АГИТПРО`П м. Рядко. 1. Отдел за агитация и пропаганда в комунистическа партийна организация в Съветския съюз и др. комунистически страни.
2. Агитпропчик.
— Рус. агитпроп.
АГИТПРОПАГА`НДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар., сега ирон. Който е свързан с агитация и пропаганда. ВНС възобнови 45-годишната практика да бъдат вменявани на медиите теософски и агитпропагандни функции вместо чисто информационно-развлекателни. 168 часа, 1991, бр. 25, 25.
АГИТПРО`ПСКИ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от агитпроп.
АГИТПРО`ПЧИК, мн. -ци, м. Рядко. Ръководител на отдел за агитация и пропаганда. След шока, който изживя съветската космонавтика и нейните агитпропчици, когато Армстронг и Олдрин стъпиха на Луната, можеше да се очаква, че аварията с Аполо 13 .. ще предизвика .. задоволство. Нищо подобно! Г. Данаилов, ДС, 257.
АГИТПУ`НКТ м. Рядко. Място, помещение, където се предоставят агитационни материали и се събират агитатори за инструктаж.
АГИТТАБЛО`, мн. -ла`, ср. Рядко. Табло с агитационни материали.
АГИ`ЦА ж. Аговица.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник, .. , 1951.
АГЛИ`КА ж. Диал. Иглика. Няма там бяло кокиче, .. / в поля чернока аглика / на всяко рано пладнище / злат мензохарец в равнище, / ни ален божур в странище. П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн.* 10, 939. Гергана еще Никола / двамата лика прилика / като два стърка аглика. П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн.* 10, 936.
АГЛИ`КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Игликов. Зададе се Крали Марко / от планина агликова. Нар. пес., СбВСт, 123.
АГЛИКОВИ`НА ж. Диал. Място, обрасло с иглика. Ой та тебе Бельо побратиме / къде ходиш Бельо по планина / по планина по агликовина. Нар. пес., СбНУ XXVI, 130. Разболя се Стоян, добър юнак, / на планина на агликовина. Нар. пес., Н. Геров, РБЯд, 2.
АГЛИ`ЧЕ ср. Диал. Иглика.
АГЛИ`ЧИНА ж. Диал. Иглика, игличина.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
АГЛОМЕРА`Т м. 1. Геол. Природни струпвания от неспоени скални и минерални късове.
2. Техн. Късове руда или скали, получени от слепяване или пресуване.
— От лат. agglomeratus ’съединен’ през рус. агломерат.
АГЛОМЕРА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Който е съставен от агломерати. Туфите биват пепелни, кристални, лапилни, бомбени и агломератни. Г. Георгиев, П, 172. Агломератни лави.
АГЛОМЕРАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Свързан с агломерация. Агломерационен процес. Агломерационна машина. Агломерационна фабрика. Агломерационна пещ.
АГЛОМЕРА`ЦИЯ, мн. няма, ж. Метал. Топлинен процес, при който чрез спичане става слепване на съставните частици на дребнозърнести или праховидни руди, рудни концентрати и др. в едри късове.
АГЛОМЕРИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. Агломерирам се. Ситните руди агломерират чрез спичане или брикетиране. Н. Николов, М, 165.
АГЛОМЕРИ`РАМ СЕ непрех. За минерали — ставам агломерат, превръщам се в едър къс чрез спичане на дребни праховидни руди.
— От лат. agglomero ’присъединявам’.
АГЛОМЕРИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от агломерирам и от агломерирам се.
АГЛО`СИЯ, мн. няма, ж. Мед. 1. Вродена липса на органа език.
2. Липса на способност да се говори; немота.
— От гр. ἀγλωσσία ’безезичие’.
АГЛУТИНАТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Езикозн. На който е присъща аглутинация1. Аглутинативни езици.
АГЛУТИНАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от аглутинация2.
АГЛУТИНА`ЦИЯ1, мн. няма, ж. Езикозн. Образуване на граматическите форми на думите в угрофинските, тюркските и някои други езици чрез прибавяне към корена на една след друга отделни еднозначни морфеми, употребявани в езика като самостоятелни думи.
— От лат. agglutino ’прилепване’.
АГЛУТИНА`ЦИЯ2, мн. няма, ж. Мед. Явление, при което под въздействие на аглутинини се събират на купчина бактерии, червени кръвни телца или други микроорганизми.
АГЛУТИНИ`НИ, мн., ед. (рядко) аглутини`н м. Мед. Противотела, които се образуват нормално в организма или при различни инфекциозни болести, като предизвикват аглутинация.
АГЛУТИНИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Мед. Предизвиквам аглутинация2 в организма. аглутинирам се страд.
— От лат. agglutino ’прилепвам’.
АГЛУТИНИ`РАНЕ ср. Мед. Отгл. същ. от аглутинирам и от аглутинирам се.
АГЛУТИНИ`РАЩ, -а, о, мн. -и, прил. В
