АЛАЛИЯ ж. Мед. Отсъствие или ограничение на речта у деца, дължащо се на недоразвитост или поражение на речевите зони в големите полукълба на главния мозък.
— От гр. а- 'не' без' + ХаАла 'говор'.
АЛАМАН м. Рибол. 1. Голяма рибарска лодка. Корабчето влачеше след себе си два аламана — тия дълбоки, груби лодки, от които рибарите бързо и сръчно разгъват мрежи в открито море. Н. Стефанова, РП, 58. Още по-малка изглеждаше тя [лодката] в сравнение с рибарските аламани, които, дълги и леки, я заграждаха от двете й страни. П. Вежинов, ДБ, 6. 2. Рибарска мрежа за морски риболов. Особено много такива мехурчета се издигат при затягането на аламана, когато разтревожените животни усилено си сигнализират. С. Влахов, ЖЗМ (превод), 29. Ловците на делфини си служат с аламан.
— От тур. alamana. — Друга форма: аламен.
АЛАМАНА ж. Рибол. Рибарска мрежа за морски риболов; аламан.
— Тур. alamana.
АЛАМАНИН, мн. аламани, м. Диал.
1. Грабител, разбойник.
2. Турчин.
— От тюрк.
АЛАМАНСКИ, -а, -о, мн. -и. Рибол. Прил. от аламан. Аламанска мрежа.
АЛАМБИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. Техн. Дестилационен казан за добиване на ракия, розово масло и др.; дестила-тор.
— От араб. през фр. alambic. — От Ст.Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
АЛАМИНУТ нареч. 1. Веднага, начаса.
— Дамяне, дай две бургии! Аламинут!... — с пълен глас, буйно викна той. Т. Монов, СН, 40.
2. Като същ., м. Ястие, което се приготвя в ресторант веднага след поръчката. Ресторантът ви предлага комфортна обстановка, висококачествена храна, аламинути, закуски на скара, фини, отлежали напитки. ВН, 1960, бр. 2707, 3.
— От фр. a la minute 'на минутата'.
АЛАН м. Диал. Просторно открито място; площад, мегдан. „Искам пръчка-а-а, искам шекерена пръчка,..“ Така едно време правех заявка пред майка си, когато ме развеждаше из прашния, шумния, веселия Старозагорски панаир на големия житен алан. ВН, 1960, бр. 2830, 2. Минавах сам, замислен, през алана / и си прелиствах нещо във джуздана; / току ми викна някой: — Ей, паша! Д. Подвързвачов, Б, 105.
— Тур. alan.
АЛАНГЛЕ неизм. прил. Готв. За печено месо, пържола и под. — който се поднася полусуров, кървав. Припка като учтив, лаком за бакшиш келнер, кебапчета алангле, още кървави, им мъкне,.., тича чевръст и покорен, краката ще си изпочупи. Ч. Ши-нов, ПВ, 34. Аз си помислих, че ако хвърлят човека на гладни лъвове и те, вместо да го изядат наведнъж, почнат да си късат всеки ден по един бифтек алангле от бута му, то той, човекът, и с това ще свикне. Ем. Манов, ПУ, 214.
алали`я
298
— Фр. a l'anglais 'по английски'.
АЛАНИ, мн., ед. (рядко) алан, м. Ис-тор. Племе от сарматски произход, живяло през I в. на север от Каспийско море, после в южноруските степи, като част от него стигнала до Пиренейския полуостров и Северна Африка. Атил владеяше тогази,.., сичко над Черноморското пространство от Волга и Каспия даже до Рина река върху уни, алани.., германи и други северни народи. Г. Кръстевич, ИБ, 263.
АЛАНИН, мн. няма, м. Хим. Амнокисе-лина, широко разпространена в природата в свободно състояние и в състава на повечето белтъчни вещества.
АЛАНКООЛУ м. и ж. Простонар. Пре-небр. Само като обръщение — човек, човече. — Ами че за кого се биха те бе, аланко-олу? За кого дадоха живота си? Кр. Григоров, ТГ, 64. Взеха че ме уволника зимъс, точно срещу Коледа. И то за какво? За два нищо и никакви колета. Изгубили се били. Абе, хей, аланкоолу, че като ви завеждам колетната служба, стражар ли съм да ви пазя и денем, и нощем стоките? Чудомир, Избр. пр, 61.
— От тур. allahin kulu 'роб божи, човече божи'.
АЛАРМА ж. 1. Сигнал, знак за тревога. Адамаки ще се разтревожи за лодката си,.. Тогава ще се вдигне аларма по цялото крайбрежие и току-виж — изпратили патрулни корабчета да ги търсят. П. Вежинов, ДБ, 123.
2. Разг. Сигнална система, която се поставя на автомобили и помещения за предотвратяване на кражби, проникване в помещението; алармена система. Поставих аларма на колата. А Алармата се включва, ако някой се опитва да отвори вратата.
3. Разг. Шум, олелия, врява, тревога. Власи: Ще обадя в окръга да изпратят инспектор за анкета.. Божил: Защо бързаш с тая телефонна аларма? За какъв дявол ти е анкета?... Н. Хайтов, ПЗ, 66. — Върви, бе момче, никой няма да те убива! Не дигай аларма! Ем. Манов, ПЯ, 168.
— От фр. alarme.
АЛАРМАДЖИЙКА ж. Разг. Жена алармаджия; паникьорка.
АЛАРМАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Човек, който има обичай да предизвиква аларма, шум, обикн. без причина или да разпространява неоснователни тревожни слухове; паникьор. — Ето, това безобразно зрелище се дължи само на подстрекателството на вашите улични алармаджии...
алармаджия
