целуваше косматата му глава, галеше го — и едновременно с това му се караше, удряше го да не скимти и бафка. П. Славински, ПЗ, 178.
БА`ФКАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от бафкам. Чуваше се само неспокойното бафкане на кучето. П. Славински, ПЗ*, 77.
БА`ФНА. Вж. бафвам.
БАХ междум. 1. Диал. За израз на внезапно досещане за нещо. Изведнаж мама скача и се затичва към радиото. — Бах, мари чеда, забравих! Колкото остарявам, по-забравана ставам — и тя пуска радиото. В. Чертовенски, ГО,* 24.
2. В сказ. функция. Разг. Бухвам, удрям; бам, прас. И ето — мечката успяла да освободи едната си лапа и пляс — право в лицето на Вълкана .. Разгневил се той. Сетил се за ножа, измъкнал го и бах — право в сърцето. Ив. Мартинов, ПМ, 15.
БАХА`И мн., ед (рядко) баха`й м. Рел. Последователи на бахайството. Организирана от Духовния съвет на бахаите в България, инициативата бе посветена на световната мирна среща на религиозните и духовни лидери. ВЖ, 2000, бр. 36, 10.
— От перс. собств.
БАХА`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рел. Който се отнася до бахаи и до бахайство. Основното послание на бахайската вяра е за единство на всички световни религии. ВЖ, 2000, бр. 36, 10. Бахайска вяра.
БАХА`ЙСТВО, мн. няма, ср. Рел. Синкретично религиозно учение, възникнало през XIX век като ислямска ерес, което проповядва единство между всички религии, раси и народности. Бахайството не е под възбрана у нас. ДТ, 1998, бр. 87, 23.
БАХА`Р, мн. няма, м. 1. Тропическо растение с ароматичен зърнест плод. Eugenia imenta.
2. Плодът на това растение — ароматични тъмносиви зърна, които се употребяват за подправка на ястия. В тия кутийки има и сушени крушки, ..; освен тях сякакви меризливи треви и плодове: чубрица, сминдух, канела, кимион, бахар, чер пипер. Л. Каравелов, Съч. II, 12. Всеки имаше какво да занесе, за да бъде трапезата по-разнообразна и по-богата: .. Хаджибричката — тенджера лозови сърми, кълцано месо с бахар, кимион и чер пипер. Ст. Чилингиров, ПЖ, 186.
— От араб. през тур. bahar.
БАХТ, ба`хтът, ба`хта, мн. няма, м. Остар. и диал. Късмет, щастие. Един козаревчанин, .., се придружи при момчетата и взе да играе и да скача с малките долноореховчанчета, но подир малко кавалите млъкнаха и козаревчанинът не си доигра. — Ий, холам, за моя бахт се свърши свирнята Ц. Гинчев, ГК, 95. Работи ми бахтът. Ст. Младенов, БТР I, 110.
◇ Днес бахт, заран тахт. Диал. Казва се за човек, който не пести и когато има пари, харчи, без да мисли за утрешния ден.
Я бахт, я тахт. Диал. Или сполука, щастие, или беда, гибел. — Той, чоджум, рече един по-стар, нощем ще мине, както е минувал толкова пъти, и то — дето не се надява никой. .. — Дотогава аллах-керим, рече трети — я тахт, я бахт. .. Ц. Гинчев, ГК, 357.
— От перс. през тур. baht.
БАХУ`КАМ, -аш, несв, непрех. Диал. Ба-уча, баукам. Влязохме в селото само четирма, но докато стигнем на определеното място, съпровождахме са от други двайсетина другари, които се мятаха през плетищата и бахукаха отчаяно. Аз говоря за кучетата. З. Стоянов, ЗБВ I, 300.
БА`ХУР м. 1. Диал. Дебелото черво на животно.
2. Вид кървавица — нарязани говежди и свински вътрешности, подправени с чубрица и кромид лук и натъпкани в свински дебели черва, които се варят. Из близките заведения .. вече бяха приготвени за продан топъл бахур и бурета с червен пелин. К. Константинов, ППГ, 67.
БАХУ`Р м. Диал. Объл, с тънка шийка калаен съд за ракия; павур.
БАХУ`РЧЕ мн. -та. ср. Диал. Умал. от бахур; малък бахур, павурче.
БАХЧА` ж. 1. Остар. и диал. Овощна, зеленчукова или цветна градина. Дадохме им зеленчук от бахчата. Й. Йовков, Разк. II, 24. Под дядо Тасевата къща се простираше бахчата им. Какви ли не дръвчета имаше в нея: и круши, и стамболки, и кюстендилски сливи, и петровки ябълки, и череши. Кр. Григоров, Н, 210. Тогава той им каза: — .., да ви преведа през бахчата, да ми видите гюла, шадрафана, пчелите, овошките и цветята. Ц. Гинчев, ГК, 195. Стоян из бахча ходеше / пипер, патладжан береше. Нар. пес., СбВСт, 741.
2. Етногр. Клонче от дърво, накитено с плодове и панделки, което се носи или забучва на хляб при сватбарски обреди, като символ на плодородие. Буките бяха с кървавочервени листи, .., а дивачките круши бяха накичени като сватбарска бахча. К. Григоров, ТГ, 34. Кумът е нанизал през деня стъбло от бор с ябълки, пуканици, телове, на ябълките вощени свещи, .., което се дума бахча. Ст. Младенов, БТР I, 110.
◇ Ще поливаш / ще полееш бахчата. Диал. Шег. Ще се напикаваш (казва се обикновено на деца, когато пият много вода).
— От перс. през тур. bahçe ’градина’.
БАХЧЕВА`Н м. Диал. Бахчеванин.
— От тур. bahçıvan. — Друга форма: бахчова`н.
БАХЧЕВАНДЖИ`ЙКА ж. Остар. и диал. 1. Жена бахчеванджия.
2. Жена на бахчеванджия.
— Друга (диал.) форма: бахчованджи`йка.
