Page:RBE Tom1.djvu/597
трябваше да й каже кое именно бе го заставило сега да иска развод, и то развод вече безвъзвратен, истински развод. Д. Калфов, Избр. разк., 348. Безвъзвратно решение.
БЕЗВЪЗВРА`ТНО. Нареч. от безвъзвратен. Сега вече всичко остана безвъзвратно назад; Стефан чувствуваше, че никога няма да се върне предишният му живот. Ст. Дичев, ЗС I, 388. И моето детство литна безвъзвратно, и сегашните ми сънища не са онези! Хр. Максимов, СбЗР, 48. Димо беше прекрачил неусетно и вече безвъзвратно от слънчевата морава на юношеството в пропастта на житейските изпитания и омъдряването. Г. Манов, КД, 54. Повече аз не чух. Но думите бяха произнесени безвъзвратно тежко и уверено — като че огнен гръм падна по средата на тая малка бедна стая. П. Михайлов, ПЗ, 7.
БЕЗВЪЗВРА`ТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от безвъзвратен; невъзвратимост. Във вцепенения му мозък със съзнанието за безвъзвратността на станалото и с ужаса на новото убийство, до което тъй неочаквано стигна, бе заседнала гордата и дива мисъл, че ето сега той е вече нелегален. Ем. Станев, ИК I, 421-422.
БЕЗВЪЗДУ`ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. В който няма въздух, лишен от въздух. Човекът и животните не могат да живеят в безвъздушна среда даже и няколко минути. М. Беляков, А (превод), 3. Звуковите вълни най-често достигат до нас чрез въздуха. В безвъздушно пространство звукът не може да се разпространява. Физ. VIII кл, 1965, 5. // За затворено пространство — от което е изтеглен въздухът. Живачният термометър се състои от тънка стъклена тръбичка, еднакво широка навсякъде, която в единия си край има разширение — резервоар, изпълнен с живак .. Над живака в тръбата остава безвъздушно пространство. Физ. VII кл, 45.
БЕЗВЪЗМЕ`ЗДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който става или се получава без заплащане, без възнаграждение. Той бе решил да отпразнува по най-тържествен начин сватбата си с дъщерята на унгарския крал и да наложи нови извънредни данъци и безвъзмездно събиране на добитък от българското население. Д. Линков, ЗБ, 27. В характера му отначало не липсваше известно чувство за безвъзмездна обществена дейност. На младини той беше участвувал като четник в лявото крило на македонското революционно движение. Д. Димов, Т, 136. Безвъзмездна помощ. Безвъзмезден труд.
◇ Безвъзмезден данък. Юрид. Държавен еднократен данък върху имоти, получени от наследство, върху дарения и под.
БЕЗВЪЗМЕ`ЗДНО. Нареч. от безвъзмезден; без възнаграждение. И, винаги пъргав и внимателен, той ще свърши безвъзмездно работа за неколцина. Ст. Чилингиров, ХНН, 41.
БЕЗВЪЗМЕ`ЗДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безвъзмезден.
БЕЗВЪ`ЛНЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. За животно, кожа, който няма вълна, не е покрит с вълна. Има и овца, кръстосана с домашно куче. Тя не дава мляко и е безвълнеста като чакал.* Тонич, ББК, 195.
БЕЗВЪ`С, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е без мустаци; безмустакат. // На който няма мустаци. Стоянов и кожабашията — едър българин с безвъсо керемидено лице — излязоха на сайванта, сподирени от четници и селяни. П. К. Яворов, ХК, 65.
БЕЗГЛА`В, -а, -о, мн, -и, прил. Рядко. 1. Който е останал без глава; обезглавен. Ножът изсвистя в утринния въздух и главата на Георги отхвръкна на три разкрача. През вече безглавото тяло мина тръпка. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 410.
2. Прен. Ирон. Който не е умен, няма достатъчно ум. Нам са нужни не високоучени мъже, не буквоеди, не безглави ритори, .., а честни граждане, умни и разсъдителни работници. Знан., 1875. бр. 1, 7.
БЕЗГЛАГО`ЛЕН1, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Грам. За изречение, израз — в който няма и не се подразбира глагол. Безглаголно изречение. Безглаголен израз.
БЕЗГЛАГО`ЛЕН2 -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който не говори, не произнася ни дума; безмълвен, безгласен, мълчалив. И там, пред вечното смирение / на безглаголните светци, / пророци с висше поведение / и мечоносни мъдреци, / ще спомниш някое деяние / от живата си летопис, / и на дълбоко разкаяние / ще прозвучи езикът чист. Т. Траянов, Съч. III*, 153. // Който не се придружава с говор, с думи. Народа въстана — .. / хора на черния труд / с безглаголно търпение — / не гении / таланти .. / А / селяци / работници. Гео Милев, С, 29-30.
БЕЗГЛА`С, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Поет. Безгласен. Близките му [на мъртвия] не виеха и не оплакваха, не издаваха звук. И пред този безглас ужас .. Първан си спомняше погребенията в Конаре като някакъв спокоен, тих празник. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 99. Хлебарчето, блед юноша, разнася / поръчките й нужни като хляб. / Приемат го със слисаност безгласа. / Кой би посмял да е страхлив и слаб / пред младия смелчак? Бл. Димитрова, Л, 219.
БЕЗГЛА`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който става без да се чува глас, звук, или шум; беззвучен. Снагата му се затресе от безгласен плач. К. Петканов, ОБ, 153. Двете мъжки тела се сборичкаха и паднаха на земята, преплетени в безгласна, кървава
