човек.
Прехлупил съм и на баща си носилото. Диал. Извършил съм крайно непочтени дела, проявил съм се като много непрокопсан човек.
Ти <за> баща, ти <за> майка. Разг. Употребява се при настоятелна молба към някого за помощ или подкрепа. Бре тук, бре там — отива най-сетне Богдан при чорбаджията. — Аман, чорбаджи, ти баща, ти майка, дай ми 2000 гроша, ете и аз имам 500, та да купя турската нива, що е до моята. Хр. Максимов, СбЗР, 21. — Ти за майка, ти за баща, бабо Марто, моля ти се да ме отървеш. П. Тодоров, Събр. пр II, 303.
У баща му врата няма; у баща си врати видял ли си. Разг. Неодобр. Употребява се, когато някой влиза някъде, без да затваря вратата.
БАЩЕ`ЛКО, -то, мн. -вци, м. Диал. Бащичко. — Цяло е на тебе! — Ами? Я го виж, бащелко същ! — Устните, нослето, твои са. — А брадичката, челцето? Огледай се и ще се увериш! Б. Болгар, Б, 92. Но Красин наистина много приличаше на баща си. Росица го полагаше по гръб на леглото, .., заканваше му се: „Ей, бащелко такъв! Ей, юначе на мама!“ В. Андреев, ПР, 59.
БА`ЩИН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на баща, който принадлежи на баща (в 1 знач.). Пръв се надигна от мястото си Михаил Асен и полека се доближи до баща си .. Ала той нищо не продума, наведе се и целуна бащината десница. Ст. Загорчинов, ДП, 380. — Вземи и децата със себе си. Бащиният им двор е широк, нека си играят из него!…* К. Петканов, ЗлЗ, кн. 2, 268. Да се завърнеш в бащината къща, / когато вечерта смирено гасне / и тихи пазви тиха нощ разгръща / да приласкае скръбни и нещастни. Д. Дебелянов, С, 1936, 68. — Стамбул е, аго, за мене / тука дето съм родена, / а най-хубави сараи / там онзи мойт бащин дом. П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн. 10, 940. Два са брата поскараа, / за чичина ливадица, / за бащина добра коня, / за дедина остра сабля. Нар. пес., СбНУ III, 15. // Който е останал от баща, наследен от баща. Тежки бащини дългове плащам. Елин Пелин, Съч. I, 86. След неговата смърт синовете му не се разделиха, всички останаха в старата къща, на бащиния си имот. К. Петканов, X, 27. Бащино ли съм пропил имане, / тебе ли покрих с дълбоки рани, / та мойта младост, мале, зелена / съхне и вехне люто язвена? Хр. Ботев, Съч. 1929, 12. Много йе мъчно и тежко / мома в зандане да лежи / за бащини си борчове. Нар. пес., СбНУ XLVI, 87. Бащино наследство.
2. Който е свързан с баща, който се отнася до баща. Често, много често ме разпитваха хората кой съм, отде съм, кои са баща ми и майка ми и бащиното ми име кое е. Ст. Загорчинов, ДП, 221. И Тинка като дете беше такава ячка и височка. Те, всички от бащиния й род, са канари хора. А. Гуляшки, ЗР, 47. Спомних си, че в Бяла черква е най-добрият бащин ми приятел. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 91. И все пак аз нося моя романтичен и бунтовен дух от Странджа планина. От прадедите си по бащина линия. Б. Шивачев, Съч. I, 106. Двама братя воеводи, / двамата ми верни сина: / Скарале са кой да води / бащината си дружина. Хр. Ботев, Съч. 1929, 21. С чужд хляб бащин помен не прави. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 142.
3. Който е направен, изказан, който идва от страна на бащата по отношение на децата му. — Ти трябва да помислиш за младата си жена, да се погрижиш за дечицата си… Те са още толкова мънички, на тях им трябва бащина подкрепа… Г. Караславов, Избр. съч. VI, 315. Тя знаеше, бащина воля не се прекърша и туй, което рече веднъж дядо Добри, на две не става. П. Тодоров, И I, 100. — Аз знам, че бащината любов всичко извинява и търпи. Ив. Вазов, Съч. IX, 51. Стори й се, когато мина покрай нея, че старият човек някак насърчително й се усмихна. Като бащина ласка беше тази усмивка. А. Гуляшки, МТС, 212. Бащина благословия сина крепи. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 37. Бащина клетва сина закопава. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 37. Бащина поука, синова сполука. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 37. Бащини съвети.
4. Който е свързан с деди и прадеди, с предишните поколения; роден, отечествен. Свобода в гори и поля прогърмя! / И в бащина свидна и свята земя / въстанал е вече гнетений народ! П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 15. Бъди ми здрава, отеческа земльо! .. Какъв сладък ветрец вее от бащините планини! Н. Бончев, Р (превод), 75. Ще ли дойдеш да ни отбраниш, или не ти ся драги ни бащина ти земя, ни род? Е. Мутева, РБК (превод), 130. Бащина вяра. Бащин език.
5. Като същ. бащино<то> ср. Разг. Имот, наследство от бащата. — Аз и по-рано ти казах, че един ден, когато се зажениш, ще подириш своето, но ще бъде късно. Манол ще ти подхвърли нещо, колкото да се каже, че ти е дал бащиното. Ем. Станев, ИК I, 206. Сега братята му се сдобрили, .., — дори заръки-поръки от всички по другите загорци-керванджии: да се върне Бойко, искали да го видят и да си земе пая от бащино. П. Тодоров, И I, 106-107. Ако ям, бащино си ям, ако пия, бащино си пия. Ил. Блъсков, ПБ, 90. бащини мн. Диал. а) Домът и семейството на бащата. — Но къде мислиш да е избягала? .. — Търси в Търново, търси у бащини й. Ив. Вазов, Съч. XIII, 142. Хайдути думат Тодорке: „Мор, стой, Тодорке, почакай, / дорде слънцето заседне, / да ни в селото заведеш, в селото у чичови си, / че сетне у бащини си.“ Нар. пес., СбГЯ, 31. б) Роднини откъм бащина страна или работници при бащата на някого. Ния не сме, Дойне ле, чужди хора, / ния най сме, Дойне ле, се` бащини, / се` бащини, Дойне ле, се` ювчери, / се` ювчери, Дойне ле, се` говдари. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 20.
