БЕЛОБОЦКА ж. Диал. Домашно животно с бели слабини. Кравици се изтелили / се кравици белобоцки. Нар. пес., СбНУ I, 3. — Излез, излез, чорбаджио, / добър си ти хабер нося / от твоите сиви кози. /.. / Из-козили се пърчове, /../ а козици белобоцки. Нар. пес., СбВСтТ, 24.
БЕЛОБОЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Диал. Белобок. — Изляз, изляз, чорбаджио, / .. / да си видиш своя милост, / .. / се овновце виторожки / .. / и кравици бело-бочки. Нар. пес., СбВСтТ, 23.
БЕЛОБРАД, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с бяла брада. А настрана, под сянката на цръстати буки, седят белобради войводи. И. Йовков, СЛ, 145. Приказката обикновено свършваше с това, че белобрадият дядо Мраз донасял подаръци на децата. Кр. Григоров, ОНУ, 94. В предсмъртен стон старикът белобрад, / оплискан в кръв, повдига се едвам. Хр. Смирненски, Съч. I, 66. Белоб-рада глава.
БЕЛОБРАДИ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Белобрад. Веднъж во тоя замък отбиха се певци, / едина с бели власи, друг с златни къдърци, / на кон, в ръката с арфа, бе старца белобради, / а бодър подир него вървеше момка млади. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 37. Ка настиже покре нинъо село, / там си виде старъц белобради. Нар. пес., СбНУ XLIX, 141.
БЕЛОБРАДАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Белобрад. До малките кошари седял белобрадат циганин, с чибук в ръката. 3. Стоянов, ЗБВ I, 30. Като стигнах по-наб-лизо, видях един белобрадат старец. М. Георгиев, Ч, 1875, бр. 5, 215.
БЕЛОБРАДЕЦ, мн. -дци, м. Рядко. Човек с бяла брада. Сите се редом редия, / — никой си бор не префърли / .. / Наел се йе стари старец, / стари старец, белобрадец. Нар. пес., СбНУ VII, 30.
БЕЛОВА ж. Написан на чисто в окончателен вариант ръкопис на заявление, писмо, произведение и др. под. Противоп. чернова, черновка. Предавам беловата за преписване на машина.
О На белова, преписвам. На чисто, без поправки и задрасквания (преписвам).
— От рус. беловой.
БЕЛОВАРОСАН, -а, -о, мн. -и, прил. Измазан с вар; варосан. В дъното светна малка къщица, изскочила сякаш из някаква забравена приказка — с беловаросани стени, с тревясал покрив, с лястовичи гнезда под широката стряха и с алени гергини пред входа. Св. Минков, Избр. пр, 72. Оттук се виждаха. .. беловаросаните къщи на Долната и Горна Чокмановски махали. Н. Хайтов, ПП, 128.
БЕЛОВАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Книж. Белезникав, възбял. Но оенят угасва, над долината са повдига беловата пара, под нейната мегка пелена реката блести. Знан., 1875, бр. 5, 75. Изведнаж на горизон-тът се показало беловато облаче, зачула са отдалечена гръмотевица, блеснала два или три пъти молния, Л. Каравелов, Съч. VIII, 107.
БЕЛОБОЦКА
БЕЛОВЕЖД, -а, -о, мн. -и, прил. Който има бели или светлоруси вежди. Стоян Генчев щракна копчето и затвори радиото. После се обърна със закачлив тон към бе-ловеждия старец. Д. Ангелов, ЖС, 135. Колчо ергенчето, беловеждо момче, още не-отслужил войниклъка си, помаха с ръце над трапезата. Н. Кирилов, ПД, 11.
БЕЛОВЕЖДИ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Беловежд. А дворците-мрамор — вижте! /.., /в трона седнал старец славен, / бе-ловежди, белобради. .. Ем. Попдимитров, ПМ, 68.
БЕЛОВИ`, -а, -о, мн. -й, прил. Рядко. Който служи за преписване на ръкопис на чисто. Белова хартия. — Рус. беловой.
БЕЛОВИНА1 ж. 1. Външната, обикн. светла част на дървесината. В някои видове дървета различаваме външна, по-светла на цвят част на дървесината, наречена бело-вина, и вътрешна по-голяма, наречена ядро .. В растящите дървета беловината служи за предаване на хранителните сокове и за натрупване на резервни хранителни вещества. В. Брънеков и др., СД, 215.
2. Диал. Външна обвивка на царевичен плод, която се бели; беленица, шума.
3. Събир. Диал. Множество обвивки от царевичен плод като едно цяло; шума, цареви-чак, беленица. Я да видим! — обади се по едно време момченцето и припълзя през беловината до купчината на белените мамули. Ил. Волен, БХ, 127.
БЕЛОВИНА2 ж. Диал. Бяло грозде. Бяло грозде беловина I и червена дреновина, Нар. пес., Н. Геров, РБЯ 1,97.
БЕЛОВИНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до беловина1 (в 1 знач.). Беловинна дървесина. Беловинни дървета. Беловинна гнилота.
БЕЛОВИЦА ж. Диал. Белвица1. Отначало Сашко не разбра, че това, което скача, е риба. И той се тъкмеше да пита пак Гого и Павлето, когато току пред него във въздуха се преметна едра и светла беловица. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 251.
БЕЛОВЛАС, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. поет. Който е с бяла, побеляла коса; белокос. Той беше дребен, беловлас старец, с малко сухо, восъчноцветно лице на аскет, цяло наборчено от годините, и с рядка бяла брадица. Ив. Вазов, Съч. XIV, 10. Той беше беловлас, но много красив снажен старик, с още румени бузи, бели засукани мустаци и дълги бакембарди. Ив. Планински, БС, 16. • Обр. Денят беше слънчев, море
БЕЛОВЛАС
