Белоруски народни песни.
2. Като същ. белоруски м. Беларуски език. Изучавам белоруски.
БЕЛОРЪ`К, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който има бели ръце. Единият от тях — белорък, с повиснали руси мустаки и надиплена шия, .., още с влизането ги засича. Н. Хайтов, ШГ, 129. „Аз от небето тук дойдох да спра твоя гняв, ако чуеш / мен: че изпрати ме тук белоръката Хера богиня.“ А. Разцветников, Избр. пр (превод), 13. На първия план на картината се вижда белоръка жена в блестяща черна дреха, която дои една крава. К, 1927, бр. 111, 3.
БЕЛО`САМ. Вж. белосвам.
БЕЛО`САН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от белосам като прил. 1. Който е измазан с вар или с бяла пръст, бяла боя. Помня, че на излизане от стаята на началника белосаната врата на дежурната беше открехната. П. Михайлов, МП, 60. Децата, които бяха обходили белосаните чисти стаи, .., ръчичките, които се бяха нежно докоснали до чиновете, .., след като разтвориха шарените детски книжки, изведнъж замръзнаха. А. Каралийчев, С, 294.
2. Който е намазан с белило. Влизат шумно, .., годеникът и Добрян, .., и кумата им Златана, жена с преминала младост, но белосана и червосана. Елин Пелин, Съч. II, 115.
БЕЛОСА`ПЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Ножче с бяла дръжка. Извади ножче белосапче, че се в сърцето удари. Н. Геров, РБЯ I, 97.
БЕЛО`СВАМ, -аш, несв.; бело`сам, -аш, св., прех. 1. Измазвам с вар, с бяла пръст или с бяла боя. Миеха се усилено прозорци и врати, някои белосваха опушените стаи. Кр. Григоров, Р, 149. В Черна един румънец му разказал как жените, преди да потеглят, измели дворовете и къщите, белосали с вар стените, .. целунали отворените врата и тогава тръгнали. А. Каралийчев, НЗ, 65.
2. Мажа с белило. Тя белосва лицето си.
3. Печат. Избелвам недоброкачествен материал за хартия, като прибавям хлор или синя боя. белосвам се, белосам се I. Страд. от белосвам. И да не забравяме, че с две бодвания на иглата ся закърпва дрехата, с малко вар ся белосва къщата. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 7. II. Възвр. от белосвам във 2 знач. Була си Пени яриза [хариза], / яриза бяло белило / и това турско червило, / па ми са Пена белоса. Нар. пес., СбВСт, 599.
БЕЛО`СВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от белосвам и от белосвам се; избелване. Белосването на недостатъчно доброкачествен материал става с хлор, а когато има жълтеникав вид, се прибавя малко синя боя. Ил. Рашков, ПТ, 104. Белосване на къщите.
БЕЛОСНЕ`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Поет. 1. Който е от сняг, снежен. Полето вкоченясало отвред зави / покривка белоснежна. К. Христов, Кр, 21.
2. Който е покрит със сняг, заснежен. За човешкия глас / няма граници с телени мрежи — / той прелита поля, / планини с върхове белоснежни. Мл. Исаев, ТП, 44.
3. Който е бял като сняг; чисто бял. Белоснежни кокичета дружно се гушеха под храстите. Д. Ангелов, ЖС, 240. Момъкът живо се обърна. Млада туркиня неволно протегна белоснежна ръка. Фереджето за миг се открехна от лицето й. Д. Марчевски, ДВ, 80. И мъдрец стар, с белоснежни коси, ми разправяше омайно приказка за нея. Н. Райнов, БЛ, 223. Вранев седеше зад масата, .., леко усмихнат, но и твърде официален в своя тъмен костюм с белоснежна яка на ризата и тъмна връзка. Ем. Манов, ДСР, 387. Белоснежна кърпа.
БЕЛОСТВО`Л, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. 1. Който има възбял, светъл ствол; белостволест. Журченето на пчелите и слабият шум на белостволите брези, .., пълнеха успокоената му душа с наслада. Елин Пелин, Съч. IV, 25. Спи езерото; белостволи буки / над него свождат вити гранки, / и в* тихите му тъмни глъбини / преплитат отразени сянки. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 34.
2. Който се състои от дървета с бели стволове. След това колата отмина и навлезе в рядка, белоствола гора, така свежозелена, сякаш листата се разтваряха пред очите им. П. Вежинов, НБК, 346.
БЕЛОСТВО`ЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Белоствол. В утринната дрезгавина се мяркаха островърхи кубета на селски църкви .. И навсякъде борови горички, гарнирани по краищата с нежни белостволести брези. Г. Караславов, Избр. съч. III, 327.
БЕЛО`Т, мн. няма, м. 1. Вид игра на карти за двама, трима или четирима (групирани в две двойки) играчи, при която валето коз има най-голяма сила и стойност, а победата се постига с набиране на 101 точки. Двамина, седнали по турски, играеха белот, като си подаваха от време на време една бутилка. Ем. Манов, БГ, 73-74. Но какво знаеха тия хора, които се оплакваха, че блокадата ги заварила без вино, .., че не могли да направят* каре за белот? В. Андреев, ПР, 27. Четирима страстни играчи на белот, седнали върху едно одеяло, постлано на пода, си разменяха весели шеги, както правят всички картоиграчи по света. М. Марчевски, ОТ, 514. Играем белот на две ръце.
2. Обявени в такава игра козови дама и поп, които се броят за 20.
— Фр. bélote.
БЕЛОТА`, мн. няма, ж. Качество на бял, бял цвят. А по полето шуплестият сняг още пази своята белота. Д. Кисьов, Щ, 472. Ризата и ръкавелите му блестяха от белота.
