БЕЗУ`ПРЕЧНО нареч. Без да предизвиква, да заслужава упрек, без недостатък; безукорно, изрядно. Обиколиха всички телефонни постове .. Мрежата на свързочниците действуваше безупречно. П. Вежинов, ЗЧР, 66. Аз се държа безупречно навсякъде. Д. Димов, ЖСМ, 58.
БЕЗУ`ПРЕЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество или проява на безупречен; безу-корност, изрядност.
БЕЗУСЛО`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който не е свързан с никакви условия. Това възвание настоява за безусловна забрана на атомното оръжие. РД, 1950, бр. 224, 4. Безусловна амнистия. Безусловна капитулация.
2. Абсолютен, пълен, неоспорим. То [правителството] приемаше на работа стачниците по свой избор, като ги караше да подписват декларации за безусловно покорство и безропотно изпълнение на служебните задължения. Г. Карвславов, ОХ III, 553. Безусловен закон.
О Безусловни рефлекси. Физиол. Вродени рефлекси — сравнително постоянни и еднообразни реакции на организма на въздействията на външната и вътрешната среда, осъществявани посредством централната и периферната нервна система.
БЕЗУСЛО`ВНО нареч. 1. Без каквото и да е възражение. Сичките наши предложения, които ние казахме на новият си благодетел .. , са приеха безусловно. 3. Стоянов, ЗБВ II, 264.
2. Абсолютно, напълно. Така че на лирическия поет не е нужно това, което е безусловно необходимо за епическия. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 348. Безусловно се забранява убиването на което и да било животно преди да порасне и да се размножи. О. Василев, ДГ, 25.
3. Книж. Като вмет. дума. За подчертаване на факт, който не буди никакво съмнение; наистина, без съмнение, неоспоримо. Равнището на материалната култура на Балканите, безусловно, не е така високо, както в другите европейски страни.
БЕЗУСЛО`ВНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отсъствие, липса на условие, което да ограничава. Всичко става в най-висока степен неволно, но като че ли в буря на свободно чувство, на безусловност, на мощ, на божественост. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 15.
БЕЗУСПЕ`ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Който е извършен без успех и не довежда до очаквания резултат; неуспешен, несполучлив, безрезултатен, безполезен, безплоден. Опитите на географа да влезе в преговори с туземците, .. , излязоха безуспешни. Гр. Угаров, ПСЗ, 310. След безуспешните войни с Русия турците са обсаждали Виена в 1683, но били отблъснати и разбити от полския крал Ян Собески. Б. Пенев, НБВ, 34. Безуспешен опит. Безуспешно лутане. Безуспешна обсада. Безуспешна операция. Безуспешен труд. Безуспешна контраатака. Безуспешна акция.
БЕЗУ`СПЕШНО. Нареч. от безуспешен; неуспешно, несполучливо, безрезултатно, безполезно, безплодно. Водачът .. , разправя постоянно — той силно желае да завърже с мене продължителен разговор, но безуспешно: аз му отговарям с къси: да и не. Ив. Вазов, Съч. XVI, 12. Нечии очи безуспешно се опитваха да го разгледат през процепите на вратата. Ст. Дичев, ЗС I, 506.
БЕЗУСПЕ`ШНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отсъствие на успех, на очакван резултат; безрезултатност, безполезност, безплодност.
БЕЗУТЕ`ХА ж. Поет. Състояние, при което няма утеха, неутешимост. Аз сядам в лодката на безутехата .. Мой попътен вятър е забравата на всяка земна безотрада. К, 1926, бр. 98, 2.
БЕЗУТЕ`ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който не може да се утеши, не намира утеха; неутешим. Ония, които го познаваха отблизо, ще останат задълго безутешни за загубата на един изключителен човек и другар. С. Северняк, ОНК, 207. Господи, и мене прибери, / защо ти съм сама на тая земя грешна? / Сопруга плачуща и майка безутешна. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 170.
2. Който съдържа или изразява дълбока скръб, дълбоко отчаяние. В работен и светъл ден погребаха средния син на дядо Никола Манолов .. Баба Николица .. с отмалял, засъхнал глас зареди, безутешни думи. К. Петканов, ОБ, 109. Безутешен плач. / / Който е изпълнен с дълбока скръб, тъга, дълбоко отчаяние, безнадеждност. Той не споделяше безутешните си мисли с никого, дори и с Нонка. И. Петров, НЛ, 155. Кат бреме хвърлил черната умора, / що безутешни дни ти завещаха, / ти с плахи стъпки ще събудиш в двора / пред гостенин очакван радост плаха. Д. Дебелянов, Ст, 1936, 68.
3. За мъка, скръб, тъга и под. — за който няма утешение; много силен, много дълбок. В село завърлува невярна болест — .. Отчаяние и безутешна скръб се възцари в сърцата. Елин Пелин, Съч. I, 71-72. Черни, коремести облаци висяха над угарите като тежка, безутешна тъга. И. Петров, НЛ, 262.
БЕЗУТЕ`ШИЕ, мн. няма, ср. Липса на утеха; безутешност, неутешимост. Думите му, напълнени с безутешие и смут, го давеха. Ал. Гетман и др., СБ, 252.
БЕЗУТЕ`ШНО нареч. Без утеха, успоко
БЕЗУТЕШНО
