Page:Froyd-Detskata dusha.djvu/346

си част към прекалена нежност, с ласките си най-много събуждат у детето предразположение към невротични заболявания. От този пример става ясно, че невротичните родители имат един още по-пряк от наследствеността път да предадат на децата своята болест.

b) Инфантилният страх

Самите деца от ранни години се държат така, сякаш привързаността им към бавачката има характера на сексуална любов. Страхът на децата първоначално е израз на обстоятелството, че им липсва любимият човек. Затова те посрещат всеки страничен човек със страх. Страхуват се от тъмнината, защото на тъмно не виждат любимия човек, и се успокояват, когато им позволяват да държат ръката му в тъмното. Значението на всички детски страхове или страшни приказки на бавачките се надценява, когато ги обвиняват в това, че култивират страхливост у децата. Децата, склонни към страх, са възприемчиви към такива приказки, които на другите деца не правят впечатление, а към страхове са склонни деца с много силно или преждевременно развито — и благодарение на изнежеността станало твърде взискателно — сексуално влечение. Детето се държи като възрастен, превръщайки своето либидо в страх, когато не е в състояние да намери удовлетворение, а възрастният, който благодарение на своето неудовлетворено либидо е станал невротичен, се държи в своя страх като дете, започвайки да се страхува, когато остане сам, т.е. без лицето, в чиято любов е сигурен, и се мъчи да успокои този свой страх с детински мерки.¹⁰

c) Бариерата на инцеста

Ако нежността на родителите към детето благополучно е заобиколила възможността преждевременно, т.е. преди настъпването на съответните физически условия от периода на пубертета, да събуди половия