Page:Murdarov-Rechnik na sljatoto polusljatoto i razdelnoto pisane.djvu/9

СЛЯТО ПИСАНЕ

Слято се пишат сложните думи с неравноправно смислово отношение между изграждащите ги основи от типа подчинена основа — главна основа. Към тях се отнасят следните случаи:

Съществителни имена

1. Сложни съществителни имена, в които за подчинена основа служат различни части на речта (съществителни, прилагателни, числителни реднн, местоимения, наречия), свързани с главната основа със съединителна гласна -о- или -е- (или с гласна, която изпълнява ролята и на съединителна):

бомбохвъргачка, водовместимост, вълнолом, газопровод, гръмоотвод, дърводобив, книгоиздаване, местоположение, маслобойна, минохвъргачка, млекоцентрала, нефтопродукт, основоположник, пстролоносач, плодохранилище, розоварна, хлебозавод, ценоразпис, чушкопек, ярмомелка; военнослужещ, новодомец, средношколец, теснолинейка; второкурсник, петолиние, първоизточник; вседържител, самовнушение;

високоговорител, далекомерист, квазикултура, лъжесвиде-тел, псевдоучен, суховей.

Забележка: Сложни съществителни имена с подчинена основа лъже-, свързана със съществително собствено име, се пишат полуслято:

Лъже-Димитър, Лъже-Нерон.

2. Сложни съществителни имена (названия на празници и градове), в които подчинената основа е съществително лично или фамилно име, свързано с главната основа без съединителна гласна:

Атанасовден, Гергьовден, Ивановден, Йордановден, Никулден; Благоевград, Ботевград, Ивайловград, Симеоновград.

3. Сложни съществителни имена, чиято подчинена основа е числи-телно бройно, свързано с главната основа без съединителна гласна:

двуокис, стохилядник, тригодишнина.