Page:RBE Tom1.djvu/668
безумство, безразсъдство, безразсъдност. — Ще му отворя вратите на Търново и ще му се предам. — Но това е безумие! Ив. Вазов, Съч. XXI, 61. Апостолов искаше да възрази, че не желае да служи на полицията, но сега това беше безумие, сега го заплашваше затвор. X. Русев, ПЗ, 159.
БЕЗУМКА ж. Рядко. Безразсъдна, не-азумна жена. — Безумка! Как си посмяла а дойдеш тук в този късен час!
БЕЗУМНИК, мн. -ци, м. Остар. Безумец. — Борислав е пред мене безумник, но не престъпник, Ив. Вазов, Съч. XX, 53. Ди-монак, като видя едного безумника, че се големей със дрехите си, пристъпи при него и му рече, като го улови за дрехата: това пред малко время го носяше овцата и пак овца бяше. П. Берон, БРП, 46.
БЕЗУМНИЦА ж. Остар. 1. Безумна, малоумна, луда жена.
2. Безразсъдна, неразумна жена; безумка. — Вижте какво билетче е изпуснала оная безумница, като е бързала — и той посочи на едно писъмце въз големия албум на масата. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 71.
БЕЗУМНО нареч. 1. Без проява на разсъдък, ум; ненормално. Ръцете и челюстта му трепереха, а очите му блуждаеха трескаво и безумно. И. Йовков, Разк. II, 13. Йовка се изправяше бледа, с широко отворени очи, .. , изкрещяваше безумно: — Мамо! Мамо! Елин Пелин, Съч. III, 24.
2. Без проява на здрав разум; безразсъдно, неразумно. Енергията на жизнерадостния нехайник, пръскана тъй безумно едно време, бива насочвана сега от укрепналото съзнание към определена цел. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 145-146. — Не, това не са бандити!... Това са хора, които ще разрушат до основи нашия свят, .. защото живяхме безумно. Д. Димов, Т, 593.
3. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество или действие, изразено с думата, към която се отнася; много, извънредно много, изключително; безразсъдно. Спирал е в близката кръчма, безумно се е напивал, и с острието на шпагата си е писал името й върху тъмните окадени стени. Елин Пелин, Съч. V, 41. Живееха двама млади хора, които се обичаха безумно. Св. Минков, Избр. пр, 56. Безумно смел.
БЕЗУМНОСТ, -тта, мн. -и, ж. Рядко. Качество или проява на безумен; безумие, безумство. — Откраднах лика Ви, за да го пратя на мама, .. Тя ми повърна образа Ви, ето с кои думи: „.. Аз ще прегърна с радост моята първа мила снаха...“ — Вижте какви безумности си позволих да мечтая... Ив. Вазов, Съч. XII, 87. Он ги чуеше, че хорту-ват, но все, что изговаряха, бе само безум-ност. БКн, 1859, април, кн. 1, 226. Безум-ност на похода в снежната виелица.
БЕЗУМКА
БЕЗУМСТВАМ и БЕЗУМСТВУВАМ,
-аш, несв., непрех. Рядко. 1. Проявявам безумство, лудост, ненормалност. — Знаеш ли какво говориш?... Ядът е побъркал умът ти. Безумствуваш. К. Величков, Н, 1884 кн. 10, 840.
2. Върша нещо безразсъдно. — Бъди спокойна и не безумствувай за оня разбойник Ив. Вазов, Съч. XXVII, 112.
БЕЗУМСТВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от безумствам; безумствуване.
БЕЗУМСТВО, мн. -а, ср. Безумие (във 2 и 3 знач.); безумност. Тогава се реши на едно смело до безумство предприятие. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 136. Какви ли не жертви е правило и прави това неспокойно човечество за своята отбрана! И дали някога ще престанат тия му безумства! П. Росен, ВП1И, 121. Той ся предаде в сичките безумства, които му дохождаха на ум. К. Пи-шурка, МК (побълг.), 15.
БЕЗУМСТВУВАМ. Вж. безумствам.
БЕЗУМСТВУВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от безумствувам; безумстване.
БЕЗУМЩИНА ж. Диал. Безумие; безумство.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БЕЗУМЯ. Вж. безумявам.
БЕЗУМЯВАМ, -аш, несв.; безумя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Подлудявам, влудявам. Безумният безуми и другите, а умният ги вразумява. Н. Геров, РБЯ I, 36. безумявам се, безумя се страд.
БЕЗУМЯВАМ СЕ несв.; безумя се се., непрех. Остар. Ставам безумен, загубвам разсъдъка си; полудявам. О майко, майко, остаряла майко! / Остарила се, безумила се! А. Дювернуа, СБЯ I, 75.
БЕЗУПРЕЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който не може да бъде упрекнат, порицан за поведението си или действията си, защото в тях няма грешки, всичко е както трябва; безукорен. Безупречната отмерена Мария, ...се беше превърнала в окаяна човешка развалина. Д. Димов, Т, 188. // Който се отнася до човек с такива качества. Безупречна репутация. 2. Които не предизвиква, не заслужава упрек, тъй като в него няма грешки, осъдителни прояви; безукорен, изряден. Съдията на срещата подчертано заяви, че дисциплината на нашите състезатели на терена била безупречна. Ив. Мирски, ПДЗ, 27. За такъв строеж административните служби трябва да функционират с безупречна точност. X. Русев, ПЗ, 6о. // Който е без недостатъци; безукорен, отличен. Костюмът му — безупречен по кройка и материя — му стоеше отлично. П. Вежинов, ВП, 50. — Умен младеж!. .. — каза той сухо. — С големи възможности и безупречни познания в работата. Д. Димов, Т, 88.
— От рус. безупречньш.
БЕЗУПРЕЧЕН
