Page:RBE Tom1.djvu/572
земя ти се кланям, бащице! Ст. Загорчинов, ДП, 329. Изведнъж Тихо приближи устните си до ухото на митрополита: — Знаеш ли, бащице, защо съм дошел при тебе тази нощ? Дошел съм да ми кажеш къде са заровени златиците на цар Ивана! А. Кралийчев, В, 152-153.
2. Остар. и диал. Умал. галъов. от баща; бащичко. Тук майка се разделя със син, жена с мъж, сестра с брат, деца дребни с бащица. Л. Стоянов, Б, 29. Откакто съм ся родила, / все тъй съм расла, порасла / кога по нива, по лозе / на стар бащица на помощ, / кога пък вкъщи да шетам / на мила майка отмяна. П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн. 10, 938-939. Не видиш ли мойто село, / не видиш ли стар бащица, / не видиш ли мила майка, / мили братец и сестрица? Л. Каравелов, Съч. I, 64. — Татице, мили бащице, / пиши ме, тате, пиши ме, / да идем с млади войници. Нар. пес., СбНУ XLIII, 310.
БА`ЩИЧКА м. и ж. Диал. Бащичко (в 1 знач.). — Синчето ти не сваля очи от куршумите. — Бащичка! — обади се Добра. Филчо погали детето по бузата и отговори: — Защо ми е чедо, ако не ми прилича? К. Петканов, X, 213. Койчев извади лев и го подаде на бабата. — Ела сега да видиш какъв юнак ти е донесла баба Дона. Съща бащичка! .. Бабата въведе Койчев в неговата стая и преви кръст над едно кълбо от дрехи, из което се показваше малко детско личице. Ц. Церковски, Съч. III, 127.
БА`ЩИЧКО*, членувано (рядко) -то, мн. (рядко) -вци, м. Разг. 1. Дете или възрастен син (дъщеря), които по външност или характер приличат извънредно много на баща си; бащичка. — Бащичко? И баща ти беше такъв като дете .. Същите очи, същото криво носле! .. изпъшка тежко тя. Ст. Даскалов, ПЯ, 96. Стойко се пазареше дълго, скъпеше се за стотинката и гледаше да откъсне колкото се може повече. — Бащичко! — гледаха го хората като се караше с надничарите. — Този синковец ще удари и Юрталана. Г. Караславов, С, 128. И двете [децата] бяха одрали кожата на баща си: същият едър кокал, дълги лица и спокойни светли очи, които излъчваха някакво сияние. Същински бащичковци! Д. Димов, Т, 267.
2. Рядко. Умал. гальов. от баща; бащица. — Че аз грижа за моя бащичко, за моя татко. Й. Йовков, ЖС, 195.
БАЩНИНА`, мн. няма ж. Диал. Бащиния (в 1, 2 и 4 знач.); бащина. Удалечен от бащнина, / от мило първо либе, / на тази чуждата страна. / И радост к мен не иде. П. Р. Славейков, П, 9. Да вардим бащнина, доде ни са напука гърбът като на жабата във гьолът. П. Р. Славейков, БП I, 110. Имам ли язе бащнина. / бащнина и дедовнина — / я нива, чиче, я ливада, / д’ида, чиче, да ора? СбНУ VIII, 90.
БА`Я, -а`еш мин. св. ба`ях, несв., непрех. Шепна тайнствени заклинателни думи и изрази, за да излекувам болен или да се премахне някакво зло. Впрочем тука и нямат обичай да се обръщат към доктора: ходят при турски ходжи и при поп Лака да им чете и бае. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 136. — Трън се навря в ръката му .. ръката се поду като самун. Момичето пищи, в огън се мята. И баба ти Рада идва да му бае и поп Петко му чете, не би! Д. Марчевски, ДВ, 10. Знаеше и тетива да ти стегне, и против мишки и змии да бае, и от изгорено и ухапано да цери с билки и зайча мас. Ст. Загорчинов, ДП, 71. Изпроваждат го [болния] u при някоя баба, .., която му бае за сладки и медени. Ступ., 1875, бр. 5, 35-36. бае се безл., бая си възвр.
БА`Я СИ несв., непрех. 1. Ходя да ме лекуват с баяне.
2. Пренебр. Говоря нещо, обикн. на което не се обръща внимание; дрънкам си. — Де се е чуло и видяло овчар с цар да говори, бе! Баеш си, байно, на вятъра — грубо издума той и плю върху огъня. Ст. Загорчинов, ДП, 63. — Куно, — рече той, като клекна до нея. — Да оженим вече Панайотка. .. — Като си баеш, кой ли те слуша! Д. Немиров, Б, 68.
◇ Бай си, бабо, за бълхи. Разг. Употребява се, когато някой говори излишни приказки напразно. — Виновни сме всички!… Трябваше да се внимава. .. — Бай си бабо, за бълхи. Когато колата се прекатури, пътища много. Й. Йовков, ПГ, 115-116.
Бай ми, бабо, да ме не срещне мечка. Разг. Употребява се при изказване на пожелание да не се случи нещо неприятно, лошо.
Бая на главата някому. Разг. Мърморя някому за нещо, укорявам някого или дотягам някому със съвети, напомняния, излишни приказки. — Тотке, много бъбриш, досадна си! Мене ми е мъчно за Дойчина, а ти си седнала да ми баеш на главата! К. Петканов, ЗлЗ*, кн.* I, 102.
Бая си за главата; бая си за (на) бълхи<те>. Разг. Недоволен съм от нещо и говоря, приказвам на себе си. — Кой е луд Рашко? — Бая си за главата. Сам си приказвам празни приказки. К. Петканов, ЗлЗ, ч. 1, 87. — Че дип ако видя зора, и сама ще я дам, не искам да препреча на момичето на късметя. Донкината майка си баяше за бълхи, а умните жени отстрана се подсмиваха. Ил. Блъсков, Китка, 1887, кн. 14, 23.
Тъй (това) знае баба, тъй (това) (си) бае. Разг. Казва се за човек, който прави нещо, както умее, макар че то не е особено добро, качествено направено.
БАЯ` неизм. прил. Простонар. Доста голям, не малък. Вече си е бая момченце. Ученик в прогимназията, и то в града. К. Григоров, ПЧ, 29. Преди година, той е бил бая търговец, носял е сукнени калци, сукнена салтамарка. ВЦ, 1888, кн. 20, 31.
2. Като нареч. Доста, твърде много. — Такова
