Page:RBE Tom1.djvu/612
3. Рядко. Който няма изход, излаз, от който е невъзможно да се излезе. Но мястото, дето стоеше, беше безизходно — и големи канари пълнеха кръгозора. Н. Райдов, БЛ, 82. Той изпърво хлипаше, но после даде воля на стихията, която го изпълваше, и зави като ранен звяр, паднал в безизходна пропаст. Елин Пелин, Съч. III, 172. Къщата* ни беше в една безизходна улица, и за да узнаем що става, трябваше да отърчим в една съседна къща на главна улица. К. Величков, ПССъч. I, 132.
БЕЗИЗХО`ДИЦА, мн. няма, ж. Състояние, положение без възможност или изгледи за благоприятен изход; безизходно положение. Окован в ограничеността на режими, обвързаности, безизходица, той [поетът] пребивава с въображението си в безграничното. Бл. Димитрова, ОтО, 11. С целия този поток от думи Костадин Нанашки търсеше изход от безизходицата, в която попадна с убийството на Жельо Василев. П. Славински, ПЗ, 72. Струваше му се дори, че изпада в някаква безизходица; че всички малки събития през тази сутрин стават против волята му и по свой начин предопределят неговото бъдеще. Ем. Манов, ДСР, 68. Намирам се в безизходица.
БЕЗИЗХО`ДНО нареч. 1. В съчет. с гл. съм, ставам, изглежда в 3 л. ед. ч. Означава, че никъде не може да се намери изход. Над тях трептяха зеездите, под тях светлините на града, отразени в реката — беше красиво и тъжно, глухо и безизходно. П. Вежинов, ДБ, 138.
2. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество, изразено с думата, към която се отнася; напълно, съвсем. Един безизходно пропаднал човек често свършва с един куршум в черепа си. Ив. Вазов, Съч. XXII, 83. Мъждука там на печката в дима / една душа безизходно сама. К. Христов, В, 34.
БЕЗИЗХО`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от безизходен; безизходица. Настанала беше тежка сиромашия и той се готвеше да продаде малкия си имотец в Чернигов, последнята му надежда, след която идеше пълна безизходност. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 52. Нужно беше да се намери път от безизходността, трябваше и в поражението да се потърси някаква полза за народното дело. Ст. Дичев, ЗС I, 498.
БЕЗИ`МЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Безименен. Каменните реки и езера са обикновено безимени. Наричат ги предимно „грамадака“, „каменната стръмнина“ и пр. П. Делирадев, В, 87. Спомнете, дечица, завет обещан / за дълг и за подвиг в неравната бран, / завета на нежно любящ ви баща, / загинал безимен и смел, и корав. Кр. Белев, ПЗБ, 56. Безимен гроб. Безимен е мъртвеца — / на наший бряг изхвърли го морето. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 258.
БЕЗИ`МЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който няма име, не е наречен с някакво име. По заобиколни пътища, по криви безименни сокаци, .., легистите се упътиха към Варош. Ст. Дичев, ЗС I, 169. Една безименна и безводна река, .., простира през сред селото широко каменливо речище и прави картината още по-грозна и по-печална. Елин Пелин, Съч. I, 16. То е още ново, то няма още име. Селените са молят, да отидем наедно во селото им и да го „кръстим“… Поканата са прие, и ний тръгнахме, за да отидем в безименното село. МС, 1883, кн. 4, 16.
2. Който не е подписан с някакво име, чийто автор е неизвестен; анонимен. „Четеш ли вестниците? Впрочем едва ли би се сетил, защото дописките от фронта бяха безименни, а фейлетоните подписвам с псевдонима „Щик“. Ем. Манов, ДСР, 100. Честните хора си не крият имената и не пишат безименни писма, а излазят пред светът явно и доказват му кое е правото. С, 1872, бр. 45, 361.
3. Чието име не се знае, останало е неизвестно; неизвестен. Колко пестеливо, дълбоко поетично народният безименен творец е изразил в простата мелодия .. скръбта .. по падналия юнак! Ст. Грудев, ББ, 30. — Ако някога хаджи Христо и много други именити и безименни българи, черногорци и сърби се притекоха в помощ на гърците, дошло е време днес българите да се нуждаят от помощта на гърци, сърби, черногорци. Ст. Дичев, ЗС I, 289. Безименни герои. // На който не е поставено име, обикн. поради това, че е неизвестно. На малката поляна, .., се тъмнееха няколко дървени кръста… Безименни както безбройните юнаци, паднали в дебрите на Балкана. В. Геновска, СГ, 298. Там, дето гробове безименни три реда / чернееха, и тях Мъдрителя изгледа. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 171.
4. Прен. Книж. Обикн. за мъчително чувство, състояние — който трудно може да се определи, назове, опише; неясен, смътен. Чувствуваше само, че в нещо не е прав и не е прав именно пред себе си, и един безименен страх притискаше сърцето му. Ем. Манов, ДСР, 60. Момичето продължаваше да седи в същото положение: неподвижно, с безкръвни устни и само в страшно разширените му очи се четеше безименен ужас. Д. Ангелов, ЖС, 491. Настроението на Желя го беше овладяло напълно. Впрочем, той често изпадаше в една безименна мъка, която го тровеше и гнетеше. Ст. Чилингиров, ПЖ, 80.
◇ Безименен пръст. Пръстът на ръката, който се намира между средния и малкия пръст. Тя държеше цигарата между средния и безименния пръст, малко превзето, от страх да не се опари. Ем. Станев, ИК II, 24.
БЕЗИ`МЕННИК, мн. -ци, м. Рядко.
