. III. Взаим. от бия в 1 знач. — Човек не е дърво я, виж децата ми .., па и те се карат и бият и всяка вечер ставай кадия. Ив. Вазов, Съч. VII, 29. Само кръвните врази се биеха на живот и смърт в тревата и не виждаха нищо наоколо. Елин Пелин, Съч. II, 137. Валеше сняг… От зданието на Ректората излезе тълпа от студенти, които веднага започнаха да се бият с топки. Д. Димов, Т, 139. бие се безл. от бия в 4, 7 и 17 знач.
БИ`Я СЕ несв., непрех. 1. Удрям се, блъскам се о нещо или се мятам на разни страни. Една муха се бие по стъклото на широкия прозорец! П. К. Яворов, Съч. I, 137. Едър и охранен бивол се изпречва на пътя му .., очите му гледат тъпо и страшно, опашката се гърчи и бие по хълбоците му като змия. Й. Йовков, Ж, 1945, 200. Морето се вълнуваше, бучеше. Грамадни вълни се биеха в брега и се пръскаха на прах. Елин Пелин, ПР, 32.
2. Водя бой, сражение; сражавам се. Три дни веч се бият, но помощ не иде. Ив. Вазов, Съч. I, 203-204. Българската младеж взе най-дейно участие в съпротивителното движение. Тя се би с безпримерен героизъм в Отечествената война. Г. Караславов, ПМ, 9. • Нар.-поет. Бой се бия. Бояна турци думаше: „Ой ми ви вази сердари! / Не додох да ям / и да пия, / но додох бой да са бия.“ Нар. пес., Христом., ВВ II, 122.
3. Прен. Диал. Мъча се, трудя се пряко сили; блъскам се, трепя се. Сахат заръждавял, протъркан и разстроен / напусто масторът се с него само бий, напусто чарк по чарк грижовно той го трий / и маже. П. П. Славейков, Мис,. 1901, кн. 2, 98. Жали дедо Цено, жали, би се, трепа се, па най-после и он преви врат — кандиса. М. Георгиев, Избр. разк., 49.
4. Остар. Книж. За сърце — бия, тупам. — Знам, но не мога да разумея защо сърцето ми тъй често ся бий и като че предчуствува нещо!… В. Друмев, НФ, 86. Петровото сърце затупа и ся биеше по-силно и по-силно. Ил. Блъсков, ИС, 84.
◇ Бия инжекция. Разг. Слагам инжекция. Биха ми инжекция против тетанус.
Бия телеграма. Разг.; Бия телеграф. Остар. Пращам телеграма; телеграфирам. — Разреших на директора да отиде до града и там да уреди, ако може, работата си — телеграми ли ще бие, какво ще прави, не зная. Й. Йовков, ВАХ, 44. — Бия аз веднага телеграф в Пеща, за да ми дойдат по-скоро нужните материали. Ив. Вазов, Съч. X, 7.
Огън, бий! Воен. Команда за започване на стрелба. „Огън, бий!“ Светна. Чуха се гърмежи. К. Митев, ПБ, 318.
> Бие дванадесетият (дванайсетият) час. Книж. Настава решителният, най-важният момент. Веч бий дванайсетият кобен час / и ще сразим престъпната ви власт! Хр. Смирненски. Съч. I, 63.
Бий гъзенце, да не бият гъзище. Разг. Грубо. Казва се като съвет децата да се поучават и наказват, докато са малки, за да не получат по-лоши уроци в живота като големи.
Бия барабан(а) (камбаната). Разг. 1. Разгласявам нещо с барабан. Общинският разсилен биеше барабана пред всеки ъгъл и на всеки кръстопът, като произнасяше сериозно и с висок глас. К. Ламбрев, СП, 292. 2. Разгласявам, раздрънквам някаква вест, информация. — Ти не казваш, че ще се жениш. — Ех, няма да бия барабан. 3. Книж. Отправям зов за тревога, апелирам да се обърне внимание на нещо важно за обществото. Медиите много пъти бият камбаната, а други трябва да действат и да оправят нещата.
Бия водата да изкарам (да пусне) масло. Диал. Мъча се, трепя се с невъзможни неща.
Бия дузпата на някого. Разг. 1. Отблъсквам някого, с когото съм общувал, прекъсвам отношения с него. 2. Отстранявам, махам някого от работа.
