та. П. Вежинов, ДБ, 211. Лицето й беше тънко, бледо, с някаква болезнена белота. Д. Спространов, С, 147.
БЕЛОТАДЖИЯ, -йята, мн. -ии, м. Разг. Човек, който обича и умее да играе белот. Двамата белотаджии с бутилката бяха твърде еъзбудени и до Филип достигаха откъслеци от техния словесен двубой. Ем. Манов, БГ, 75.
БЕЛОТРЪТКА ж. Диал. Белогъзка.
БЕЛОЦВЕТ, -а, -о, мн. -и, прил. Нар.-поет. Белоцветен. Радко на двори седеше, / под слива под миризлива, / под дуля, под бя-лоцвета. Нар;пес., СбНУ XXV, 122.
БЕЛОЦВЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Поет. Който е покрит с бели цветове. Помниш ли, помниш ли тихия деор, / тихия дом в белоцветните вишни? Д. Дебелянов, Ст, 1936,69. ^
БЕ ЛОЧЕЛ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Поет. Който има бяло чело. Белочел момък. • Обр. Западно от връх Персенк планината е много живописна .. Тя поразява не с извисените на еъзбог белочели пирински върхове .., а с мекия овал на своите женствени форми. Н. Хайтов, ПП, 91. 2. Обикн. за животно, птица — който има бяло петно на челото си. Все му се струваше [на Вадим], че чува току под прозорците на къщата призивното цвилене на своите четириноги приятели от летния конев-ръз — белочелия кон Нунций, черната като нощ кобила Клеопатра и буйния жребец Мурат. Г. Русафов, ИТБД, 97. Белочел овен.
БЕЛОШАК, мн. няма, м. Диал. Бели-шак. Кравите се разпръскваха между зелената смесена горичка — .. и се закрепваха да рупат крехкия, сладникав, избуял бело-шак. Ил. Волен, МДС, 210. След това кобилите тръгнаха по бялата трева и започна пашата. Тази трева донякъде напомня тревата по нашит§ орници, наричана от селяните белошак. И. Радичков, НД, 34.
БЕЛОШИ`ЙКА ж. Рядко. 1. Жена с бяла шия. — Видиш ли ги какви са белоший-ки, като патки? Ив. Вазов, Съч. XXII, 176. Севлиевки, белошийки, русички, и плетат са все на дребни косички. П. Р. Славейков, Сл, 76.
2. Птица с бяла шийка. По ясното синъо небе се стрелкаха неспирно лястовици-бело-шийки. Г. Русафов, ИТБД, 87.
БЕЛТАК, мн. -ци, м. Остар. и диал. Бял чуплив камък с кремъчен състав. Най-лош е оня подзем, у който има камъне, особено гранит или белтак, защото това всякога ще пречи да^ не може да ся помогне на ораната земя. И. Груев, Лет., 1872, 245.
— Друга форма: белтък.
БЕЛТЪК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Прозрачно пихтиесто вещество в състава на яйцето, което обвива жълтъка. Тя взе яйцето, .. . счупи го, обели го, отдели жълтъка, налапа белтъка и почна да рони жълтото сърце върху гърбенцата на патенцата, А. Каралийчев, TP, 29. Белтъкът на яйцето представлява прозрачна пихтиеспш маса, състояща се от три пласта: външен — течен; среден — плътен, и вътрешен пак течен. П. Даскалов и др., ТК, 173. 2. Биол. Хим. Органично азотосъдържащо високомолекулярно съединение, основна градивна част на всички растителни и животински клетки и база на жизнените поцеси; белтъчно вещество; протеин. Захарите, мазнините и белтъците са нашата основна храна. Едни от тях са предимио източник на енергия за организма (захари, мазнини), а други — негови градивни материали (белтъци). Хим. VIII кл, 1965, 78. Проучванията върху основните носители на жизнените прояви — белтъците, показаха, че те се намират в тясна зависимост от т. н. нуклеинови киселини. ВН, 1961, бр. 3155, 4. Растителен белтък. Животински белтък.. О Прости белтъци. Биол. Хим. Протеини; прости белтъчини. Сложни белтъци. Биол. Хим. Протеиди; сложни белтъчини.
БЕЛОТАДЖИЯ
БЕЛТЪК2, мн. -ци, м. Разг. Бялата част на окото; бялото. Адамовата му ябълка мъжествено надничаше между отворената яка на ризата, белтъците на очите му изглеждаха млечносинкави. Ем. Станев, ИК III, 142. Ески-Арап е много стар и лицето му е противно и страшно: черна като марокен кожа, черни устна, черни са дори и белтъците на очите му. И. Йовков, Разк. II, 10.
О Беля (мятам / метна) белтъци. Разг. Поглеждам, заглеждам се. Палубният боцман ме преследва може би защото смята, че съм „класов враг“. Той нещо и към вас мята белтъци. Н. Стефанова, ПД, 87. „Много си весел бе!“ — каза милиционерът.“. Документите за правоуправление!“ Дадох му ги. Разтвори книжката, .. и за да провери дали физиономията ми има прилика с тая на снимката, почна да бели белтъци насам-на-там. И. Петров, Озап, 71. Премятам / преметна белтъци<те> <си>. Разг. Обръщам очите си навътре в състояние на припадък. Тя се строполи на ръба на креватчето, стиснала беззъбите си венци, облещила очи като озверена котка. И току почна да премята белтъците си. Кр. Григоров, ПЧ, 144.
БЕЛТЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил.
1. Който се отнася до белтък1 (във 2 знач.); протеинов. Белтъчна обмяна. Белтъчен синтез. Белтъчна проблема.
2. Който се състои от белтъци (във 2 знач.). Белтъчна храна. Белтъчна молекула.
3. Който е направен от белтъци или съдържа белтъци1 (в 1 знач.). Белтъчна глазура. Белтъчна пяна.
БЕЛТЪЧЕН
