че той подпря дряновицата на коляното си, напъна се и я прекърши на две. Запъхтян и доволен, бишна двете парчета в шумака. Н. Тихолов, ДКД, 110-111. Ако не бе тая слабост и тежката тъпа болка в гърдите — би изтичал на двора: ще подложи длани под покривния улей, с премръзнали пръсти ще прецеди водата, ще задържи песъчинките и ще ги бишне нагоре. О. Василев, Т, 192-193. Елка се спусна с писък и прегърна мъжа си .. Той бишна жена си настрана. Елин *Пелин, Съч. III, 59. бишвам се, бишна се страд.
БИ`ШВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бишвам и от бишвам се.
БИ`ШКА1 ж. Диал. Свиня. Сега вървим по малко равнище, обиколено с гора, с изровена и разхвърлена трева. — Я бишките какво са пак сториле!… — сочат конярите. К. Константинов, ПЗ, 62. — А защо отиде там татко? — На лов! — извика момченцето. — Да убие една голя-ааама дива бишка! Д. Цончев, ЧС, 115.
Прен. Руг. За изразяване на неприязнено, оскърбително отношение към някого; свиня. — Затваряй! Кой ти е позволил! Селендур! .. Върви си на село, там ти е мястото, върви да ореш, да копаеш! Ти, бишка, торлак, затваряй дюкяна! Д. Талев, ЖС, 113.
БИ`ШКА2 ж. Диал. Татул; биволче2.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БИ`ШКАМ, -аш, несв., прех. Диал. С лек, бърз тласък отмествам, отхвърлям, отмятам, тласкам нещо или някого. — Къде ми бишкаш калпако? Нар. прик., СбНУ XIV, 190. бишкам се страд.
БИ`ШКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бишкам и от бишкам се.
БИШКО`ТА, обикн. мн., ж. Вид продълговата шуплеста бисквита. А жените, .. Подготвят уютна работна площадка на „кръжочниците“ и дори щедро ги угощават с бишкоти, сандвичи или кафе. Сп. Йончев, РБ, 21. Торта от бишкоти.
— От ит. biscotto през рум. bişcot, bişcotä.
БИ`ШНА. Вж. бишвам.
БИ`Я, би`еш, мин. св. бих*, прич. мин. страд. бит*, несв. 1. Прех. Нанасям удари на човек или животно с цел да причиня болка. Полицаите .. заобиколиха един малък студент със смешно дълго палто и почнаха да го бият немилостиво с бичовете си по главата. Д. Димов, Т, 179. Много пъти той вдигаше ръка да бие, но старецът го спираше с трептящ глас. Елин Пелин, Съч. III, 29. А тиранинът върлува / и безчести край наш роден: / коли, беси, бие, псува / и глоби народ поробен. Хр. Ботев, Съч. 1929, 15. Воденичарят и други — излезли кой с тояги, кой с дърво и се спуснали да бият вълкът. Нар. прик., Христом. ВВ I, 30.
2. Прех. и непрех. Обикн. с предл. по, о и в. Удрям, блъскам нещо, някого или върху, по нещо. Разтревожените коне неспокойно се въртяха и биеха с крак земята. Й. Йовков, Разк. И, 216. Нане Вуте завъртя брадвата и почна силно да бие и чука по хралупатия дънер. Елин Пелин, Съч. IV, 244. Изправила се със лице към стената на килията, тя биеше с малките си юмруци по студените камъни. Д. Ангелов, ЖС, 383. Двете момичета .. почнаха да бият челата си о коравия под. Елин Пелин, ЯБЛ, 124. • За вятър, дъжд, вода и др. Вятърът се усилва бие го в гърба, развява ямурлука му. Й. Йовков, ЖС, 57. Тегне небето под схлупени хижи, / вятър в прозорците съска и бий. Хр. Смирненски, ДБД, 42. Тя беше тъй слисана и смутена, че не отговори на никого от ония, които я поздравиха, нито усещаше, че дъждът, който биеше вече полегато .., й мокреше цялата дясна страна на рамото. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 33. Кипящата вода се умори да бие камъните, отстъпи омаломощена. А. Каралийчев, НЗ, 143. // Кова, изчуквам. Като лека перушина, / седем оки преброени, / чук извива юначина, / бий метала разкалени. П. К. Яворов, Съч. I, 7. От тъмно до тъмно бие той всеки ден бакъра, ето и сега, на стари години. Д. Талев, ПК, 98. Бий желязото, докато е горещо. Погов. // Прен. За светлина — грея право нанякъде, върху нещо. Нито хапливите мухи, .., нито жежките лъчи, които бият в лицето му, нарушават дълбочината на тоя юнашки сън. Ив. Вазов, Съч. X, 37. Слънцето биеше в очите им и весело трептеше по металните плочи на ризниците и по шлемовете. Ст. Загорчинов, ДП, 438.
3. Прех. Удрям звънец, камбана, барабан и под., за да произведа звук. Някой биеше още камбаната, непрекъснато и лудо, като за пожар. Й. Йовков, Разк. I, 227. И всяка неделя там старец пречестни / клепалото биел, за служба, в зори. Ив. Вазов, Съч. III, 135. Тодораки биеше даарето, а трима-четирима от гостите пееха. Д. Немиров, Б, 114. Един бие тъпана, друг събира парсата. Погов.
4. Непрех. Понякога с предл. за, на. За звънец, камбана, часовник и под. — издавам звук, обикн. чрез равномерни удари на отмерени интервали. Камбаната биеше непрекъснато и нейният меден глас на вълни, на върни се носеше над селото. Елин Пелин, Съч. III, 89. Клепалото продължаваше да бие и братята все още се молеха през иконите с избодени очи. Й. Йовков, СЛ, 44. Качваме се в един от вагоните .. Тогава бие последният звънец. Св. Минков, ДА, 6. Когато би клепало за вечерня, Султана видя, че тя бе угаснала — догоряла бе докрай свещицата на живота й. Д. Талев, ЖС, 411. Габарската камбана слушаме. На умряло бие. Чудомир, Избр. пр 21 // За часовник — издавам звън, като отмервам определено време. Но часът е четири и четвърт, а
