Page:RBE Tom1.djvu/463

хората и пред мене, ще заведа дело за развод. М. Грубешлиева, ПП, 225. Скандална афера. Заплетена афера. _От фр. affaire 'работа, дело' през рус. афера.

АФЕРАДЖИЯ -ията, мн. -ии, м. Разг. Неодобр. Човек, който се занимава с афери. Сред търговския свят бил прочут с алчността си и с реноме на голям афераджия предприемачът Адженов. П. Мирчев, К, 192. — Вторият [часовникар] е един долен афераджия, дъщеря му непрестанно се мъкне с чужденци, снабдява ги с редки часовници. Й. Попов, ПЧ, 20.

АФЕРИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Рядко. Книж. Занимаване с афери. Прокурорът иска строго наказание без снизхож-дение за запазване престижа на военните съдилища и да престане аферизмът. БД, 1909, бр. 22, 1.

— От фр. affairisme.

АФЕРИМ междум. Простонар. За израз на одобрение, похвала, възторг; браво, отлично. — Аферим, аферим, Павлович, халал ти младост и юнашка плешка, — от-благодари ми бай Стоймир. Н. Попфили-пов, PJI, 44. — Аферим! — усмихна се той с тънките си устни и поглади с ръка посивелия си подстриган мустак. — Левент момък отгледал тоя Панайот, брей! А. Гу-ляшки, JI, 292. По-добре да турим: „мръсния кръволок“ — казва Гунъо. — Хъ, видя ли сега! Аферим! — одобрява бай Ганьо. Ал. Константинов, БГ, 100. — Или мислиш, че министърът му ще го потупа по рамото и ще му каже: — Аферим! Продължавай! ... Ив. Вазов, Съч. X, 61. Сватовете си отидоха. Баща й влезе при нея засмян до уши и я похвали. — Три хиляди лева ми дава, аферим! Н. Каралиева, Н, 82. О Казвам / кажа (река) аферим някому. Разг. Похвалвам някого за нещо, което е извършил. Ще го направя аз Махмуда един доктор в новата болница, та да рекат аферим на баща му, дето е изучил такъв син! Н. Нинов, ЕШО, 86. Мама се е навела над коритото и пере.. Влезе хазайката и се развика: — Стига ги бели, .. кръст не остана у тебе .. Осъмваш над коритото, никой аферим няма да ти каже. Н. Каралиева, ЯЧ,

— От перс. през тур. aferim, aferin.

АФЕРИ`СТ м. Човек, който се занимва с афери. — Още не съм станал кмет и бърза да ме направи аферист, гадът му с гад! — кипеше от негодувание Черешара. П. Сла-вински, ПЗ, 100. Със същата сила на изобличението разкрива Стаматов домашната атмосфера на финансиста и едрия търговец аферист и в разказа „Нарзанови“. Г. Цанев, СИБЛ, 252. Политически аферист.

— Фр. affairiste.

АФЕРИ`СТКА ж. Жена аферист.

АФИЕ, мн. -та, ср. Рядко. Остар. Таен полицай, агент, детектив. Малкият очилат човек декламираше. Но беше строго вторачен в новия си познайник. Не е ли той афие? А. Страшимиров, Съч. V, 345.

463

афераджия

— От араб. през тур. hafiye.

АФИ`КС м. Грам. Морфологичен (сло-вообразуващ или формообразуващ) елемент, който придава допълнително значение към основното значение на корена. Представките и наставките са афикси.

— От лат. affixus през рус. аффикс.

АФИКС АЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Грам. Който се отнася до афикс. Афиксално словообразуване. Афиксална морфема.

АФИКСАЛНО. Грам. Нареч. от афик-сален; чрез, с афикс. Производни думи като писалка, писмо, писател, писателски, преписвам, дописвам са образувани афиксално.

АФИКСАЦИЯ ж. Грам. Присъединяване на афикси към корена или основата на думите, при което се образуват нови думи. Думите ученик, учител, училище, учебник, учебен, науча, доуча, изуча са образуване чрез афиксация.

— От фр. affixation или англ. affixation.

АФИНИТЕТ м. 1. Хим. Способност на химически елементи, съединения и радикали да реагират химически помежду си. Афи-нитетът е толкова по-голям, колкто по-противоположни са свойствата на реагиращите вещества. А Металите имат афинитет към кислорода. Д Съществува афинитет между метала калий и хлора.

2. Мед. Склонност на известен бацил или токсин да напада определен орган на човешкото тяло.

3. Прен. Книж. Вътрешно сходство, душевна близост. По едно странно съвпадение или по един тайнствен афинитет на душите и бай Атанас в това също време мислеше за Рила. Ив.Вазов, Съч. XVI, 21. Някакъв душевен афинитет свързва бащата и дъщерята. Никой не може да бъде такъв добър секретар като нея. Хр. Миндов, СбЦГМГ, 424. А мисълта за някаква близост с жена, която не почива на .. на духовен афинитет, самата тази мисъл ми е противна. Д.Ангелов, ЖС, 125.

4. Прен. Книж. Склонност, предразположе-не към някого или нещо. Дълго време след нашето запознаване Вапцаров се въздържаше да споделя творческите си планове в областта на поезията. Проучваше., творчеството на ония поети, към които имаше афинитет, на първо място Яворов. Мл. Исаев, Н, 310. Жените изобщо имат афни-тет към външния блясък, чудноватото, особеното, изобщо — към всякакъв вид чу-датости, мъглявини и имагинерни величини. А. Гуляшки, Л, 250.

— От лат. affinitas, —atis 'сродство' през нем. AffinitLit.

АФИНИТЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни,

афинитетен