Page:Murdarov-Rechnik na sljatoto polusljatoto i razdelnoto pisane.djvu/24

От Читалие
Версия от 08:35, 23 юни 2013 на Haripetrov (беседа | приноси) (Одобрена)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Корекцията на страницата е одобрена


високо- и среднопланински (слой), пет- и десетгодишен (период), топло- и електропроводим (пласт), старо-, средно- и новобългарски (език).

Забележка 3: Когато от разглежданите синтактични съчетания се образува сложна дума, тя се пише полуслято поради равноправното отношение между изграждащите я основи:

авто-мотоклуб, био-библиография, песъкливо-глинестопочвен.

* * *

Ако в художествен текст цяло изречение се включи като приложение, между частите му се пише малко тире, а то се огражда в кавички:

Тя продължително го изгледа с онзи познат поглед „Ще-дойдеш-ли-с-мене-горе“. На партито тя се появи с така модната прическа „Ела-с-мене-в-пещерата“.

* * *

Частиците по и най се пишат полуслято с прилагателните имена и наречията за образуване на тяхната сравнителна и превъзходна степен:

по-тесен, най-тесен, по-широк, най-широк; по-тясно, най-тясно, по-широко, най-широко.

Забележка 1: Слято се пише частицата по само в повече, срв. най-вече.

Забележка 2: При съществителни имена, глаголи и адвербиални изрази частиците по и най се пишат отделно, като при частицата по се отбелязва, че се произнася с ударение, за да се разграничи от предлога по:

  • по` прилягам, най прилягам, по` харесвам, най харесвам;
  • по` човек, най човек, по` юнак, най юнак;
  • по` към мене, по` на открито, най на меко.