разтегнат бицепс и скъсани мускулни влакънца на трицепса. Ст. Йончев, РБ, 20.
— От фр. biceps ’двуглав’.
БИЦИКЛЕ`Т м. Остар. Книж. Велосипед с две колела; колело.
— От фр. bicyclette.
БИЧ, би`чът, би`ча, мн. би`чове, след числ. би`ча, м. 1. Прикачен на дървена дръжка ремък или тънка плетеница от ремъци, жили, върви и др., с която се удря, бие, вид камшик. Бичът изпляска и се уви два пъти около врата на мухтара. Ив. Вазов, Съч. XXII, 185. В ръката си селянинът държеше бич от волски жили. Ем. Станев, ИК I, 517. Водачите взеха да шибат по-силно конете с дългите си бичове, .. и колесницата изкачи нагорнището и се спусна надолу. Ст. Загорчинов*, ДП, 235. Дойчин хареса и една юзда с жълти ремъци. Купи юздата и един дълъг плетен бич. К. Петканов, ЗлЗ, кн. 2, 162.
2. Прен. Книж. Голямо зло, напаст, бедствие, което засяга обикн. мнозина, много (хора, животни, посеви и др.). Тъкмо по това време се появяваше черният вятър, истински безмилостен бич за храните. Той иде от югозапад, горещ е и задушен, носи отровния дъх на кожните пустини, изгаря всяка зеленина. Й. Йовков, Ж, 1945, 240. Увлече се от равния поток на думите си, стана прав и се залови с последиците от европейската война .. Аз говора за оня бич, който хвърли милиони в устата на глада и мизерията. К. Петканов, В, 21. Война ужасна, зла, стихия разярена, / бич изтребителен, ехтеж от гнев, ридания. Ив. Вазов, Съч. V, 21. Не ще бъде зле, ако споменем накратко за този страшен бич — за морът по добитъкът. Ступ., 1875, бр. 7-8, 58.
◇ Бич божи<й>. Книж. Голямо общо бедствие.
Ювеналов бич. Книж.;
Бич на Ювенала. Остар. Книж. Остра сатира. Във предела ви прекрасен / ида днес обезоръжен. / Лъка си дома оставих / и на мщенето кинжала, / нарочито там забравих / злобний бич на Ювенала, / и сарказмът безпощадни, / и иронията люта. Ив. Вазов, Съч. IV, 105-106. Аристократи? Вий? — Каква насмешка зла! — / не Ювеналов бич, нито върхар, а чума, / о, цървулановци, вам до`хак би дошла! К. Христов, Избр. ст. 164.
БИ`ЧА1, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Режа с трион, бичкия дървени трупи на дъски, греди и пр. — Бащите ни извозваха трупите, а ние пасяхме воловете .. — А после какво правеха с трупите? — Бичеха ги. По Ибър тогава имаше двайсетина чаркове. Н. Хайтов, ПП, 47-48. Като чу първите изстрели Велко, застанал горе на трупа, който бичеха, задържа бичкията. Д. Талев, И, 330. Ще забръмчи край село и мотор. / Сами ще бичим старите дървета. Ас. Босев, ДО, 67. бича се страд. Трупите да се бичат по реда на тяхното доставяне.
— От тур. biçmek ’режа’.
БИ`ЧА2, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Бутам, тикам нещо, за да го съборя; блъскам. бича се страд.
БИ`ЧА СЕ непрех. Падам, катурям се, повалям се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БИ`ЧА3, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Буча, забучвам, набучвам. Утре ще ма карат, мамо, / на кол да ма бичат. Нар. пес., ПСп, 1891, кн. 38, 254. бича се страд.
БИ`ЧВАМ, -аш, несв.; би`чна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. би`чнат, св., прех. Диал. Повалям, събарям изведнъж; блъсвам, катурвам. бичвам се, бична се страд.
БИ`ЧВАМ СЕ несв.; би`чна се св., непрех. Диал. Падам на земята, като се преобръщам; повалям се, катурвам се. — Чакайте, бе, не ми иде на ума. Пък да не е [парата] прилепнала някому по краката .. — На нашите ли? — учудено попитаха съседите. — На вашите, зер. Сто пари е то — хатър никому да не остане. Я лягайте .. Какво има от туй? .. Но, за да не се съмнява Кальо, най-напред се бична Паздерка. Ц. Церковски, Съч. III, 218-219.
— Друга форма: би`квам, би`кна.
БИ`ЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от бичвам и от бичвам се; блъсване, поваляне, катурване.
БИЧЕ`, мн. -та, ср. Умал. от бик; малък, млад бик. Имаше и млади бичета с черни, дебели вратове; тези бичета гледаха враждебно минувачите, готови всеки момент да се нахвърлят с острите си къси рога. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 344. С една ръка може да извие шията на тригодишно биче. К. Петканов, ЗлЗ, кн. 1, 96. Симеон никога не си държеше главата изправена като хората. Или я навеждаше напред като биче, що ще мушне, та брадата му опираше в гърдите и се изкривяваше, .. или виреше глава нагоре. А. Дончев, СВС, 574.
БИ`ЧЕНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бича1 и от бича се. Сега биченето на дюшеметата ще става направо на гатера. ВН, 1958, бр. 2079, 1.
БИ`ЧЕНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бича2 и от бича се; блъскане, падане, поваляне.
БИ`ЧЕНЕ3, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бича3 и от бича се; бучене, забучаване, набучване.
БИ`ЧИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на бик или от бик. А на чердата начело до два ми лъва страхотни / едър са бик уловили — той реве, те го отнасят / .. / Ей лъвовете разкъсват бичата кожа дебела. А. Разцветников, Избр. пр (превод), 42. Бичи рога.
2. Който е като на бик. Всяка черта на лицето му говореше за мощ и устрем — .., бичият му врат беше наведен напред, сякаш
