Page:RBE Tom1.djvu/410

то, получено при деление на сбора от няколко числа на техния общ брой. При съставянето на таблицата си в 1869 год. руският химик Д. Менделеев забелязал, не атомното тегло на всеки елемент е равно на средната аритметична от сбора на атомните тегла на четирите елемента, които го заобикалят. Хим. УП кл, 23.

АРИТМЕТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Аритметичен. В първоначалните училища отначало ся е преподавало четение, писание и простите аритметически действия. ИЗ, 1877, 205.

АРИТМЕТИЧЕСКИ. Нареч. от прил. аритметически.

АРИТМЕТИ`ЧКА ж. Рядко. Жена арит-метик.

АРИТМЕТИЧНО. Нареч. от аритметичен.

АРИТМИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от аритмия. Аритмичен пулс.

АРИТМИЧНО. Нареч. от аритмичен. АРИТМИЯ ж. Мед. Нарушение в нормалната дейност на сърцето, което се изразява в неравномерно редуване на сърдечните удари по честота и сила.

— От гр. аргубцла 'неравномерност'.

АРИЯ ж. 1. Завършена по форма част в опера, оперета, оратория или кантата, която се отличава с широка напевност и е предназначена за изпълнение от един певец с инструментален съпровод. Певци от народната опера ще изпълнят арии от оперите на Моцарт. А Ария на Мими от операта „Бо-хеми „.

2. Самостоятелно музикално произведение за солово пеене с инструментален съпровод. Концертна ария. Черковна ария.

3. Инструментална музикална пиеса с лиричен характер и напевна мелодия. Виолонис-тът изпълни ария от Бах.

— Ит. aria.

АРК, аркът, арка, мн. аркове, след числ. арка, м. Диал. Вада, воден канал.

— Тур. ark. — Друга форма: а р г.

АРКА ж. 1. Конструктивен елемент от различен материал (камък, дърво, тухла, стомана, стоманобетон) с дъговидна форма над отвор в стена или между колони, стълбове на мост и др. Още по-отблизо тя видя, че там са два байрака, от двете страни на една отворена порта, с арка отгоре. Ив. Вазов, Съч. XII, 30. Зад гърба му се извиваше арката на една ниша, в която проблясваха оръжия. А. Дончев, BP, 133. Долу Марица се слушаше като шуми буйно под тем-ните арки на моста. К. Величков, ПССъч.

1, 55. • Обр. Изплитат арка сведените клони — / върви под нея нашата колона. Ас. Босев, ДО, 48.

2. Декоративна конструкция във вид на сводеста врата, построена временно или трайно в чест на тържествено събитие, високопоставено лице и под. На шарения мост бе издигната една триумфална арка. Тук князът биде причакан от духовенството, градския съвет и еснафите, които бяха дошли със своите знамена [да го посрещнат]. С. Радев, ССБ II 385. На шосета крой площада издигнаха арка. По средата на арката написаха с големи червени букви: „Добре дошли, скъпи гости!“ Г. Караславов, Избр. съч. V, 212. Над дъбовата арка се ветреят три копринени знамена. Конницата мина под арката. . Влязохме в първото село. А. Каралийчев, ПГ, 164. Брадненбургс-ката варата е арка.

аритметически

3. Сводест вход на градина, парк или друг ограден обект и под. Божан Кънчев спря под малката цветна арка на градинката пред клуба. А. Страшимиров, Съч. I, 221. В трудовата зона на бригадата се влиза през величествената арка на лагер „Христо Ботев“. Г. Караславов, ПМ, 81. Слео час и половина усилен ход майорът спря пред арката на застава „Габър“. Б. Несторов, СР, 113.

О Триумфална арка. Архит. Монументален архитектурен паметник с един или три сводести отвора, построен в чест на победа, победител и под. Триумфалната арка в Париж.

— От лат. arcus 'лък, дъга, арка'.

АРКА ж. Остар. у сега простонар.

1. Гръб (Ст. Младенов, БТР).

2. Прен. Подкрепа, покровителство, закрила. Сега вече тя има арка, тя знае сега, че зад гърба й седи мъж, седи майстор, дето чука в дюкяна и приноси мъжка печалба. Т. Влайков, Съч. II, 241. — Какво сте се умълчали? — извика от прага мижо Сали.. — Шефке, ти барем кажи какво има? — .. — Давай им арка, давай им — обади се Фатма. Б. Несторов, АР, 29.

3. Прен. Покровител, закрилник. Оставете го Хасан ага. Аз можах да го изпитам и уверявам ви, че неговата работа е съвсем проста. .. — Валлаха, кузум Ботьо, право да ти обадя, ще ма разсърдиш с тие твои думи. Не излязвай арка за такива царски душмани. 3. Стоянов, ЗБВ III, 44. В наший град гърците, гагаузите са силни, че и пашата е голяма арка на владиката. Ил. Блъсков, ДБ, 99.

О Вземам / взема арка от някого. Диал. Придобивам смелост; окуражавам се. А има будали, които се мъкнат по акъла им. . От граничарите вземат арка и се перчат, че скоро и тук щяло да бъде като по цялата държава. Б. Несторов, СР, 182.

— Тур. агка. Друга (диал.) форма: ярка.

АРКАДА ж. Архит. 1. Редица от еднакви по форма и големина арки над, върху колони. Кардашев мина край гиздавата аркада на джамията и продължи из Витошка улица. Ив. Вазов, Съч. X, 16. Благочестието ме води [към църквата]. Един нисък проход до вратата на сакристията; една

аркада

410