брадичка, като най-безцеремонно хлопна вратата след себе си. Н. Каралиева, Н, 94-95. Вечерта, преди да тръгнем, той съобщи своето решение. Безцеремонно, с тон, който не търпи възражение. И. Попов, ЖП, 43.
БЕЗЦЕРЕМО`ННОСТ, -тга, мн. -и, ж.
1. Само ед. Качество на безцеремонен. Жените заговориха с пълна уста, всички се отпуснаха и предишната официалност взе да отстъпва на провинциалната безцере-монност. Ем. Станев, ИК I—II, 270. Ала тя не съзнаваше, че онова, което я дразнеше повече, бяха дрехите и говорът на селските й роднини, отколкото скъперничеството и добродушната им безцеремонност. Д. Димов, Т, 95. На следващата гара се качиха цял взвод войници.. Нахълтаха и в моето купе и с груба безцеремонност започнаха да настаняват амуницията си по седалките. И. Петров, ОЗап., 86-87.
2. Проява, постъпка на безцеремонен. Той се сърдеше на безцеремонността на своя другар, който бе се ползувал от труда му, без с оумица да помене за него. Ив. Шишма-нов, СбЦГМГ, 66. За инжекциите изпращат непознати стажанти .. Те .. обикновено тромаво забиват иглата в бутчето. .. Борчо реве като заклан — той е обиден от тази безцеремонност, от подлата, неочаквана атака. Н. Стефанова, ОС, 24. По-късно понятията се промениха и по модния днешен израз нашето тогавашно самочувствие се нарича „комплекс на малоцениост“ — за да бъдат извинявани по тоя начин новите просташки безцеремонности и маниа-чества. К. Константинов, ППГ, 127-128.
БЕЗЦЕ`РЕН, -цярна, -цярно, мн. -церни, прил. Нар.-поет. За болест и под. — неизлечим, неизцерим. Разболя ми се й млад Стоян / от тежка болест безцярна. / Че легна Стоян, че боля / цяли ми девет години. Нар. пес., СбВСт, 142. И вий, о сънища, сле-знете / от ваште пещери в гората, / чукне-те всякое сърце / с магесната си тънка пръчица / и дайте му в сияние да види / без-церните си рани — изцерени. А. Разцветни-ков, Ст, 182.
БЕЗЧА`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. и диал. Бездетен. Безчадни (ялови) жени я [имилата] пият да добият уж чада. Г. С. Раковски, БС I, 150. Стари и безчадни хора случва се да подарят някому имота си с условие да ги гледа на старост до смъртта им. СбНУКШ ч. III, 257.
БЕЗЧА`ДЕЦ, мн. -дци, м. Остар. Човек, който няма деца, бездетен човек; бездетник, безчадник.
БЕЗЧА`ДИЕ, мн. няма, ср. Остар. Без-детност, безплодност. Като сажалели за това, гдето са били безчадни, те сърдечно ся молили Богу да развърже тяхното неп-лодство и да отмахне от тях онова поно-шение, на което са ги подхвърляли за без-чадието им. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 227.
БЕЗЧА`ДКА ж. Остар. и диал. Бездетна жена. Хубава Добро, болярко, / болярко, Добро, безчадко! Нар. пес., СбБрМ, 113.
БЕЗЧА`ДНИК, мн. -ци, м. Диал. Безча-дец. — Някой безчадник, например, зима си едно роднинско или чуждо дете, та го отхранва. СбНУКШ ч. III, 239.
— Други форми: безчедник, безчъдник.
БЕЗЧЕЛОВЕ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Книж. Безчовечен. Каква полза да възсъздаваме в живи образи средновековните безчеловечни свирепости? Ив. Вазов, Съч. XVI, 111. Наследниците на славния Османов трон, .. гледали са с крайно прискърбие на нетърпимите злодейства на оезчеловечните яничери. В. Друмев, НФ, V-VI. В „Работнически вестник“ са изнесени досега маса факти за безчеловечното отношение на държавата към хилядите нейни работници по железниците, арсеналите и др. Г. Георгиев, Избр. пр, 221.
БЕЗЧЕЛОВЕ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Безчовечен. 2. Рядко. Който не е характерен, типичен за човек. И понеже има хайдушко лице и безче-ловеческа брада, което е доказателство, че той е сумнителен човек; . , решавам: „Иван Аспазиевич Дормидолски, .., да биде обесен!“ Ив. Вазов, Съч. VII, 53.
БЕЗЧЕЛОВЕ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. безчеловечески; безчовечно, безмилостно, жестоко. Как да ся обхождам с владиката,., той зачна безчеловечески да ся обхожда с мене. АНГ I, 703. Видяха нашите читатели с кой начин ся обнесе турското правителство, т.е. най-варварски и безчеловечески към българский народ. ДЗ, 1868, бр. 51, 191.
БЕЗЧЕЛОВЕЧЕ`СТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. Безчовечие. Гласът на челове-чеството до скончание мира непрестанно ще да вика и ще да възвестява до последний род скверното безчеловечество, което християните употребиха върху незлобиви-те, угнетени и немощни американци! П. Кисимов, OA I (превод), 91.
БЕЗЧЕЛОВЕ`ЧИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Безчовечие, безчовечност; безчело-вечност, безчеловещина. Най-после, като не можа вече да търпи безчеловечията му, остави Цариград, разсърден на Юстиниана за неговите жестокости. П. Р. Славейков, ПИ, 63. Съгласно общото решение на водителите на въстанието „ние дигнахме оръжие против тиранията и безчеловечието, ние ратуваме в името на свободата и чело-вещината“. Пряп., 1903, бр. 28, 1.
БЕЗЧЕЛОВЕ`ЧНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Жесток, безмилостен човек. Като пристигна и известиха на Бобадила. — „Вържете го!“ — извика безчеловечникът,
