Детската душа (Зигмунд Фройд)/Бележки

Бележки

Раздел I
Детската сексуалност

1. Пубертетен — полово зрял, „възмъжал“; пубертетен период — период на настъпването на половата зрялост.

2. Не е възможно също така правилно да се прецени приносът на наследствеността, без да се отдаде дължимото на значението на детството.

3. Изказаното тук мнение се стори и на мен самия рисковано и затова реших да го проверя, като отново прегледам литературата. В резултат на това оставям изказването си непроменено. Научната разработка на телесните и душевните феномени на сексуалността в детска възраст се намира все още в зачатъчен стадий. Един автор — С. Бел (A preliminary study of the emotion of love between the sexes. American Journal of Psychology, XIII, 192) — казва следното: „Не познавам нито един учен, който би дал обстоятелствен анализ на емоцията, такава каквато тя е през младостта.“ Соматичните сексуални прояви в допубертетния период са привличали вниманието само като признаци за изроденост и във връзка с проявите на изроденост. Главата за любовния живот на децата отсъствува както във всички описания по психология от този период от възрастта, които аз съм чел, така и в известните произведения на Прайер, Болдуин (Die Entwicklung des Geistes beim Kinde und bei der Rasse), Пере (L'enfant de 3-7 ans, 1894), Щрюмпел (Die pädagogische Pathologie, 1899), Карл Гроос (Das Seelenleben des Kindes, 194), T. Хелер (Grundriß der Heilpädagogik, 194), Сьоли (Untersuchungen über die Kindheit, 1897) и др. Най-добра представа за сегашното положение на нещата в тази област получаваме от вестник «Die Kinderfehler» (започвайки от 1891 г.). Убеждаваме се, че не е нужно вече да откриваме съществуването на любовта в детска възраст. Пере я защитава, К. Гроос (Игрите на хората, 1899) споменава като за нещо общоизвестно, че на някои деца още от най-ранна възраст демонстрират сексуални стремежи и изпитват потребност да докосват другия пол (с. 336, Раздел IV. 2. Проблемът за сексуалната възбуда. a) Ролята на половите продукти)); най-ранният случай на поява на полови любовни преживявания (sex-love) според наблюденията на С. Бел се е отнасял до дете на две години и половина. По този повод срв. и Елис, Das Geschlechtsgefühl, 193, Appendix, II.

Гореспоменатият обзор на литературата, свързана с детската сексуалност, трябва да бъде променен след появата на обширния труд на Стенли Хол (Adolescence, its psychology and its relation to* physiology, anthropology, sociology, sex, crime, religion and education. 2nd vol., N.Y., 1908). Новоизлязлата книга на А. Мол «Das Sexualleben des Kindes» не дава повод за такава модификация. По този въпрос вж. Bleuler. Sexuelle Abnormitäten der Kinder. Jahrbuch der Schweizerischen Gesellschaft für Schulgesundheitspflege, IX, 1908.

Книгата на д-р Хуг-Хелмут Aus dem Seelenleben des Kindes, 1913, напълно се съобразява със сексуалния фактор, на който преди това не обръщаха внимание.

4. Направих опит да разреша проблема, свързан с най-ранните детски спомени в статията си ÜberDeckerinnerungen. Monatsschrift für Psychiatrie und Neurologie, VI, 1899.

5. He е възможно да се разбере механизмът на изтласкването, ако се вземе под внимание само един от тези два съвместно действуващи процеса. За сравнение може да служи начинът, по който туристите се изкачват на върха на голямата пирамида в Ел-Гиза: от едната страна ги бутат, а от другата ги теглят.

6. Последният материал може да бъде използуван благодарение на основателното допускане, че детските години на възрастните невротици не се отличават в това отношение с нищо съществено от детските години на здравите хора, освен що се отнася до тяхната интензивност и яснота.

7. Откритието на Байер, че вътрешните полови органи (uterus) на новороденото са обикновено по-големи от тези на по-големите деца (Deutsches Archiv für klinische Medizin, Bd. 73, 192), би могло да се приеме като възможна анатомична аналогия с изложеното от мен проявление на инфантилната сексуална функция. Но хипотезата на Халбан за тази установена и за други части на гениталния апарат инволюция не е окончателно потвърдена*. Според Халбан (Zeitschrift für Geburtshilfe und Gynäkologie, LIII, 1904) този регресивен процес стига до своя край няколко седмици след раждането.

Авторите, които виждат в интерстициалната част на половата жлеза орган, определящ пола, благодарение на анатомичните изследвания изказват твърдението, че съществува инфантилна сексуалност и латентен сексуален период. Ще цитирам следното от гореспоменатата книга на Липшуц за пубертетната жлеза: „… Много по-правилно ще изложим фактическото положение, ако кажем, че съзряването на половите белези, което става през пубертета, се дължи само на едно силно ускорено по това време протичане на процеси, които са започнали много по-рано. Според нас — в ембрионалния стадий на живот“ (с. 169). „Това, което до* този момент се е наричало пубертет, представлява навярно само «втората голяма фаза на половото съзряване», започваща в средата на второто десетилетие. Възрастта преди началото на втората голяма фаза може да бъде наречена фаза на полово съзряване.“ (с. 170).

Това подчертано от Ференци (Internationale Zeitschrift für Psychoanalyse, VI, 1920) сходство на анатомичните открития с психологичните наблюдения се нарушава само в едно отношение, а именно, че „първата кулминационна точка“ от развитието на половия орган спада към ранния ембрионален период, а ранният разцвет на детския сексуален живот трябва да бъде отнесен към три- или четиригодишна възраст. Пълното съвпадение по време между анатомичното формиране и психичното развитие, разбира се, не е задължително. Направени са и съответни изследвания на половата жлеза на човек. Тъй като при животното в психологичен смисъл няма латентен период, то важно е да се знае дали и при другите висши животни може да се докаже наличието на същите анатомични данни, въз основа на които авторите допускат двата кулминационни момента на сексуалното развитие.

8. Наименованието „сексуален латентен период“ заимствувам от В. Флийс.

9. В случая, за който тук става дума, сублимирането на сексуалните импулси става по пътя на реактивните образувания. Но в общи линии между сублимирането и реактивното образувание трябва да се прави разлика като между два напълно различни процеса. Сублимирането е възможно и с помощта на други и по-прости механизми.

10. В Jahrbuch für Kinderheitskunde, N.F., XIV, 1879.

11. Тук вече се проявява това, което има значение през целия живот: сексуалното удовлетворяване е най-доброто сънотворно. Повечето от случаите на безсъние на нервна почва се обясняват със сексуалната незадоволеност. Знае се, че недобросъвестните бавачки приспиват плачещите деца, като ги галят по гениталиите.

12. Д-р Галант публикува през 1919 година в Neurologisches Zentralblatt 20 под заглавие Das Lutscherli изповедта на една девойка, която не се е отказала от тази детска форма на сексуални действия, и описва удовлетворението от смученето като напълно аналогично на сексуалното удовлетворение, особено от целувката на любимия.

„Не всички целувки приличат на Lutscherli; не, не, съвсем не всички! Невъзможно е да се опише колко приятно ти става по цялото тяло от смученето. Съвсем се възнасяш от този свят, появява се пълно удовлетворение, усещане за щастие и отсъствие на каквото и да било желание. Обзема те невероятно чувство; искаш само покой, който не бива да бъде нарушаван от нищо. Това е неизразимо прекрасно: не усещаш нито болка, нито страдания и се пренасяш в друг свят“.

13. Макар че Хевлок Елис е определил термина «автоеротичен» малко по друг начин — в смисъл на възбуждане, предизвикано отвън, но възникващо отвътре. За психоанализата съществено значение има не произходът, а отношението към обекта.

14. Хистеричен глобус — усещане за наличието на топка, буца в хранопровода при истерия.

15. По-нататъшните разсъждения и други наблюдения ни карат да припишем свойството ерогенност на всички части на тялото и на вътрешните органи. По този повод срв. по-долу казаното за нарцисизма.

16. В биологичните разсъждения почти е невъзможно да се избегне телеологическият начин на мислене, въпреки че е добре известно, че в отделни случаи не можем да бъдем застраховани от грешки.

17. По този повод вж. богатата, но в по-голямата си част лошо ориентирана в своите становища литература за онанизма, например Rohleder, Die Masturbation, 1899, по-нататък втората книга от виенската дискусия Die Onanie, Wiesbaden, 1912.

18. Срв. статията Charakter und Analerotik в Sammlung kleiner Schriften zur Neurosenlehre, втори том, 1909, по-нататък: Über Triebumsetzung, insbesondere der Analerotik в Sammlung kleiner Schriften zur Neurosenlehre, Bd. 4, 1918, и т.н.

19. В един труд, който задълбочи нашето разбиране за значението на аналната еротика («Anal» und «Sexual». Imago, IV, 1916), Лу Андреас-Саломе казва, че историята на първата забрана, отправена към детето, а именно — забраната да получи удоволствие от аналната дейност и нейните продукти, е решаваща за цялото му развитие. При това малкото същество трябва за пръв път да усети враждебния на неговите влечения обкръжаващ свят, да се научи да отделя своето собствено същество от този чужд за него свят и после да извърши първото «изтласкване» на възможното за него наслаждение. От този момент «аналното» остава символ на всичко, което трябва да се изхвърли, да се отстрани от живота. На налагащото се по-късно строго отделяне на аналните процеси от гениталните пречат близките анатомични и функционални аналогии и зависимости между тях. Гениталният апарат остава в съседство с клоаката, «при жената той е дори само взет назаем от нея».

20. Необикновените похвати при онанизма в по-късен период подсказват явно за влияние на преодоляната забрана за онаниране.

21. Изчерпателно аналитично обяснение чака още и фактът, че съзнанието за вина при невротиците винаги, както неотдавна призна това Блойлер, се свързва със спомените за онанистични действия предимно в периода на пубертета. Най-грубият и важен фактор на тази зависимост е навярно фактът, че онанизмът е въплъщение на цялата инфантилна сексуалност и затова е способен да поеме върху себе си цялото чувство за вина, отнасящо се до тази сексуалност.

22. Нощно напикаване — бел.прев.

23. В приложението към своя труд за половото чувство (1903) Хевлок Елис прилага и няколко автобиографични данни на лица, които по-нататък са си останали предимно нормални, касаещи техните първи преживявания в детството и поводите за тези преживявания. Разбираемо е, че тези съобщения притежават този недостатък, че не съдържат доисторическия период на половия живот, покрит от инфантилната амнезия, който може да бъде допълнен само с помощта на психоанализата на превърналия се в нервноболен индивид. Но те все пак са ценни в много отношения и подобни съобщения ме накараха да направя споменатото в текста изменение на предполагаемата от мен етиология на хистерията.

24. Основание за гореизложените през 1905 година твърдения за инфантилната сексуалност по същество ми дадоха резултатите от психоаналитичното изследване на възрастните. Непосредствените наблюдения над детето тогава не можеха да бъдат напълно използувани и дадоха само определени намеци и ценни потвърждения. От този момент благодарение на анализа на отделни случаи на нервни заболявания в периода на ранното детство стана възможно да бъде изучена инфантилната психосексуалност (Jahrbuch für psychoanalytische und psychopathologische Forschungen, Bd. I, 1909, и сл.). Със задоволство мога да кажа, че непосредственото наблюдение напълно потвърди изводите на психоанализата и с това даде добри доказателства, че този метод на изследване заслужава пълно доверие.

«Анализът на фобията на едно петгодишно момче» освен това ни научи и на още много нови неща, за които не бяхме подготвени от психоанализата, например, че сексуалната символика, изобразяването на сексуалното с помощта на несексуални обекти и отношения започва от първите години на периода, в който детето започва да говори. По-нататък насочих вниманието си към един недостатък на въпросното изобразяване, което за по-голяма нагледност представя абстрактното разграничаване на двете фази на автоеротизма и любовта към обекта и като разграничаване във времето. Но от споменатия анализ (както и от съобщенията на Бел: вж. по-горе) се вижда, че децата във възрастта от 3 до 5 години са способни на много ясен, съпроводен със силни афекти избор на обекта.

25. Според древногръцката митология Сфинксът (сфинга — ж.р.) е чудовище, родено от Тифон и Ехидна, с лице и гърди на жена, тяло на лъв и криле на птица. Изпратен от Хера в Тива, за да накаже Лай за съвратяването на младия Хризип, сфинксът се разположил на планината близо до Тива (или на градския площад) и задавал на всеки пътник следната загадка: Кое от живите същества сутрин ходи на четири крака, на обед — на два, а вечер — на три? Който не успявал да отговори, бил разкъсван. Много от знатните тиванци, включително и сина на цар Креонт, загинали по този начин. Разбит от мъка, Креонт обявил, че ще даде царството и ръката на дъщеря си Йокаста на този, който спаси Тива от сфинкса. Гатанката била разгадана от Едип, а сфинксът от отчаяние се хвърлил в пропастта и загинал. Бел.ред.

26. С пълно право можем да говорим за кастрационен комплекс при жените. И момчетата, и момичетата създават теорията, че и при жените първоначално е имало пенис, загубен в резултат на кастриране. Появилото се в края на краищата убеждение за отсъствието на пенис при жената създава у мъжкия индивид, често завинаги, пренебрежително отношения към другия пол.

27. Вж. работата на Абрахам за остатъците на тази фаза при възрастни невротици: Untersuchungen über die frühesta prägenitale Entwicklungsstufe der Libido. Internationale Zeitschrift für ärztliche Psychoanalyse, IV, 1916.

28. Много хора могат да си спомнят, че когато са се люлеели на люлка, са изпитвали като сексуална наслада напора на движещия се въздух върху гениталиите си.

29. Анализът на случаите на невротични болести — двигателни нарушения и страх от пространството — отстранява съмнението в сексуалната природа на удоволствието от движението. Съвременното културно възпитание, както е известно, използува в голяма степен спорта, за да отвлече младежите от сексуална дейност. По-правилно би било да се каже, че то заменя сексуалното удоволствие с удоволствието от движението и насочва сексуалната дейност обратно към един от нейните автоеротични компоненти.

30. Като неопровержим факт се налага изводът, че на всеки индивид навярно са присъщи оралната, аналната, уретралната и др. видове еротика и че констатацията на съответствуващите на тези еротики душевни комплекси не означава констатация на ненормалност или невроза. Различията, които отделят нормалния човек от ненормалния, може само да се състоят в относителната сила на отделните компоненти на сексуално влечение и в тяхното използуване в хода на развитие.

Раздел II
ЖИВОТЪТ НА ДЕТСКАТА ДУША

1. Отново типично поведение. Друг брат, по-възрастен само с две години, при аналогични обстоятелства им викал през сълзи: «Твърде е малка, твърде е малка.»

2. Друго момче, по-голямо, казва при появяването на бял свят на братчето си: «Нека щъркелът си го вземе обратно.»

3. Към подобно умозаключение със същите изрази достигат други две момчета, когато с любопитство за първи път разглеждат корема на своята малка сестричка. Може да се изпадне в ужас по повод на тази ранна извратеност на детския интелект. Защо тези млади изследователи не констатират онова, което виждат, а именно: няма никакъв Wiwimacher? За нашия мъничък Ханс това е разбираемо. Знаем как с помощта на внимателна индукция той установява за себе си общото положение, че живото се отличава от неживото по наличието на Wiwimacher. Майката поддържала това убеждение, давайки му утвърдителни отговори относно лица, убегнали от неговите наблюдения. И сега, след наблюденията над малката си сестра, той е напълно неспособен да се откаже от придобитото знание. Той стига до заключението, че и тя има Wiwimacher, който е твърде малък, но ще расте, докато не стане толкова голям, колкото е при коня.

За реабилитация на нашия малък Ханс ще прибавим и още нещо. Собствено казано, той постъпва не по-зле от философа от школата на Вундт, който смята, че съзнанието е винаги присъствуващ признак на психичния живот, подобно на това, както Ханс мисли, че Wiwimacher-ът е неотменим признак на всичко живо. Когато философът се натъква на психични явления, в които съзнанието изобщо не участвува, той не ги нарича несъзнавани, а смътно осъзнавани. Wiwimacher-ът е още малък! И при това сравнение предимството все пак е на страната на нашия малък Ханс, защото, както това често се случва при сексуалните изследвания на децата, зад техните заблуждения винаги има частица истина. Всъщност у малкото момиченце все пак има малък Wiwimacher, който ние наричаме клитор, но който не расте, а остава неразвит.

4. На разговорен немски опашка и пенис имат едно и също название — Schwanz.

5. Подобен опит за съблазняване ми разказа една страдаща от невроза майка, която не искаше да повярва във възможността за детска мастурбация. Наложило й се да ушие на своята малка дъщеричка (на три години и половина) панталони. Когато ги пробвала, за да разбере дали няма да й стискат при ходене, тя прокарала ръка по вътрешната част на бедрата. Тогава детето изведнъж притиснало нало с крака ръката й и помолило: «Мамо, остави ръката си там — толкова е приятно.»

6. Игра, при която всеки участник поставя в торбичка някакъв предмет и ако този предмет бъде изваден, той е длъжен да направи каквото му кажат.

7. Птичка в дадения случай означава пенис. Нежността по отношение на половите органи на децата, изразяваща се в думите и постъпките от страна на нежно настроени роднини, а понякога от страна и на самите родители, е най-обичайното явление, отбелязано от психоанализата.

8. Това обяснение още нищо не казва за Wiwimacher-а на жените.

9. Предградие на Виена, където живеят баба му и дядо му.

10. Бащата няма основание да се съмнява, че тук Ханс наистина разказва действително произшествие. Впрочем, при парене в главичката на члена, което кара децата да го пипат, те обикновено казват: «Хапе ме.»

11. Грета е едно от момичетата в Гмунден, за което сега Ханс фантазира. Той разговаря с нея и играе с нея.

12. Това не е вярно. Срв. неговото възклицание пред клетката на лъва: тук вероятно действува започналото в резултат на изтласкването забравяне.

13. Не мога толкова дълго да прекъсвам изложението, за да покажа колко много типични неща има в този несъзнаван ход на мислите, който приписвам на малкия Ханс. Кастрационният комплекс е най-дълбокият несъзнаван корен на антисемитизма, защото още в люлката момчето чува, че на евреите им режат нещо — той смята, че това е парченце от пениса, и това му дава право да се отнася с презрение към евреите. И съзнанието за превъзходство над жените има своите несъзнавани корени. Вайнингер, този талантлив и сексуално болен млад философ, който след своята удивителна книга «Пол и характер» слага край на живота си със самоубийство, в една от главите, привлякла вниманието към себе си, обсипва евреите и жените с еднаква злоба и ругатни: Като невротик Вайнингер изцяло се е намирал под влияние на инфантилните комплекси, отношението му към кастрационния комплекс о обагрено с презрението към жените и евреите.

14. Ханс на своя език определено заявява, че това е фантазия.

15. Бащата, чувствувайки своята безпомощност, се опитва да употреби класическия метод на психоанализата. Това малко му помага, но получените данни могат все пак да имат дълбок смисъл в светлината на по-нататъшните открития.

16. Ханс потвърждава сега тълкуването в онази част, че двата жирафа съответствуват на майката и на бащата, но не се съгласява със сексуалната символика, според която жирафът би трябвало да съответствува на пениса. Възможно е тази символика да е вярна, но явно от Ханс засега не може да се иска повече.

17. Тази реакция момчето повтаря по-късно по един по-отчетлив и пълен начин. То първо удря бащата по ръката, а после започва нежно да я целува.

18. Ханс е прав, колкото и невероятно да звучи тази комбинация. Както ще се окаже впоследствие, връзката се състои в това, че конят (бащата) ще го ухапе заради желанието той (бащата) да падне.

19. От няколко седмици жена ми има панталони за каране на велосипед.

20. Той е играл също и на кончета със звънчета.

21. Вж. по-нататък — бащата с пълно основание допуска, че именно Ханс е паднал.

22. Според мен Ханс не иска да каже, че глупостта се е появила тогава, а че е свързана с тези събития. Обикновено става именно така, както и в теорията, според която този предмет, който преди това е предизвиквал висша наслада, по-късно става обект на фобия. И аз мога да допълня вместо детето, което не може да каже това, че думичката «заради» (wegen) е открила пътя за разпространяването на фобията от коня върху колата. (На своя детски език Ханс нарича колата Wägen вместо Wagen.) Не бива да се забравя колко конкретно, за разлика от възрастните, се отнасят децата към думите и колко значими би трябвало да бъдат за тях асоциациите по словесно сходство.

23. Всъщност тук не би могло да се извлече нищо повече освен словесната асоциация, която е убягнала на бащата. Добро натрупване на условия, при които психоаналитичните опити завършват с неуспех.

24. Той иска да бъде сигурен, че неговият Wiwimacher ще расте.

25. Нашият Ханс не може да се справи с темата, която не знае как да изложи. И на нас ни е трудно да го разберем. Може би той мисли, че панталоните предизвикват у него отвращение само след тяхното купуване. Върху тялото на майката те повече не предизвикват у него асоциация c Lumpf или с wiwi. Тогава те го интересуват вече в друго отношение.

26. Ханс винаги е къпан от майката.

27. За да я вземе за поправка.

28. Сецесион — наименование на редица обединения на немски и австрийски художници от края на 19 и началото на 20 век.

29. За нас е ясно защо темата «Ана» възниква непосредствено след темата «Lumpf»: самата Ана е Lumpf всички новородени деца са Lumpf.

30. Тук той започва да фантазира. Ние научаваме, че за него сандък и вана означават едно и също нещо — това е пространство, в което има деца. Да обърнем внимание на неговите повторни уверения.

31. Сандъкът, разбира се, е коремът на майката. Бащата иска да насочи Ханс към разбирането на това.

32. Разбира се, ирония, както и последвалата молба да не издават тази тайна на майката.

33. Прекрасен мъничък Ханс! Дори и от възрастните не бих искал по-добро разбиране на психоанализата.

34. Непоследователността на Ханс не би трябвало да ни пречи. В предишния разговор от неговата сфера на несъзнаваното се прояви недоверието му към приказката за щъркела, свързано с чувство на обида по отношение на бащата, който превръща това в тайна. Сега той е поуспокоен и отговаря на официалните съображения, с помощта на които по някакъв начин е успял да си обясни тази толкова трудна хипотеза за щъркела.

35. Сандъкът за багажа за Гмунден, който стои в антрето.

36. Когато кочияшите биеха и крещяха на конете, той често биваше обземан от силен страх.

37. Още един фрагмент от детската сексуална теория с неочакван смисъл. (Превеждаме израза ein Kind bekommen буквално, като получавам дете, въпреки че правилният превод е раждам дете. С това се запазва непрозрачността на раждането за детето, откъдето и произлизат голяма част от проблемите на бащата с детето при обясняването на произхода на децата, бел.прев.)

38. Ханс, който има основание да се отнася с недоверие към показанията на възрастните, сега се пита дали хазаинът не заслужава повече доверие от баща му.

39. Връзката тук е следната: бащата дълго не е искал да му вярва по повод на историята за черното около устата на конете, докато най-накрая истината не била изяснена.

40. Се que femme veut, dieu le veut (това, което иска жената, го иска и бог — (фр.), бел.ред.). Умният Ханс и тук е достигнал до много сериозен проблем.

41. Не е необходимо в тази страст за притежаване на деца да се вижда женска черта. Тъй като най-щастливите си преживявания той е изпитал заедно с майка си като дете, сега ги възпроизвежда в активна роля, при което самият той изобразява майката.

42. Това толкова удивително противоречие е същото, както и противоречието между фантазията и действителността, между «да желаеш» и «да имаш». Той знае, че в действителност е детето и другите деца биха му пречили, а в своята фантазия той е майката и иска да има деца, за да може да повтори върху тях преживените от него ласки.

43. Възможно е Ханс да си е създал идеал по образа на някое случайно срещнато момиче, което, впрочем, по описанието на цвета на очите и косите напомня за майката.

44. Ханс не може да отговори по друг начин освен от гледна точка на автоеротизма.

45. Sarfaladi — сервилатен колбас. Жена ми понякога разказва, че леля й винаги казвала Soffilodi. Ханс може би е чувал това.

46. Дали това не означава niederkommen (да се освободя от бременност, букв. — да падна долу), когато жената ражда?

47. Може би трябва да се добави, че думата «бургия» има отношение към думата «раждам» (Bohrer — geboren, Geburt). Детето не прави разлика между gebohrt и deboren (пробит с бургия и роден, бел.ред.). Приемам това предположение, изказано от един опитен колега, но се съмнявам дали тук имаме работа с дълбока обща връзка или само с използуването на случайно съзвучие в немския език. И Прометей (Праманта) — създателят на хората — етимологически съответствува на бургията.

48. Буквалният превод на Wiwimacher е този, който прави пи-пи, бел.ред.

49. Двете случайни мисли на Ханс: сок от малини и пушка за убиване навярно са не само едностранно детерминирани. Вероятно те толкова са свързани с ненавистта към бащата, колкото и с комплекса на задържането. Бащата, който сам отгатна последната връзка, асоциира също така «малиновия сок» с «кръв».

50. Желанието да бие и да дразни конете.

51. Не книга, а човек от плът и кръв съм. И да постигна вътрешно съгласие не мога (Майер К. Ф. Последните дни на Гутен).

52. Срв. неговите намерения по отношение на онзи период, когато момиченцето ще може да говори (вж. по-горе).

53. В съответствие с това се намира изказаното по-късно удивление на Ханс по повод шията на неговия баща.

54. Страхът от бащата, дори в онези анализи, които лекарят извършва със странични хора, има твърде значителна роля като съпротива срещу репродукцията на несъзнавания патогенен материал. Тези съпротиви отчасти принадлежат към «мотивите», а от друга страна, както е в настоящия случай, те съставляват частица от несъзнавания материал, който по своето съдържание е способен да служи като задръжка в репродукцията на друга част от анализа.

55. Изглеждащата ни странна мисъл на гениалния художник Т. Т. Хайне, показваща на страниците на «Симплицисимус» как детето на месаря пада в машината за кайма, как родителите му го оплакват във вид на кренвирш, как го опяват и как се възнася на небето, благодарение на епизода с Лоди намира своето обяснение в инфантилните фантазии.

56. Бащата е наблюдавал дори, че едновременно с това изтласкване у детето в известна степен настъпва сублимация. Заедно с настъпване на боязливостта то проявява повишен интерес към музиката и развива наследената от родителите си дарба.

57. «Ein Kind wird geschlagen»: Beitrag zur Kenntnis der Entstehung sexueller Perversionen. In: S. Freud. Gesammelte Werke. Bd. 12, S. 197-226.

58. Известна поредица от книги на мадам дьо Сегюр (1799-1874).

59. Алфред Бине (1857-1911), фр. психолог.

60. Ти по-малък си от Макбет, но и по-голям. Нещастен, но от него по-щастлив. Родоначалник на крале си ти, но крал не си (Макбет. Акт I, Сцена 3).

61. По-късно в работата си «Някои психични следствия от анатомичното полово различие» (1925, Gesammelte Werke, Bd. 14) Фройд отново се опитва да осмисли тази първа фаза на фантазията за биенето въз основа на неотдавна въведеното в психоаналитичната теория понятие «завист заради пениса», която се основава на* ревността изобщо като черта на женския характер: «Докато все още не ми беше ясен този източник на ревност и аз се занимавах с разглеждането на фантазията «бият детето», която толкова често се среща при момичетата, аз построих първата й фаза, значението на която се състоеше в това, че другото дете, съперникът, навличащ си ревността, трябва да бъде бито. Тази фантазия ни се представя като някакъв остатък от фалосната фаза при момичетата. Удивителната скованост, която ме порази при тази монотонна формула «бият детето», допуска и още едно особено тълкуване. Детето, което бият или милват, в крайна сметка не е нещо друго, а самият клитор, така че на най-ниско равнище това съобщение ще съдържа в себе си признание за мастурбация, която е останала свързана със съдържанието на тази формула, водейки началото си от фалосната фаза и продължавайки през по-късните етапи от живота» (S. 26).

62. Продължението вж. в работата «Разпадането на Едиповия комплекс» (1924).

63. J.H.W. van Ophuijsen. Beiträge zum Männlichkeitskomplex der Frau. In: Internationale Zeitschrift für Psychoanalyse, 4 (1917).

64. Die erotische Quellen der Minderwertigkeitsgefühle, Zeitschrift für Sexuatwissenschaft, 4, 1918.

65. Вж. по този повод работата ни «Икономическият проблем на мазохизма» (1924).

66. В интерпретацията на Жил Дельоз «отклоняването» е едва ли не най-важната характеристика на мазохизма. Фройд се насочва към проблематиката на отклоняването (Verleugnung) още през 1911 г. По-късно той нееднократно говори за това, че децата «отклоняват» факта на отсъствие на пенис у жената. В статията си «Фетишизмът» (1927) Фройд прави разлика между понятията «отклоняване» и «изтласкване». Терминът «отклоняване» идва на мястото на използувания в периода 1914-1917 термин «отхвърляне» (Verwerfung). Сложността се заключава в това, че и двете понятия се използуват не само по отношение на кастрацията, но и за характеризиране отношението на душевноболните към действителността. В статията си «Невроза и психоза» (1924) Фройд определя неврозата като резултат от конфликта между Аз-а и То, а психозата — като конфликт между Аз-а и действителността и търси аналогичен на изтласкването, действуващо в първия конфликт, процес на дисоциация на Аз-а от външния свят, който да може да бъде вписан в концептуализацията на втория конфликт. В статията «Загубата на реалността при неврозата и психозата» (1924) този процес е наречен отклоняване, или отхвърляне на реалността. Възникващата в тясна връзка с това тема за разцепването на Аз-а се разработва в незавършените му работи «Разцепването на Аз-а в процеса на защита» и «Очерк по психоанализа» (1938). «Отхвърлянето» обаче се използува от Фройд в друг контекст. В статията си «Изтласкването» (1915) отхвърлянето или по-точно съдното отхвърляне (Urteilsverwerfung) ни се представя като синоним на осъждането (Verurteilung), предварителен стадий на което е изместването. Разликата между осъждане и изтласкване се подчертава и в по-ранните произведения на Фройд, вж. по-долу «Анализ на фобията на едно петгодишно момче». В статията «Отрицанието» (1925) осъждането е представено като интелектуален заместител, своего роза ерзац на изместването, а асоцииращото се с осъждането отрицание — като символ, т.е. отново като някакъв ерзац на изтласкването. Бел.ред.

Раздел III
ПСИХОАНАЛИЗАТА И ДЕТСКИТЕ НЕВРОЗИ

1. Тази история на болестта е написана веднага след завършването на лечението през зимата на 1914-15 г. под влиянието на още свежите впечатления от новите тълкувания, които Юнг и Адлер желаеха да придадат на резултатите от психоанализата. По такъв начин тя е свързана с публикуваната в Jahrbuch der Psychoanalyse, IV статия «Към историята на психоаналитичното движение» и допълва съдържащата се там по същество лична полемика с обективистичната оценка на аналитичното. Първоначално бе предназначена за следващия брой на списанието, но тъй като поради избухналата война излизането му се отложи за неопределено време, аз реших да я включа в този сборник.

2. На две години и половина. Впоследствие почти всички срокове бяха точно установени.

3. Обикновено съобщения от такъв род не могат да бъдат използувани като материал, заслужаващ неограничено доверие. Твърде естествено е пропуските в спомените на пациента без особено голям труд да бъдат запълнени от въпросите, задавани на по-възрастните членове на семейството. Но аз не мога да предотвратя това. Онова, което роднините разказват в такива случаи, сигурно подлежи на критика. Изложението винаги се налага да е зависимо от подобни съобщения. При това се нарушава доверието към анализа, тъй като над него е поставена друга инстанция. Онова, което е наистина припомнено, се проявява в по-нататъшния процес на анализа.

4. Под пасивни стремежи аз разбирам стремежите с пасивна сексуална цел, но същевременно имам предвид не превръщането на едно влечение в друго, а само преобразяването на целта в указания смисъл.

5. Приказният материал в съновиденията. Internationale Zeitschrift für ärztliche Psychoanalyse. Bd. I, 1913.

6. Срв. подчертаното от O. Rank сходство на тези две приказки с мита за Кронос (Völkerpsychologische Parallelen zu den infantilen Sexualtheorien. Zentralblatt für Psychoanalyse, II, 8).

7. Едновременно c това би могло да става дума — в много по-малка степен на вероятност — за едва допустимата всъщност възраст от половин година.

8. Срв. по-късното превръщане на този момент в натрапчива невроза. В съновиденията по време на лечението е налице замяна със силен вятър.

9. Тук трябва да се направи връзка и с факта, че пациентът нарисува като илюстрация към съня си само пет вълка, въпреки че в съня се говори за шест или седем.

10. Защо три пъти? Изведнъж той започна да твърди, че аз съм научил този факт по пътя на тълкуването. Но това не беше вярно. Тази мисъл сама му хрумна без каквато и да било критика и той по навик я приписа на мен, като благодарение на това я направи по-вероятна.

11. Искам да кажа, че той е разбрал станалото по времето, когато съновидението му се присънва, т.е. на четири години, а не тогава, когато е направил наблюдението си. На година и половина той е получил определено впечатление, чието разбиране — благодарение на неговото развитие, сексуална възбуда и сексуални изследвания — е станало възможно за него по-късно.

12. Първото от тези затруднения не може да се преодолее с допускането, че по времето, когато е наблюдавало сцената, детето е било сигурно по-възрастно с една година, т.е. било е на две години* и половина, когато вероятно е можело доста добре да говори. В дадения случай такова изместване на времето на събитието е почти изключено за моя пациент поради цял ред различни обстоятелства. Впрочем, трябва да бъде взето под внимание, че подобни сцени на наблюдаване на коитус на родителите са твърде често срещани по време на анализа. Но условието тук е, че те стават в ранно детство. Колкото по-голямо е детето, толкова по-внимателно родителите започват да го предпазват от възможността да извършва наблюдения от подобен род.

13. Ferenczi. Über passagere Symptombildung während der Analyse. Zentralblatt für Psychoanalyse, II. Jhg., 1912, S. 588.

14. В съня са шест или седем. 6 е количеството на изядените деца, 7-то се спасява в кутията на стенния часовник. Строгият закон за тълкуване на сънищата запазва своята сила, всеки детайл получава своето обяснение.

15. По-надолу, при изследването на неговата анална еротика, ще разберем как се е справил с тази част от проблема.

16. Като доказателство за това, колко рано съм започнал да се занимавам с този проблем, може да послужи едно място от моето* първо издание на «Тълкуване на сънищата» от 1900 година (вж. бълг. издание, 1993 г., с. 279). Там срещащата се в анализа на съновидението реплика: това вече го няма принадлежи на самия мен. Няколко дни преди това с нея аз заявих че «най-ранните детски спомени са вече недостъпни като спомени (тях не може повече да ги има като спомени), но се заменят с „пренос“ и сънища в течение на анализа».

17. Механизмът на съновидението не се поддава на влияние, но съдържанието на съновидението частично се поддава на въздействие.

18. Въз основа на сериозни аргументи аз предпочитам да казвам оттеглянето на либидото от актуалните конфликти.

19. Става дума за положението, известно във философията като «бръснача на Окам» — същностите, или принципите, не трябва да се умножават без необходимост.

???

21. Както ще научим по-нататък, този симптом се развива по време на шестата му година, когато вече е умеел да чете.

22. Пациентът твърди, че на неговия роден език думата «провал» не се използува за обозначаване на стомашни разстройства. На немски Durctrfall (провал, пропадане) означава и стомашно разстройство, диария. По всяка вероятност езикът на пациента е бил славянски. Това предположение се потвърждава от по-нататъшния анализ, от който можем да стигнем до извода, че най-вероятният претендент за роден език на пациента е руският. Бел.ред.

23. Този начин на изказване в родния език на пациента има същото значение, както и на немски.

24. Действието беше едно и също, независимо от това, дали той сам си правеше клизма, или някой друг му я правеше.

25. Не е установено кога точно е било това, но във всеки случай — преди кошмарния сън на четири години. Навярно преди заминаването на родителите.

26. При което той навярно не е сгрешил.

27. Лесно може да се докаже, че бебетата цапат с екскрементите си само онези, които познават и обичат. Те не биха удостоили чужди хора с такава чест. В трите си статии за сексуалната теория аз споменах за най-първото приложение на изпражненията като средство за автоеротично дразнене на лигавицата на стомаха. Като по-нататъшно достижение по този въпрос може да се разглежда и това, че при дефекирането голямо значение има вниманието към обекта, който детето слуша и към когото проявява привързаност. Това отношение се запазва и по-нататък в смисъл, че по-възрастното дете позволява само на някои предпочитани от него лица да го слагат на цукалото или да му помагат при уриниране, при което обаче се взимат под внимание и други цели.

28. Както е известно, в несъзнаваното не съществува думата «не». Противоположностите там съвпадат. Отрицанието се въвежда само от процеса на изтласкване.

29. Също така и въшките, които в съновиденията и фобиите често означават малки деца.

30. Вж. анализа в Sammlung kleiner Schriften zur Neurosenlehre, III F.

31. А точно така детето се отнася към изпражненията.

32. Вж. Märchenstoffe im Träumen. Internationale Zeitschrift für ärzttiche Psycoanalyse, 1-2 H.

33. Корекция при следващия разказ: «Струва ми се, че режа не дървото. Това е сливане с друг спомен, който също така е изопачен от халюцинацията, че съм порязал дървото с ножчето и поради това от дървото тече кръв.»

34. Ние знаем, че така е било с бавачката, и ще го научим относно друга жена.

35. Към най-мъчителните, а също така и нелепи симптоми на неговото бъдещо страдание спадат отношението му към всеки… шивач, на когото поръчвал някоя дреха, неговият страх и уважение пред това високопоставено лице, неговото старание да го предразположи с огромни бакшиши и отчаянието по повод резултатите от работата, независимо какви са те в действителност.

36. Във връзка с това споменавам за съновиденията, които той сънувал по-късно от кошмарния сън, но още в първото имение, и които представяли сцени на коитус между небесните тела.

37. Доста впечатляващо е, че реакцията на срам е толкова тясно свързана с непроизволното изпускане на урината (дневно и нощно), а не, както би следвало да се очаква, с незадържането на изпражненията. Опитът ни показва, че тук няма никакво място за съмнение, а също така ни кара да се замислим и за постоянната връзка между незадържането на урина и огъня. Твърде е възможно в тези реакции и връзки да имаме работа с остатъци от човешката култура, идващи от дълбините на времето и запазили следите си в митовете и фолклора.

38. По време той се случил във възрастта около две години и половина — между предполагаемото наблюдаване на коитуса и съблазняването.

39. «Психология на несъзнаваните процеси» (1917), труд, който вече не е можел да окаже влияние на моите «Лекции».

4. Възможното странично тълкуване, че завесата представлява девствена ципа, разкъсваща се при сношението с бащата, не съвпада с условието на излекуване и няма никакво отношение към живота на пациента, за когото девствеността не е имала никакво значение.

41. Допускам, че този въпрос е най-тънкият в цялото психоаналитично учение. Не се нуждаех от научните съобщения на Адлер и Юнг, за да се замисля критично над възможността утвърждаваните от анализа детски преживявания — изживени в невероятно ранното детство! — да са основани по-скоро на фантазии, съчинени по повод на по-късни случаи, и във всички онези случаи, когато анализът открива влиянието на такова детско впечатление върху по-нататъшния живот, да е необходимо да се допусне проявата на конституционален момент или филогенетично унаследено предразположение. Напротив, нищо друго не предизвикваше у мен повече съмнения, никаква неувереност не ме възпираше от публикуването на моите резултати. Аз пръв открих както ролята на фантазиите за образуването на симптомите, така и «обратното фантазиране» (пренасяне) в детството на по-късни наблюдения и последващата сексуализация на тези фантазии — никой от опонентите ми не показа това. (Вж. «Тълкуване на сънищата» и забележката към случая за натрапчива невроза, 1908 г., с. 164 от Sammlung kleiner Schriften zur Neurosenlehre. III. Folge.) Ако аз все пак продължих да се придържам към своите по-трудни и по-малко приемливи възгледи, то това стана благодарение на аргументите, към които довежда изследователя описаният тук случай или която и да е друга детска невроза и които предлагам на вниманието на читателя.

42. Намеква се за Stekel.

43. Както е показано по-горе, пациентът си спомня сам сцената с Груша. Конструкциите или поведението на лекаря не са взимали никакво участие при възникването на този спомен. Празнините в спомена за нея бяха запълнени от анализа по такъв начин, който може да се нарече безупречен, ако изобщо се придава някаква ценност на метода на аналитичната работа. Рационалистичното тълкуване на тази фобия би могло само да каже: няма нищо необикновено в това, че предразположеното към боязливост дете изпада в пристъп на страх дори от пеперуда с жълти ивици на крилата, като следствие на вродената си склонност към страх (срв. Stanley Holl, A Synthetic Genetic Study of Fear. American Journal of Psychology, XXV, 1914). Без да знае причините за това, детето търси някаква връзка в детството за този страх и използува случайното сходство на името и еднаквостта на ивиците, за да си изгради фантазията за приключението с бавачката, за която все още пази спомен. Но ако страничните условия на едно невинно само по себе си събитие — миенето на пода, метлата, кофата — проявяват такава сила на въздействие върху по-нататъшния живот, че завинаги и натрапчиво обуславят избора на обекта за този човек, то фобията от пеперудата придобива непонятно значение. Положението на нещата става поне толкова забележително, колкото и предполаганото от мен, и цялата изгода от рационалистичното разбиране на тази сцена се губи. Сцената с Груша е особено ценна за нас, тъй като с нейна помощ ние можем да се подготвим за разбирането на не по-малко достоверната «първична сцена».

44. Internationale Zeitschrift für ärztliche Psychoanalyse, I. Bd., 1913, S. 525.

45. Zentralblatt für Psychoanalyse, II, 6, 1912.

46. Мога да не се съобразявам с това, че подобно поведение е получило своя словесен израз едва десетилетия по-късно, защото цялото влияние, приписвано от нас на тази сцена, се изразява под формата на симптоми, натрапчиви неврози и т.н. още в детството, дълго преди анализа. При това е напълно безразлично дали ще я смятаме за «първична сцена» или за първична фантазия.

47. Отново трябва да подчертая, че всички тези разсъждения биха били напълно излишни, ако съновидението и неврозата не се отнасяха към периода на детството.

Раздел IV
Трансформациите в процеса на полово съзряване

1. Изложеното в текста схематично описание се опитва да подчертае различията. Доколко инфантилната сексуалност се приближава с избора на своя обект и отделянето на фалосната фаза до окончателната сексуална организация, вече беше споменато по-горе.

2. Главичката на половия член.

3. Вж. моя труд Der Witz und seine Beziehung zum Unbewußten, излязъл през 1905 година. Полученото благодарение на техниката на остроумието «предварително» наслаждение се използува, за да се даде простор за по-голямо наслаждение благодарение на унищожаването на вътрешните задръжки.

4. Много поучително е, че при употребата на думата Lust — наслаждение, удоволствие — немският език се съобразява със споменатата в текста роля на подготвителната сексуална възбуда, която едновременно дава известно удовлетворение и известна интензивност на сексуалното напрежение. Lust има двояко значение, означава както усещане на сексуално напрежение (Ich habe Lust — имам желание, изпитвам въжделение), така и удоволствие, а в множествено число Lüste, означава сладострастност, похот. Бел.прев.

5. Вж. цитирания труд на Липшуц, с. 13.

6. Вж. Zur Einführung des Narzißmus. Jahrbuch für Psychoanalyse, II, 1913. Терминът «нарцисизъм» е създаден не от Неке, както там грешно е посочено, а от Хевлок Елис.

7. Необходимо е да се изясни, че понятията «мъжки» и «женски», чието съдържание съгласно общоприетото мнение изглежда толкова недвусмислено, в науката спадат към най-заплетените понятия и се поддават на анализ най-малко в три направления. Казват «мъжки» и «женски» в смисъл на активност и пасивност, в биологичен, а също и в социален смисъл. Първото от тези три значения е най-съществено и единствено то се използува в психоанализата. В съответствие с това значение по-горе в текста либидото е наречено мъжко, защото влечението винаги е активно, дори тогава, когато има пасивна цел. Второто, биологичното значение на мъжкото и женското, допуска най-ясното определение. Тук мъжкото и женското се характеризират с наличието на сперматозоиди или яйцеклетки и обусловените от тях функции. Активността и нейните странични явления, по-силната мускулатура, агресивността, по-голямата интензивност на либидото обикновено се сливат с биологичната мъжественост, но не са свързани задължително с нея, защото има породи животни, при които тези свойства са характерни за женските индивиди. Третото, социологичното значение, получава своето съдържание благодарение наблюдението над действително съществуващите мъжки и женски индивиди. Тези наблюдения на хората показват, че нито в психологичен, нито в биологичен смисъл се среща мъжественост или женственост в чист вид. Всяка личност поотделно притежава смес от биологичните си полови признаци с биологичните черти на другия пол и съединение на активността и пасивността, тъй като тези психични черти са както зависими от биологичните, така и са независими от тях.

8. Психоанализата сочи, че има два начина за намиране на обекта: първо, описаният в текста, който се извършва въз основа на първообразите от ранното детство, и, второ, нарцистичният, който търси собственото Аз и го открива в Alter Ego. Този последен момент има важно значение за патологията, но не е пряко свързан с обсъжданата тук тема.

9. Онези, за които това ще се стори «кощунствено», трябва да прочетат изследванията за отношенията между майката и детето, направени от X. Елис, които почти съвпадат по смисъл с нашите (Das Geschlechtsgefühl, S. 16).

10. Обяснението на произхода на детския страх дължа на едно тригодишно* момче, което чух да се моли от една тъмна стая: «Леличко, говори с мен, страхувам се, защото е толкова тъмно.» Лелята му отговаря: «Защо ти е нужно това? Нали не ме виждаш?» «Това няма значение — отвръща детето, — когато някой говори, става светло.» Следователно то се страхува не от тъмнината, а от липсата на любимия човек и е в състояние да обещае, че ще се успокои, когато получи доказателство за неговото присъствие. Фактът, че невротичният страх произлиза от либидото, както оцетът от виното, е един от значителните резултати на психоаналитичното изследване. По-нататъшното обсъждане на този проблем вж. в моите «Лекции по увод в психоанализата», където обаче все пак не е дадено окончателно обяснение.

11. Вж. казаното за избора на обекта при детето и по-точно параграфа за двукратния избор на обект и «нежната ориентация» в първия раздел на настоящата книга.

12. Ограничаването на кръвосмешението навярно принадлежи към историческите завоевания на човечеството и подобно на другите нравствени изисквания е фиксирано у много индивиди чрез органично наследяване. (Вж. моя труд «Тотем и табу», 1913.) Все пак психоаналитичното изследване показва колко интензивно все още се бори всеки поотделно в своето развитие с изкушенията на кръвосмешението и колко често му се поддава в своята фантазия и дори в действителността.

13. Фантазиите в периода на половото съзряване са свързани с прекратяването на инфантилното сексуално изследване в детството и обхващат още част от латентния период. Те могат да бъдат напълно или в по-голямата си част несъзнавани и затова често е невъзможно да се открият моментите на тяхната поява. Те имат голямо значение за възникване на различните симптоми, тъй като са непосредственото предварително стъпало към тях, но представляват онези форми, в които изтласканите компоненти на либидото намират своето удовлетворяване. Същото важи и за това, което се намира в основата на нощните фантазии, достигащи до съзнанието като съновидения. Съновиденията често представляват само фантазии от този род, възкръснали под влиянието и във връзка с някакъв дневен дразнител, останал от състоянието на бодърствуване («остатъци от впечатленията през деня»). Сред сексуалните фантазии от периода на пубертета се открояват някои, които са общоразпространени и достатъчно независими от индивидуалните преживявания на отделния човек. Такива са фантазиите за наблюдаването на полово сношение между родителите, за съблазняванията в ранното детство от страна на любимо лице, за заплахата от кастриране, фантазии за пребиваване и дори преживявания в утробата на майката и така нареченият «семеен роман», в който юношата реагира на различията в неговата насоченост към родителите в настоящето и в детството. Близкото отношение на тези фантазии към мита е доказал О. Ранк в своя труд Das Mythus von der Geburt des Helden, 1909. Правилно е твърдението, че Едиповият комплекс е комплексното ядро на неврозите, представлявайки съществена част от тяхното съдържание. В него завършва инфантилната сексуалност, оказваща със своето действие решаващо влияние върху сексуалността на възрастните. Всяко новородено дете е изправено пред задачата да преодолее Едиповия комплекс. Който не може да направи това, се разболява от невроза. Успехите на психоанализата все по-ясно демонстрират това значение на Едиповия комплекс: признаването му е станало ключовата дума, която разделя привържениците на психоанализата* от нейните противници.

14. Вж. казаното за неизбежността на съдбата в преданието за Едип («Тълкуване на сънищата»).

13. За особения тип избор на обекта при мъжете вж. Фройд З. Психология на сексуалността. София, 1991, с. 158-167.

16. Безброй особености на любовния живот на човека, както и натрапчивостта на самата влюбеност могат да бъдат разбрани като остатъци от детството едва когато се установи отношението им към него.

17. Max Dessoir. Zur Psychologie der Vita sexualis. In: Ailgemeine Zeitschrift für Psychiatrie, 1984, Bd. 5, S. 941.

18. Тук е мястото да посочим един в много отношения фантастичен, но изключително остроумен труд на Ференци (Опит за една генитална теория, 1924), където половият живот на висшите животни се извежда от филогенезата им.

19. Това важи не само за възникващия при неврозата «негатив» на склонността към перверзии, а също и за позитивните, така наречени същински перверзии. Последните се обясняват следователно не само с фиксацията на инфантилните наклонности, но и с регресията към тях вследствие* преграждането на другите пътища на сексуалната ориентация. Затова позитивните перверзии са и достъпни за психоаналитична терапия.

20. Заболяване на гръбначния мозък.

21. При това често се вижда, че с настъпването на полова зрялост отначало възниква нормална сексуална ориентация, която обаче впоследствие, благодарение на своята вътрешна слабост, търпи крушение още при първите външни препятствия и се сменя с регресия към първоначалната фиксация.

22. При някои черти на характера бе установена дори връзка с определен ерогенен компонент. Така инатът, пестеливостта и любовта към реда произхождат от аналната еротика. Честолюбието се обуславя от силно уретрално-еротично предразположение.

23. Такъв познавач на човешката природа като Емил Зола описва в «Радостта да живееш» момиче, което с весело себеотрицание отдава безвъзмездно в полза на любимите си хора всичко, което има и за което би могло да претендира — имущество и надежди, без да очаква награда от тяхна страна. В детството си това момиче се е намирало под властта на ненаситната потребност от нежност, която в случай че е пренебрегнато заради друго дете, се превръща в жестокост.

24. Възможно е по-голямата способност към закрепване да е резултат и от особено интензивни соматични сексуални прояви в по-ранни години.