БАНДАЖИСТ м. 1. Производител или търговец на медицински бандажи. 2. Работник, специалист по изработване и поставяне на бандажи на машина.
БАНДЕРА ж. 1. Остар. Знаме. Зад градините, .. стояха руските кораби, а зад тръсниците развяваха ся гръцки бандери. Е. Мутева, РБЦ (превод), 174.
2. Техн. Вертикална дървена или метална греда на скеле, шахта и под. Външните скели се правят от вертикални греди, наречени бандери, хоризонтални греди и талпи. Вл. Брънеков и др., СД, 121. Застанал на савака край бандерата, той приема огромната кофа бетонен разтвор. В. Бойчева, ВН, 1958, бр. 2082. 4.
3. Диал. Триангулачна пирамида. Триангу-лачните знаци, наричани от народа бандери, дето стърчат по могилите, крият в основите си също осови камъни. И. Радичков, ББ, 78.
— От ит. bandiera. — Цариградски вестник, 1851 (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ. 1959. с. 224).
БАНДЕРОЛ м. 1. Книжна лента, залепена върху някои предмети за удостоверяване, че е платен съответният акциз. Дигат ти иигарите, които малко преди това на българската граница си купил без бандерол. Кр. Белев, 3, 100.
2. Книжна обвивка, обикн. във вид на широка лента, на изпратен по пощата пакет с печатни произведения, малки предмети и др., която удостоверява, че е заплатена съответната пощенска такса.
3. Пощенска пратка, увита в такава лента.
— От ит. banderuola през фр. banderole.
БАНДЕРОЛА ж. Остар. Бандерол. Книгите бяха все социалистически,.., вестниците — социалистически; един от тях, в бандерола, Невенка зачудена видя, че беше надписан. Ив. Вазов, Съч. XXV, 152.
— От ит. banderuola.
БАНДЕРОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до бандерол. Бандеролна пратка. Бандеролно отделение. Бандеролно право.
БАН ДЖО, мн. няма, ср. Подобен на малка китара струнен музикален инструмент, който се употребява в джазовите оркестри и понякога за акомпанимент при пеене. Черните музиканти поемат отново саксофона и банджото и прелистят ноти. К. Константинов, ПЗ, 169. Бернар ме учеше да свиря на банджо. Д. Димов, ЖСМ, 18.
— От англ. banjo.
БАНДИТ м. 1. Член на разбойническа банда1; разбойник. Големи купове от хора седяха под сенките на „Пасео дел Прадо“ и на площада „Кановас“, разговаряха, пушеха, ядяха банани или четяха тъжни повести за севилски циганки и бандити от Сиера Не-вада. Д. Димов, ОД, 21.
бандажи`ст
2. Криминален престъпник. Бандитите бяха с „Макаров“, пушка-помпа 12-и калибър и ножове. Тр, 1999, 32. Изведнъж усетил човек зад гърба си. Когато се обърнал да го види, забелязал маскиран бандит да замахва с дълъг предмет, за да го удари. Тр, 2000, бр. 327, 40.
3. Разш. Пренебр. Човек с нисък морал; разбойник.
— Нем. Bandit.
БАНДИТИЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Действия, прояви на бандит; бандитст-во, разбойничество, престъпност.
БАНДИ`ТСТВАМ, -аш, несв. и св., непрех. Действам, проявявам се като бандит. Министерството на земеделието да престане да покровителства .. фирми, които бандитстват в селското стопанство. 168 часа, 1993, бр. 34, 5.
БАНДИ`ТСТВАНЕ ср. Отгл. същ. от бандитствам.
БАНДИТСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бандит; разбойнически, престъпнически. Бандитски филми.
БАНДИТСКИ. Нареч. от прил. бандитски; разбойнически, престъпнически.
БАНДИ`ТСТВО, мн. няма, ср. Действия, прояви на бандит; бандитизъм, разбойничество, престъпност. Корупцията, разбойничеството, рушветчилъкът, садизмът, бандитството се развиват и разрастват бързо с развитието на военните действия по всички фронтове. Г. Караславов, Избр. съч. III, 175:
БАНДУРА ж. Украински многострунен щипков музикален инструмент със заоблен недълбок корпус и широк гриф. Оркестърът, съставен предимно от бандури — всички видове групи, — няма самостоятелна роля, каквато имат обикновено оркестрите в ансамблите. Г. Бояджиев, НК, 1958, бр. 45, 1.
— От гр. 7tav6oi)pa 'триструнна цитра' през рус. банду-ра.
БАНДУРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от бандура. Бандурни акорди.
БАНДУРИ`СТ м. Музикант, който свири на бандура. Концертът на Държавната заслужила капела бандуристи на Украинската ССР под ръководството на прекрасния диригент А. 3. Минковски бе истинско музикално тържество. Г. Бояджиев, НК, 1958, бр. 45, L
БАНДУРИ`СТКА ж. Музикантка, която свири на бандура.
БАНДЮГА, -та, мн. -и, м. Жарг. Бандит, престъпник.
БАНЕВИЦА ж. Диал. Жена на бан1; ба-ни`ца. Рано рани баневица / да донесе бану вода. Нар. пес., СбНУ LXIII, 507.
— Друга форма: бановица.
баневица
