Page:RBE Tom1.djvu/722
БЕТОНИ`РАН, -а, -о, мн. -и, прич. мин. страд. от бетонирам като прил. За шосе, улица — бетонен (в 1 знач.). Колата се носеше от бетонираното шосе за Будапеща леко и безшумно като водно конче. П. Вежинов, BP, 40. Бетонираните пътища са най-здрави.
БЕТОНИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от бетонирам и от бетонирам се. Бетониране на шосе.
БЕТОНИ`Т м. Техн. Бетонен блок, изкуствено направен камък с различна големина и форма, който се използува в рудниците като материал за укрепване.
— Фр. bétonite.
БЕТОНИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Техн. Бетонитов. Бетонитна стена. Бетонитна преграда.
БЕТОНИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. Който е направен от бетонит; бетонитен. Бетонитова зидария. Бетонитова стена.
БЕТОНОБО`ЕН, -о`йна, -о`йно, мн. -о`йни, прил. Воен. С който се разбива бетон. Бетонобойна бомба.
БЕТОНОБЪРКА`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който служи за бъркане на бетон. Бетонобъркачни машини.
БЕТОНОБЪРКА`ЧКА ж. Техн. Машина за приготвяне на бетон чрез автоматично размесване на съставните му части; бетонарка. Бетонобъркачката тракаше равномерно, поглъщаше в ненаситното си гърло изсипаните купчини ситни камъни, пясък и цимент, мелеше сместа със стоманените си челюсти и я превръщаше в гъста циментова каша, която изплюваше в огромната желязна кофа. Ив. Мартинов, М, 15.
БЕТО`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Бетонен. Бетонов завод. Бетонова стена. Бетонов канал. Бетонова стомана. Бетонов център.
БЕТОНОВО`З м. Специален автомобил за превозване на бетон.
БЕТОНОЗАВО`Д м. Завод, участък за производство на бетон (обикновено към голям строителен обект).
БЕТОНОРАЗБИВА`Ч м. Техн. Уред за разбиване на бетонни настилки, стени и др.
БЕТОНОРАЗБИВА`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който служи за разбиване на бетон. Бетоноразбивачна машина.
БЕ`ЧВИ мн., ед. (рядко) бе`чва, ж. Диал. 1. Само мн. Прави бозови или бели мъжки гащи с къси широки крачоли, които покриват коленете. Вехто беше облеклото му — бели дебърски бечви с черни гайтани, джамадан и късо гунче — но беше здраво, закърпено, чисто. Д. Талев, И, 250. Бечвите са с широки крачоли ..; обшити са с черни гайтани и имат по един-два чифта джобове; те са от бял шаяк. СбНУ XXX, 13.
2. Потури; чешири, бечвища.
3. Дебели чорапи от аба без ходила, дълги до коленете; доколенници, калци (Н. Геров, РБЯ).
БЕ`ЧВИЩА мн. Диал. Бечви (в 1 знач.). Сите момчиня [носят] шалвари, моето (х)аро бечвища. Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 143.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БЕ`ЧКА ж. Диал. Акация; бечко дърво. Бечките до чумените гробища бяха навели сочни гранки, прилепили бяха листицата си и спяха над дебела постеля — над своите тъмни сенки. А. Страшимиров, А, 29.
БЕ`ЧКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до град Беч (старо име на Виена). Султана се поприбра, попристегна се с по-ново, с по-здраво, превърза се с нова бечка шамия с ресни. Д. Талев, ЖС, 331.
◇ Бечко дърво. Диал. Акация; бечка.
БЕ`ЧКО. Само в съчет.: Сечко Бечко, мн. -овци, м. Разг. Вид едър бръмбар от рода сечковци с много дълги антени (пипала, щипци), който издава църкащ звук; голям сечко. Ceranbyx cerdo. Кората на дънера му била на дълбоки бразди една педя. В тях едрият черен и корав сечко-бечко се разполагал на почивка и обезпокои ли го някое насекомо, той протягал острите си щипци, готов да среже като с трион животинчето. Н. Каралиева, ЗБ, 9. Когато стотината сечко-бечковци си точели щипците, вдигал се такъв шум, че кротките калинки замирали в пукнатините на кората и се престрували на умрели. Н. Каралиева, ЗБ, 9.
БЕШАМЕ`Л, мн. няма, м. Само в съчет.: Сос бешамел. Готв. Бял сос, приготвен от мляко, яйца и брашно за заливане на различни ястия. Отделно се приготвя рядък сос бешамел, към който се прибавя пюрето от гъбите и сосът, в който са задушени филетата. Н. Сотиров, СК, 400.
— Фр. béchamel от собств.
БЕ`ШЕНСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Бяс, беснота. Като презря Саул Божиите заповеди, доде на него дух лукав и често падаше в бешенство. К. Михайловски, ССИ (превод), 53-54. Цяр за бешенство.
— Рус. бешенство.
БЕШИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. и диал. Детска дървена люлка с форма на корито, окачена на стойки; колебка. Одаята, която е и родната стая на Тодор Л. Каблешков, е постлана с интересен плъстен килим, върху който са поставени голям старинен мангал за отопление и бешик. П. Теофилов, К, 78.
— Тур. beşik.
БЕШЛИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Истор. Стара турска сребърна монета от пет
