dam на видело и на живот всичките птици на нощта, всичката нравствена паплач скрита из купищата и дрипите на обществото; банкротинът в човещината се подс-ланя под някое благородно знаме. Ив. Вазов, Съч. XI, 162.
БАНКРОТИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. Остар. Книж. Банкрутирам. Аз бях търговец и спечелвах много нещо, но нямах спокойствие нито йедна минута. Сякога ся боех да не банкротирам (изпадна). Кр. Пи-шурка, МК, 230.
БАНКРОТИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от банкротирам; банкру-тиране.
БАНКРОТСТВО, мн. -а, ср. Остар. Кншс. Банкрутство. Несполучни търговски предприятия, неожидано банкротство в мало время го разорили. С. Радулов, ГМП (превод), 30. Но пет години не се изтекоха и тя [народната партия] достигна своето банкротство. Бълг., 1902, бр. 447, 1.
БАНКРУТ м. 1. Изпадане в платежна неспособност, в несъстоятелност; фалит. Кайзерът има всички качества, за да изгуби престола си и провали държавата си. Най-малко го е грижа за благото на поданиците и всичкото му внимание е насочено към все по-нови и нови развлечения, макар финансите да са напълно разстроени. Ме~ фистофел си предлага услугите да го спаси от банкрут. М. Арнаудов, Г, 70. Тия разпореждания на правителството довели до банкрут много дребни предприятия. А Предприятието е пред банкрут.
2. Прен. Катастрофа, крах обикн. в политическия или обществения живот. Политически банкрут. Идеен банкрут.
3. Остар. Длъжник, който не може да изплати дълга си; банкрутин, Мюхлюзин — банкрут, пропаднал търговец. Т. Влайков, Съч. I, 11.
— Фр. banqueroutte. — Друга (остар. книж.) форма: банкрот.
БАНКРУТИН, мн. банкрути, м. Остар. Книж. Банкрут (в 3 знач.). Освен кредиторите на банкрутина [Турция].. никой други не повярва във възможността да роди върбата грозде и Турция да произведе нещо чо-веческо. Хр. Ботев, Съч. 1929, 245.
— Друга форма: банкротин.
БАНКРУТИРАМ, -аш, несв. и св., непрех. Книж. 1. Изпадам в платежна неспособност, в несъстоятелност; фалирам. 2. Прен. Претърпявам пълен неуспех, крах в нещо; провалям се, пропадам. — Народът ли? Ех — въздъхна Славейков, — силно нещо е любовта народна. Познавам я аз. Но князът загуби това безценно богатство. Банкрутира и нищо не му остана от него. В. Геновска, СГ, 188.
— Друга (остар. книж.) форма: банкроти`рам.
БАНКРУТИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Книж.
банкроти`рам
Отгл. същ. от банкрутирам; фалиране.
— Друга (остар.) форма: банкроти`ране.
БАНКРУТСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. Банкрут, фалит. След като целият заем бъде упражнен, още няколко милиона лева висящ дълг остават неизплатени и в същото време държавата остава пак в онова положение, което я докара до прага на банкрутството. Г. Георгиев, Избр. пр, 70, Злочестините могат да докарат една държава до банкрутство. НБ, 1877, бр. 63, 246.
— Друга форма: банкротство.
БАНОСАМ» Вж. баносвам.
БАНОСВАМ, -аш, несв.; баносам, -аш, св., прех. Диал. Баньосвам. баносвам се, баносам се страд. и възвр.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БАНОСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от баносвам и от баносвам се; баньосване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до баня, който е свързан с баня.
— Че кога го е загубил? — Преди два месеца, като ходи на баня. Къде не го търси, целия бански персонал на крак дигна тогава, но пуловерът не се намери. Тарас, СГ, 122. Едни от най-старите, установени със сигурност бански съоръжсния на минерални извори се отнасят към бронзовия век. Н, Ненков и др., БС, 4. Банско лечение. Банска вода.
2. Който е предназначен за плаж. Ние първи слязохме долу в ресторанта, .. После взехме банските си принадлежности и се запътихме към плажа. И. Петров, ПС, 116. Бански гащета.
3. Като същ. бански м. Бански костюм. Печеше се [Катя] на двора в своя черен бански, който вечер Манол виждаше обесен на тела. Л. Петков, ГЦ, 60. Още щом стъпиха на плажа, Галерата събра погледите с татуираните си гърди. Жена му се сви в грозния си бански. Л. Михайлова, Г, 30. О Бански костюм. Специално леко женско облекло, състоящо се от сутиен и пликчета поотделно или съшити в едно цяло, за къпане на открито и слънчеви бани, за плаж. — Цял ден правя слънчеви бани — засмя се Нона. — С бански костюм ходя из градината, цз двора. Разбира се, че ще почернея. И. Йовков, ЧКГ, 227.
БАНСТВО, мн. -а, ср. Истор. 1. Само ед. Достойнство, власт на бан1. 2. Област, владяна от бан1. — Ще му дадем Видинската област! — Можем да му отстъпим и софийското банство. Ив. Вазов, Съч. XIII, 136. Снощи се дете родило, / отзарана на майкя продума: /— Къпи ме мале, мажи ме, / големо да ти порастем, / на царо царство че земем, / на бано банство че зе-мем! Нар. пес., СбНУ LXIII, 342.
БАНТ, бантът, банта, мн. бантове, м.
бант
