◇ Бащина правдина. Диал. Бащиния (в 4 знач.); венчанина, бащина, бащнина.
Бащина форма. Биол. При хибридизация — индивидът, носител на мъжките полови белези.
Бащино огнище; бащина стряха. Роден дом. — Е, синко, дойде ли си а… Сети се за бащиното си огнище! Елин Пелин, Съч. III, 31. Тежко, тежко! Вино дайте! / Пиян дано аз забравя / туй, що, глупци, вий не знайте / позор ли е или слава! / Да забравя край свой роден, / бащина си мила стряха. Хр. Ботев, Съч. 1929, 14.
> Бащина и майчина. Диал. Мома или жена, чиито родители са живи.
Бащин и майчин. Разг. Чист, чистокръвен. Тия пари ще служат за разноски на човека — един бащин и майчин беломорски грък — името не обаждам — който ще тръгне за Цариград с мисията .. да убие султана. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 20.
Бащин и майчин <син>. 1. Разг. Силен физически и безстрашен, смел, решителен човек, юначага. Как не се намери един майчин и бащин да го добие, ами го оставят да се шири тоз душеядец мръсен! Д. Немиров, Б, 141. И за нея ще прати Господ някой бащин и майчин син да ни отърве. Ив. Вазов, Съч. XXI, 11. 2. Разг. Пренебр. Синковец, нехранимайко.
БА`ЩИНА ж. Остар. и диал. Бащиния (в 1, 2 и 4 знач.). Няма да ни измами такъв човек, .. Власт и земя той не дири, за да увеличи бащината си, а щади бедните и измъчени хора. Ст. Загорчинов, ДП, 408. Далеч от мила бащина, / от драго първо либе, / на тази чуждата земя / разтуха ми не иде. П. Р. Славейков, Избр. пр. I, 62. Тежко на къща, дето няма господар, и на бащина, дето няма пъдар. Погов., П. Р. Славейков, БПП, 161.
БАЩИНИ`Я, мн. няма, ж. 1. Разг. Имот, имане, който е на баща или е останал от баща; наследство. Тя ще се разбере с брат си на село, ще продаде частта си или може да му остави имота, дето й е бащиния, а той да я подпомогне, за да си струпат със Салчо къщица тук някъде близо до фабриката. Б. Болгар, Б, 63-64. И се завърна в бащин дом да изпълни бащина повеля. И пак му дойдоха на ум таткови думи: „Да не ти е простено бащинията ни да пръснеш!“ Ив. Кирилов, Съч. II, 13. „Иди си гледай работата, аз ще отменя заповедта.“ Така му каза нощес началникът, а сега го гледаше начумерен, сякаш Иван беше изял и пропил бащинията му. М. Марчевски, П, 234. — Брей, опустошиха имотеца на човека! — пъшкаха те. — Секат, изедниците, като че ли им е бащиния! К. Калчев, ЖП, 223.
2. Разг. Родна земя, отечество. — Донесъл съм им, каже, армагани от далечни земи, че за тях съм мислил кога съм тръгвал за бащинията си. Р. Стоянов, М, 13-14. Ала аз, след като дълго съм скитал из Балкана, че чак до Атонските гори, много добре знам какво нещо е нашата бащиния… И знам, че тъй хубава е бащинията, както е хубав и сладък нашият, материнският език. Д. Немиров, Б, 51. По-лесно беше да се биеш, да затъваш в калта, да возиш ранени и да знаеш, че бащинията си браниш. А там, край Пирот, се застояха. В. Геновска, СГ, 429. Мястото, дето са ся родили и живеят всички съотечественици, казува ся отечество, бащиния, татковина. П. Р. Славейков, ПЧ, 35.
3. Истор. През XIII и XIV в. у нас — стопанство на феодално зависим, но незакрепостен селянин.
4. Диал. Откуп, който дава момък на момините родители при годеж; венчанина, бащина, бащнина (Н. Геров, РБЯ).
БА`ЩИНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е присъщ, свойствен на баща, който се отличава с доброжелателност, загриженост. Старецът всякога срещаше Павел с бащинска радост и милостивост. Елин Пелин, Съч. III, 19. Стана му близка и мила. Искаше му се да иде при нея и да й каже бащински думи, но се въздържа. К. Петканов, СВ, 186. — Вие сте уморени, трябва да си починете! — каза той топло, с бащински тон. — Моята кола ще ви заведе по домовете. П. Вежинов, СО, 166. Той го настани в първокласното купе на влака за София и още веднъж му напомни бащинските си съвети. — Пази се, синко, пази се! Ст. Марков, ДБ, 463. Седнахме да вечеряме с неговата прекрасна дъщеря Евдоксия, която, .., и Хюсни паша със съща бащинска нежност обичаше. Св. Миларов, СЦТ, 56. Бащински грижи. Бащинско чувство. Бащинска обич. Бащинска прегръдка.
2. Диал. Който е на баща; бащин. Излела е малка мома, / Коладе ле, / бащински коне нареди, / на бел Дунав да ги пови. Нар. пес., СбНУ XI, 6.
БА`ЩИНСКИ. Нареч. от прил. бащински; като баща. Той я хвана през кръста, и като я подкрепяше нежно, каза бащински: — Хайде, чедо! Елин Пелин, Съч. III, 82. Само свекърът се отнасяше с нея топло и бащински. И. Петров, НЛ, 117. Кольо пристигна една сутрин от село, с малко денкче на рамо .. Вълко го посрещна бащински, настани го в дома и го запозна с младежите. Ем. Станев, ПЕГ, 116.
БА`ЩИНСТВО, мн. няма, ср. Кръвно родство между баща и детето му, положение на баща. При това нищо не ти гарантира, че Домна Илиева няма да заведе дело за установяване на бащинството и да спечели… Б. Болгар, Б, 90. Ако детето е родено преди да са изтекли 180 дни от сключване на брака, съпругът може да оспори бащинството. ОФ, 1948, 1507, 3.
БАЩИ`ЦА м. 1. Разг. Интимно обръщение, обикн. при молба към мъж, от когото се очаква покровителство, помощ. — До суровата
