Page:RBE Tom1.djvu/651
беше сега, толкова късно през нощта, да се тръгва за планината.
БЕЗРАКЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Обикн. в съчет.: Безракетна зона. Зона, в която няма ракетно оръжие.
БЕЗРА`МЕНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Мъжка селска горна дреха без ръкави или с къси ръкави; безрамник. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БЕЗРА`МНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Безраменик. Чиновникът видя пред себе си един белобрад старец, .., в окъсан безрамник и с чешири, овити с връв. Ив. Вазов, Съч. X, 98-99.
БЕЗРЕАКТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Спец. Който става без реактив, без участието на реактив. Безреактивен метод. Безреактивно съпротивление.
БЕЗРЕ`Д, мн. няма, м. Само в съчет.: В безред. Рядко. В безредие, безредно, в безреда, в безразбора. В горния десен ъгъл на коридора са струпани в безред мебели — гардероб, завеси от прозорци с корнизи, малка гарнитура мека мебел. Д. Немиров, В, 67.
БЕЗРЕ`ДА, мн. няма, ж. Само в съчет.: В безреда. Рядко. Поет. В безредие, в безпорядък; безредно, в безред, в безразбора. Подир подредените едни зад други девойки и момци вървяха в безреда мъже и жени. Б. Несторов, АР, 144. А по пристанището лежаха в безреда пръснати стоки, смъкнати преди малко от корабите. Н. Райнов, КЦ, 138. Тя [реката] се вие край самото шосе. И толкова е прозрачна, че се виждат белите й камъни, натъркаляни в безреда по дъното, като пръснати броеници. Кр. Кюлявков, СПП, 8.
БЕЗРЕ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който е без ред, неподреден; разбъркан. Ирина стигна до площада пред Народното събрание, но когато го пресичаше, видя отново по булеварда гъста, безредна тълпа от студенти, която идеше от Двореца и пееше Интернационала. Д. Димов, Т, 180. На големи и безредни чети излязвали от днешна Влахия, Молдава и Бесарабия славенски поколения. Т. Шишков, ИБН, 89.
2. Който се извършва, става без ред, в който няма ред, система, последователност; безразборен, безсистемен. И всред тази непрекъсната, безредна и паническа стрелба долетяха отново глухи тътнежи на бомби. Д. Димов, Т, 605. От площада затрещяха изстрели, безреден конски тропот заглуши виковете. Ем. Станев, ИК III-IV, 405. Мислите ни се давят в мъгла, те са разкъсани, безредни. Л. Стоянов, X, 77.
3. Рядко. Който не спазва някакъв ред, система в нещо. Но сега времената и работите ся промениха и веке рядко ся намират пари .. Безредните хора ги харчат токо-речи по-скоро, отколкото ся печелят. Ч, 1875, бр. 4, 146.
4. Обикн. като сказ. опред. при гл. съм. Рядко. Който не е както трябва, който нарушава приличието; нереден. Артък масрафе да нема. А това, дето го прави сега, е артък нящо, то е безредно, то е разсипия. Т. Влайков, Съч. I, 246. Когато сърцето ни е добро, чисто и свободно от безредните и неприлични желания, тогаз чловек е благополучен. А. Кръстевич, У, 1871, бр. 15, 237.
БЕЗРЕ`ДИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отсъствие*, липса на ред; безпорядък, безредица. Колкото повече той настояваше за ред, толкова по-голямо безредие настъпваше, .. Нито четката за дрехи, нито копчетата за яка, нито ножичките за подстригване — нищо, нищо не беше на мястото си. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 343. В четвърти отряд настана страшно безредие. — Защо ми обуваш панталоните? — дърпа своя съсед Ванчето. — Няма ми чорапите-е-е-е!* — вика колкото му глас държи Петко. Цв. Ангелов, ЧД, 107.
2. Обикн. мн. Рядко. Размирици, безредици. С тия свои вътрешни безредия ромейското царство сега е в голяма слабост и толкова по-добре за нас. Д. Талев, С II, 162-163.
◇ В безредие. Безредно, безразборно. В ъглите на стаята и на една ниска масичка, дори на рогозката .. бяха наслагани в безредие резбарски сечива. Д. Талев, ЖС, 255. Хванати [децата] по две за ръчиците, наредени в нестройни редици, .., озъртат се и щом чуят свирка на автомобил — пръскат се в безредие, като пилета, над които се е спуснала хищна птица. А. Каралийчев, С, 291.
БЕЗРЕ`ДИЦА ж. 1. Само ед. Рядко. Отсъствие на ред; безредие, безпорядък. В голяма уплаха, безредица те са се връщали към крепостта. Й. Йовков, Разк. II, 199. В прустчето владееше голяма безредица. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 136.
2. Обикн. мн. Вълнения във вътрешния живот на страната; безредия, размирици. През време на изборите бяха избухнали кървави безредици в София и Дупница. В. Геновска, СГ, 511. Заповядваше .. денонощно дежурство на чиновниците при телефона, за да бъде повикана полицията, а в случай на нужда и войската, ако настъпеха безредици и работниците започнеха да нападат складовете. Д. Димов, Т, 256.
◇ В безредица. Без ред, безредно, безразборно, хаотично; в безредие, в безпорядък. По челото й и по бузите й, в една пленителна безредица, падаха свилени кичури от кестенява коса. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 33. В безредица забързаха подир него [петела] и кокошките, като се криеха от Катя между цветята. Ст. Чилингиров, РК, 6.
БЕЗРЕ`ДНИК, мн.* -ци, м. Рядко. Човек, който няма ред, не поддържа ред в работата или вещите си.
