БАШКУ`ВАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Диал. 1. Отделям се, живея отделно.
2. Не живея в сговор с другите; деля се. А пак сега като се ожени и Мито, неговата годеница каквато е очевадница и скубисвекърва, за един месец ще ги смрази и раздели. Тя и Цонковата е отворена и малко се са мъчи и башкува, ама тая е ептен друга. Т. Влайков, Д, 1891, кн. 3, 122.
БАШЛЪ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Едновремешна шаячна качулка с два дълги края за премятане около врата; гугла. Отвън влиза огромна, накачулена с дрехи фигура. Коларят. Кожухче, чорапени ръкавици, калпак с башлък, оскрежени мустаци. К. Константинов, ПЗ, 8.
2. Само мн. Предна лицева част на обувки. Помня, когато баба даваше обувките си да им слагат башлъци.
3. Само мн. Разноцветни шарки по края на тъкан (Н. Геров, РБЯ).
4. Остар. Разширена горна част на колона, стълб, обикн. с орнаменти: капител. Най-внушително е въздействието на просторния открит чардак и кьошка, чиито колонки, башлъци и вратите за помещенията са грижливо декоративно украсени. П. Теофилов, К, 53.
— Тур. başlik ’качулка’. — Друга форма: башли`к.
БАШЛЪКЛИ`Я, ед. неизм., мн. -и`и, прил. Остар. За стълб — който е с башлък (в 4 знач.). Рашид бей имаше два сарая, единът беше стар, .., с голям трапузан на дъбови башлъклии стълбове. Ц. Гинчев, ГК, 29.
— От тур. başlıklı.
БА`ШНЯ ж. Остар. Книж. Кула. После им ошло на памят да направят огромна и висока башня, която да достига облаците. Г. Йошев, КВИ, 9. Рим е направен на река Тибър. Около него има ячка стена с башни и с крепост. Т. Икономов, ЧПГ, 39.
— Рус. башня.
БАЩА`, -та, мн. -и, м. 1. Мъж по отношение на децата си; родител, татко. Синът на дядо Мехмед наскоро се скара с баща си и напусна къщата. Елин Пелин, Съч. I, 223. Що ма си майко продала / на чуждо село аргатин: / .. Да имам баща войвода / над толкозмина дружина. / .. А аз при вуйча да седя, / при тоз сюрмашки изедник! Хр. Ботев, Съч. 1929, 33. Остана Радка сираче, / без майка Радка, без баща. Нар. пес., СбНУ XLIV, 249. Един баща тегли на девет сина гаалето, девет сина не могат да гледат на един баща гаалето. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 163. По бащата се познава сина, а по майката дъщерята. Послов. П. Р. Славейков, БП II, 52. Какъвто бащата, такъв и синът. Погов. Лесно е на готови деца баща да бъдеш. Послов. // Мъж, който има дете, деца. И страшно ми е да повярвам, но виждах, че и Живко е мъж, че и той е баща като всички други. Й. Йовков, Разк. II, 86. Той е солиден възрастен човек, почтен баща на семейство. Г. Райчев, Избр. съч. II, 14. Може би е вече баща. И какво ли е детето? Дано е момче. Г. Караславов, СИ, 235.
2. Само мн. Предишните поколения; деди, предходници, предшественици. Шотландецът говори еще онзи язик, който са говорели бащите и дедите му преди две хил. години. С. Бобчев, ПОС (превод), 184.
3. Прен. Покровител, закрилник. Голямото му влияние между тях [другарите] ги примирява и обединява. В много случаи Стоил е и баща, и по-стар брат, и началник, и съдия. Й. Йовков, Разк. I, 13. — Али Мустафа, ние като верни чада на нашия общ баща Падишаха — вечна му слава! — идем да изпълним решението си, взето от негово име. Ст. Чилингиров, ХНН, 162. Той е истинский цар, когато е приятел, или по-добре да кажем, баща на народа. А. Начев, ПЖЧ (превод), 6.
4. Прен. Книж. Родоначалник, създател, основател на клон в науката, на течение в изкуството и др. Той [Караваджо] мож да се нарече баща на реалистическата школа. К. Величков, ПССъч. III, 211. — Аз, дето се казва, съм бащата на туй дружество, аз го основах. Й. Йовков, М, 126. Циолковски е бащата на астронавтиката. // Първоизточник, начало на нещо. Мързелът е баща на злото. Послов. Безделието е баща на всички пороци. Послов.
5. Биол. Мъжко животно, което се кръстосва с женско животно от същия вид, от същата или от друга порода за подобрение на поколението.
◇ Голям баща. Диал. 1. Дядо. — Какво ти е, дядо? — попитало едно внуче големий си баща. — Зле ме въртят зъбите, чедо. Лат., 1885, кн. 9, 26. 2. Свекър. — Ех, мъжо, — отговаряше кротко Еленка, — ти донине ми беше мъж, пък посега ще ми си и наместо голям баща (свекър). Ил. Блъсков, ПБ, 89.
Духовен баща. Книж. Лице, което е оказало влияние върху някого за формирането на неговите възгледи, идеи, мироглед. Негови [на руския дух] духовни бащи са Тургенев, Достоевски, Толстой — апостолите на обществената съвест. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 89.
Небесен баща. Остар. Книж. Бог. Стар баща. Диал. На сватба — стар, близък човек, който следи да бъдат задоволени сватбарите.
> Баща му го правил на воденица. Разг. За човек, който много приказва, бърбори.
Баща си и майка си, искам. Разг. Прекалено скъпо, прекомерно висока цена за нещо (искам). — Не те ли е срам бе — захвана да го съди един пазарянин, — малко ли пари ти даде човекът, баща си и майка си ли искаш за един бивол! А. Каралийчев, ТР, 195.
Не питам ни баща си. Разг. Не слушам никого, не се подчинявам на никого.
От баща на син. От поколение на поколение.
От стар баща чедо. Разг. Много хитър, опитен, обигран
