АРИЕРГА`РДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който образува, съставя ариергарда. Като видяха страшната сеч, ариергардните части обърнаха конете назад, но скоро бяха пресрещнати от летящата конница на Средецкия гарнизон. Д. Динков, ЗБ, 25-26. Малките ариергардни части на отреда продължаваха да възпират и объркват с прибежки настъпващите жандармерийски и полицейски роти. Д. Ангелов, ЖС, 604.
2. Който се извършва от ариергард. Няколко последни изстрела — и този бой е завършен. Отредът се издърпва с ариегардни къси престрелки. З. Сребров*, Избр. разк., 84. Ариегардни боеве.
АРИ`ЕЦ, мн., ари`йци, м. 1. Истор. Представител на народите, които говорят езици от източната индоевропейска езикова група (индийци, иранци).
2. Представител от всички народи, които говорят индоевропейски езици — индуси, иранци, гърци, римляни, германски и др. народи; индоевропеец. // Стесн. Лице от арийската раса.
— От инд. aryas ’благороден, законен’.
А`РИЙКА ж. Разг. Умал. от ария.
АРИ`ЙКА ж. Жена ариец (във 2 знач.).
АРИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Истор. и остар. Прил. от ариец. Арийски народи. Арийски езици.
◇ Арийска раса. Полит. Според националсоциалистическа расова теория най-висшата и чиста част на бялата раса, особено нордическия тип (с високи, русокоси и синеоки представители).
АРИО`ЗО, мн. -и, ср. Муз. 1. Неголям солов откъс в опера, оратория или кантата със свободен строеж и напевнодекламационен характер, предназначен за изпълнение от един певец с оркестров или инструментален съпровод. Той [Кабалевски] е и отличен оперен композитор. Арии, ариози, вокални ансамбли се редуват с масови хорови сцени и симфонични епизоди. ЛФ, 1956, бр.* 1, 3.
2. Като нареч. За изпълнение на музикално произведение — напевно, като ария, подобно на ария.
— Ит. arioso.
АРИСТОКРА`Т м. 1. В монархическо общество — привилегировано лице, което принадлежи към най-висшето съсловие от благородници, към аристокрацията. Иречек следва училище със синове на изтънчени аристократи, с бъдещи владетели на кралски тронове. А. Каралийчев, ПГ, 187. Единият .. беше долу, при пъстрата навалица, другият — горе, до шадравана, където се събираха обикновено най-богатите бейове, аристократите на Стамбул, Скутари и Нишанташ. Д. Калфов, Избр. разк., 85. В един от дворовете на Северна Гърция произлязла вражда между демократите и аристократите. Г. Йошев, КВИ, 72.
2. Разг. Човек, който поради своето много добро имотно състояние и високо обществено положение се отличава от другите от своята класа, социална група и ги превъзхожда.
3. Прен. Изтънчен, изискан в отношенията си към другите човек, който се отличава с висока култура и образованост. Той е аристократ по дух.
— От гр. ἀριστοκράτης през рус. аристократ, фр. aristocrate или нем. Aristokrat.
АРИСТОКРАТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Поведение или държание или качество на аристократ; аристократичност. Служил в двореца единадесет години, той носи печата на някакъв аристократизъм. Ив. Вазов, БП, 139. Но абатът очевидно не е могъл да прецени, че затвореният живот между тия хора ще трае дълго, че изпитанията ще бъдат тежки и че трябва да изостави своя досегашен аристократизъм и да се държи просто, без пози, без чувство за оскърбено достойнство. П. Славински, ПЩ, 99. Вроден аристократизъм в поведението.
АРИСТОКРАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до аристократите, аристокрацията; аристократически. В най-голям разкош и блясък тъне петербургският аристократичен свят. Лит. X кл, 13. Познавайки цената и силата на парите, за да покаже богатството си, бе издигнал в Пиргите, аристократичния квартал на Солун, истински дворец. Д. Спространов, С, 75. Аристократично общество.
2. Който е присъщ на аристократ; аристократически, аристократски. Винаги вярна на своите аристократически навици, госпожа Матеева и сега пак, след като си легна, взе французкия роман. Д. Калфов, Избр. разк., 345. Корфонозов бе приет в основания от цар Фердинанд кадетски корпус .. и там бе възпитаван в аристократичния дух на една каста, която трябваше да бъде опора на престола. Ем. Станев, ИК I, 222. Излагайки своите аристократични вкусове, той бе поставен в подозрение от нашата демократична епоха. Р, 1927, бр. 240-241, 2.
— От гр. ἀριστοκρατικός през фр. aristocratique.
АРИСТОКРАТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Нежел. Аристократичен. Иззад тежките завеси от брюкселски дантели на аристократическите къщи се подадоха изплашени женски лица. А. Каралийчев, НЧ, 14. Минаха аристократическия квартал. Навсякъде разкош. Г. Стаматов, Разк. II, 186. Аристократическо управление. Аристократическо възпитание. Аристократически традиции.
АРИСТОКРАТИ`ЧЕСКИ. Нежел. Нареч. от прил. аристократически; аристократично.
