Page:RBE Tom1.djvu/611

затънтено село, между непознати, съвсем непознати хора, откъснат, изчезнал безследно за всички — за целия друг свят... А. Страшимиров, А, 112.

БЕЗИЗВЕСТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Неизвестност. — Рече мойта булка да стане кандидат за магазинерка и — безизвестност. Никой ти не казва ще я назначат ли, не щат ли... Т. Монов, СН, 152.

БЕЗИЗКУСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Рядко. Книж. Безизкуствен; естествен, непресторен, искрен. Аз ги помня трепетните устни, / и словата мили, безизкус-ни. Ив. Вазов, Съч. III, 193. Спомените, написани искрено, с прост, безизкусен език, са неоценим източник за опознаване живота и характера на актрисата. Ст. Грудев, АБ, 185.

БЕЗИЗКУСНО Рядко. Книж. Нареч. от безизкусен; безизкуствено; естествено, непресторено, искрено.

БЕЗИЗКУСТВЕН, -а.-о, мн. -и, прил. Книж. Непресторен, искрен, естествен; безизкусен. И домакините, и гостите вдигнаха чашите за наздравица. И простите, безизкуствени слова при тези тостове излизаха направо от сърцата. Г. Караславов, Избр. съч. III, 112. Вече двайсет години откакто го познавам, аз хранех една безотчетна симпатия към тоя безизкуствен поет и детински наивен човек. М. Кремен, РЯ, 499. Неговото безизкуствено добродушие и вечна разсеяност я предразполагаха винаги. Д. Димов, ОД, 254.

БЕЗИЗКУСТВЕНО Книж. Нареч. от безизкуствен; непресторено, искрено, естествено, безизкусно. Безизкуствено и образно, както у всички умотворения на народа, от обикновените думи иде епичният лъх на битки и трудни походи. И. Йовков, Разк. III, 145-146.

БЕЗИЗКУСТВЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от безизкуствен; неп-рестореност, естественост. В своите разкази, в които представя моменти от Балканската война, Йовков разкрива със завладяваща правдивост, със завидна простота и безизкуственост как спокойно, без афектация, без страсти народът изпълнява своя дълг. Г. Константинов, ПР, 211. Тоя нисичък, мъничък, кротичък софийски кореняк, много обикновен наистина, но шопски проницателен и тактичен, я привлича със своята безизкуственост. М. Кремен, РЯ, 338.

БЕЗИ`ЗРАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Обикн. за лице, поглед, глас и под. — който няма никакъв израз, който не изразява нищо. По-рано лицето на Садък,. ., когато работеше, оставаше безизразно като ?камъка, който дълбаеше. Сега обаче Рус-тем, .. , виждаше как понякога по лицето на Садък пробягва нещо — дори не усмивка, някаква светла тръпка, която идваше от дълбоко. П. Константинов, ПИГ, 179. Немецът вдигна към пленника безизразните си очи и за пръв път през тая вечер в тях блясна проницателност. П. Вежинов, BP, 28. — Мама ще остане с мене — рече той с безизразен, глух глас. А. Дончев, СВС, 599. Безизразен поглед. • Обр. След продължителен полет над безмълвния и безизразен пясъчен океан на Сахара, .. , гвинейската земя изведнъж поразява с ярката си, свежа зеленина. Д. Филипов, Г, 3.

безизвестност

БЕЗИ`ЗРАЗНО. Нареч. от безизразен; без никакъв израз. Портите, обковани с големи черни пирони, бяха затворени. Пред тях стоеше едно заптие и безизразно гледаше към върбите, между които шумяха бистрите води на Тополка. П. Стъпов, ЖСН, 223. Рангел със задъхване разправи как е протекла акцията и Янакиев безизразно го слушаше. Д. Кисьов, Щ, 89.

БЕЗИ`ЗРАЗНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество на безизразен. Пръв от всички се окопити Иван Филипов,.. Окаме-нялото му лице по своята напрегната бе-зизразност и спокойствие съперничеше с лицето на фабриканта. Ем. Манов, ДСР, 468.

БЕЗИЗХОД, мн. няма, м. Рядко. Безизходица. Вие ще се каете, но късно и когато се намерите в безизход. Ив. Вазов, Съч. XXV, 156.

БЕЗИЗХОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. За който няма възможност да се намери изход, разрешение. — Вие сте заградени отвсякъде с войски, .., — положението ви е безизходно. 3. Сребров, Избр. разк., 81. Каквото и да правеше, където и да работеше, децата му все си оставаха дрипави и полугладни. И всред тази отчайваща, безизходна селска немотия синът му Стоимен беше изплувал сам. Д. Димов, Т, 387. Видял съм народът си във времена много по-тежки и в положение по-безизходно и отчаяно, но не съм ся отчайвал. П. Р. Славейков, ПХС, 20.

2. За мъчително чувство, състояние — който е много силен и не може да премине, да изчезне, да бъде преодолян; непреодолим. Така беше си седял онази вечер пред вратата на котленската черква, потънал в безизходна мъка: напусто е било всичко, напусто. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 598. В душата му бе мрачно, безизходна тъга го оплете и обезсили. Г. Караславов, ОХ IV, 93. Хитлеристите се биеха докрай, .. , отчаяни и обезверени, но страшни в това свое черно, безизходно отчаяние. П. Вежинов, НС, 103. Добромир се превърна отново в човек, разбра къде е и защо ще умре тук. Той смири ужаса си, надви безизходната си болка, приготви се за дългите дни на страдания, които го чакаха. А. Дончев, СВС, 701.

безизходен