Потребител беседа:Синчец
За демонстративното поправяне на цитат от стр. 321 на РБЕ, том 1
Здравейте, Синчец,
В опит да осъществя връзка с Вас, копирам и разширявам текста, който оставих на Беседата към стр. 321 от РБЕ, том 1.
Спорът (ако това е спор), недоразумението, дърпането или опитът да се определи като демонстрация връщането на корекция, която настоявам да остане без запетайка, е следният:
Па ете у пъклото, — отговори старецът ..
За мене (а според разбиранията ми, съставителите на Речника също се ръководят от този принцип) правилният вариант е този, който е отпечатан в посочения източник: Елин Пелин, Съч. I, 32. В „Извори“ е посочено изданието: Съч. I — Елин Пелин. Съчинения, Т. I. Летен ден. 2. изд. С., 1943, 237 с. С най-голямо уважение ще Ви благодаря, в случай че имате изданието, и справката с оригинала докаже наличието (или липсата) на запетайка. Не става въпрос за правилно поставяне на запетаята, а за придържане към варианта на цитата, подбран от съставителите. Вероятно и те знаят кога се поставя запетайка в този случай? :)
Искрено се извинявам, ако с поправката са накърнени нечии чувства. Но идеята за сътрудничество не е да се цупим и да сме нещастни, нали? Нормално е да се случват и разногласия, обсъждането им ще ги разреши. Простете ми, ако с това мое действие Ви разочаровах от работата по този проект. Моля, не се отказвайте. Всеки добронамерен сътрудник е ценен!
Заради българското самосъзнание и стремежа да опазим вече създаденото от предците ни. --Zelenkroki (беседа) 06:45, 15 март 2013 (EET)
Извинявам се за рязката реакция, но определено беше провокирана от начина, не от самото действие. Отговор написах в Беседата към страницата.
