прил. Книж. Който се отнася до афинитет. Афинитетни сили.
АФИОН м. 1. Градински мак. „Хубава стока ми даде бог, но., тоз проклет афион ще да се плеви и копай.“ М. Кънчев, В, 18.
— Ще ида днеска да видя афиона дали не е станал за резане. Д. Талев, ПК, 104. Мама трябва да си почине, а не остава време. Ту афиона и тютюна, ту лозето и нивата, после жетва, ниженето на тютюн, после градината. В .Бончева, АП, 9.
2. Втвърден сок от макови главички, действащ упойващо, от който се произвежда опиум. До тях [таблите с тютюн] се продава на калъпи афион — лъщи от тлъстина и мирише отдалеко-отдалеко, сякаш опива. Д. Талев, ПК, 309. Засети са с мак около 600 хектари, от които се получава главно зърно за масло и много афион. ПН, 1933, кн. 7, 110. — Ей, афион! Язък Хюсеин ага, че не пиеш, ей такова нещо продължава на чиля-ка живота петдесет години повече. Ц. Гинчев, ГК, 74. Първият от тях плачеше, че ще загине млад-зелен; а вторият, щом прочели присъдата, нагълтал голяма доза афион. 3. Стоянов, ЗБВ III, 199.
— От гр. otuov 'опиум' през араб. и тур. afyon.
АФИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от афион. Ходи той, както всяка година, по Прилепско, Тиквешко и Велешко, започнаха преди него да пристигат товари — пълни сандъци с гъст, лепкав афионен катран. Д. Талев, ЖС, 276. Афионни пари.
АФИОНЕЦ, мн. няма, м. Умал. от афион. Очите му светеха, като на котка: трябва да беше глътнал афионец. А. Стра-шимиров, А, 619.
АФИОНЛИЯ, ед. неизм., мн. -йи, прил. Остар. 1. Който употребява афион. Първият комита., аз бях в Троян, а в такъв случай, секи се интересуваше да види своя душманин; ни един правоверен не би се отказал от да не изпуши своя чибук в негово присъствие.. А в малкият Троян събратия-та на наша скромност, бяха скъпи по онова време и за най-афионлията ага. 3. Стоянов, ЗБВ III, 8.
2. Който е замаян от пушене или дъвчене на афион. Нашите необразовани аги и нашите още по-афионлие мозъци имат много по-силно въображение. Хр. Ботев, Зн, 1874, бр. 11,43.
3. Като същ. афионли`я, -йята, мн. -йи, м. Човек, който употребява афион. Както и да е, но нито босфорският дембелин, нито неговите идиоти мислят за това нещо сериозно. Единственият въпрос, който някак си по-живо занимава афионлиете, е въпросът за престолонаследието. Хр. Ботев, Съч., 1929, 268. Сега ходят из улиците като афионлии. Ал. Константинов, БГ, 114.
— От тур. afyonlu.
АФИОНОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от афион. За около месец време изпрати няколко кервана с афионов катран и семе. Д. Талев, ЖС, 461. Афионови листа. Афионо-ви насаждения.
афион
АФИФ неизм. прил. Простонар.
1. Слаб, неустойчив. Това въже е афиф.
2. Несериозен, лекомислен. Афиф човек. Афиф работа.
3. Напразен. Купих си фрак с колосан нагръдник и права яка, но всички приготовления излязоха афиф... Г. Караславов, Избр. съч. И, 295.
— От араб. през тур. hafif.
АФИШ м. 1. Печатна обява за разгласяване на театрални представления, филми, концерти, събрания, сказки и пр. Скитах тук-там по градинките до вечерта, зяпах по витрините, взирах се в големите афиши, дорде се стъмни и трябваше да поема с друг влак към Дунава. Кр. Григоров, ОНУ, 126. Стените бяха налепени с изрезки от вестници и списания,.. Между тях подаваше дългия си нос палячо с пробито око, изрязан от цирков афиш. П. Проданов, С, 6. Отвънка беше шум / и светеха реклами. / В афиша / пишеше: / „Една човешка драма“. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 49. Театрален афиш. Афиш за конкурс. II Обявление, плакат с рекламен характер. И като се заглеждаше за миг .. към стената, отдето.. му се усмихваше едно женско лице от рекламния афиш на някаква бирена фабрика, Боянов излизаше навън с още по-пораснало отчаяние. Й. Йовков, ПК, 107. Дори из улиците на Париж се появяваха грамадни афиши, които възхваляваха лечебния въздух, редките удоволствия. Й. Йовков, Разк. III, 178.
2. Плакат с агитационно съдържание. На изборния ден се дигнал сам., да разлепя афиши и карикатури. Г. Караславов, Избр. съч. I, 129. Младежите издигнаха арка на шосето с надпис: „Добре дошли, скъпи бойци!“, разлепиха афиши из село. Кр. Григоров, ОНУ, 149. По стените и тарабите в целия град., бяха залепени големи афиши, в които се апелираше към железничари и те-леграфопощенци.., към всички трудови хора да се дигнат на всенароден протест. Г. Караславов, ОХ III, 379.
— Фр. affiche.
АФИ`Н1А ж. Остар. Афиш. Приближихме и взехме да четем афишата. Там беше програмата на музикалната вечеринка. Ив. Вазов, Съч. XI, 61. Една рекламна афиша на жетварките „Мак-Кормик“ беше закована там още от времето на дядо Добри. И. Йовков, Ж, 1945, 165.
— Рус. афиша. — С. Радулов, Галерея из Монтионовски премии (превод), 1875.
АФИШАР, -ят, -я, мн. -и, м. Рядко. Лице, което лепи афиши. Това огорчаваше малчуганите и те завиждаха на афишари-те, които се бяха снабдили с малка стълба
464
афишар
