Page talk:RBE Tom1.djvu/321

За демонстративното поправяне

Спорът (ако това е спор), недоразумението, дърпането или опитът да се определи като демонстрация връщането на корекция, която настоявам да остане без запетайка, е следният:

Па ете у пъклото, — отговори старецът ..

За мене (а според разбиранията ми, съставителите на Речника също се ръководят от този принцип) правилният вариант е този, който е отпечатан в посочения източник: Елин Пелин, Съч. I, 32. В „Извори“ е посочено изданието: Съч. I — Елин Пелин. Съчинения, Т. I. Летен ден. 2. изд. С., 1943, 237 с.

С най-голямо уважение ще благодаря на Синчец или на някого другиго, в случай, че има изданието, и нека справката с оригинала да приключи този конфликт.

Разбира се, вероятно основанието за поправяне на пунктуационна грешка, от съображение, да не се допуска такава от читателите, също може да се окаже определящо за крайния вариант.

Моята поправка се дължи на предположението, че вероятно правописните правила през 1943 г. не са били това, което днес прилагаме. Разбира се, допускам, че и тогава може да е било печатна или друга грешка. Но ние коректори на готовите издания ли сме? В никакъв случай не приемам моя избор за най-верен. Проверих няколко електронни издания, там изречението е със запетайки: „– Па, ете, у пъклото, – отговори старецът.“ В Читанка също е така: http://chitanka.info/text/5303 Като е посочен източник http://slovo.bg/

Не става въпрос за правилно поставяне на запетаята, а за придържане към варианта на цитата, подбран от съставителите на Речника. Вероятно и те знаят кога се поставя запетайка в този случай?

--Zelenkroki (беседа) 06:34, 15 март 2013 (EET)