Детската душа (Зигмунд Фройд)/Раздел IV

Раздел IV
ТРАНСФОРМАЦИИТЕ В ПРОЦЕСА НА ПОЛОВО СЪЗРЯВАНЕ

С настъпването на периода на пубертета започват изменения, които трябва да приведат инфантилния сексуален живот в окончателните му нормални форми. Половият нагон до този момент беше предимно автоеротичен, сега той си намира сексуален обект. До този момент неговите действия изхождаха от отделни влечения и ерогенни зони, които независимо едни от други се стремяха към известно наслаждение като единствена сексуална цел. Сега съществува нова сексуална цел, за чието достигане действуват съвместно всички частични нагони, докато ерогенните зони са подчинени на примата на гениталната зона.¹ Тъй като новата сексуална цел задава различни функции на двата пола, тяхното сексуално развитие се осъществява в различни посоки. Развитието на мъжете е по-последователно и по-достъпно за разбиране, докато при жените настъпва дори своего рода регрес. Като гаранция за нормалността на половия живот служи само точното съвпадане на двете насочени към сексуалния обект и сексуалната цел ориентации — нежната и чувствената, — от които първата съдържа в себе си всичко, което остава от ранния инфантилен разцвет на сексуалността. Това прилича на прокопаване на тунел едновременно от двете страни.

Новата сексуална цел при мъжа се състои в освобождаване от половите продукти: тя изобщо не е чужда и на предишната цел — получаването на наслаждение, а напротив, представлява висша степен на наслаждение от този финален акт на сексуалния процес. Сега половият нагон започва да обслужва функцията за продължаване на рода. Може да се каже, че той става алтруистичен. За да бъде успешно това превръщане, при този процес е необходимо да се вземе под внимание първоначалната предразположеност и всички особености на нагона.

Както и във всеки друг случай, когато в организма трябва да намерят място нови връзки и обединяване в сложни механизми, така и тук се открива възможност за болестни промени благодарение отпадането на тези организации. Всички болестни смущения в половия живот с пълно право могат да бъдат разглеждани като задръжки в развитието.

1. Приматът на гениталната зона и предварителното наслаждение

Пред нас ясно се оформят изходният пункт и крайната цел на описания ход на развитие. В много отношения опосредствуващите преходи за нас са все още неясни. Тук трябва да оставим не една тайна неразрешена.

Като най-съществено в периода на пубертета се смята това, което най-много бие на очи — явният растеж на външните гениталии при относителното задържане на ръста в латентния период на детството. Едновременно с това развитието на вътрешните гениталии се придвижва толкова напред, че те вече са в състояние да отделят полови продукти или да ги приемат с цел създаване на ново същество. По този начин се изгражда един много сложен апарат, който предстои да бъде използуван.

Този апарат трябва да бъде пуснат в действие и наблюденията показват, че дразненията могат да достигнат до него по три начина: от външния свят — благодарение на възбуждането на вече известните ни ерогенни зони; от вътрешните органи и по пътища, които предстои да бъдат изследвани; от душевния живот, който сам е хранилище на външни впечатления и рецептор на вътрешни възбуди. И по трите начина се предизвиква състояние, наречено «сексуална възбуда» и проявяващо се двояко — чрез душевни и соматични признаци. Душевните признаци се състоят в своеобразното усещане за напрегнатост с крайно импулсивен характер. Сред разнообразните телесни промени на първо място стоят промените в гениталиите, които имат несъмнен смисъл, а именно — готовност за сексуален акт (ерекция на половия член, навлажняване на влагалището и т.н.).

а) Сексуалната възбуда

С определеното чувство на напрегнатост при сексуалната възбуда е свързан един проблем, чието решаване е толкова трудно, колкото голямо е и неговото значение за разбирането на сексуалните процеси. Въпреки господствуващото в психологията различие на мненията по този повод смятам за необходимо да подчертая, че чувството на напрегнатост трябва да съдържа в себе си елемента на неудоволствие. За мен е решаващо, че такова чувство носи със себе си стремеж към промяна на психичната ситуация, подбужда към действие, което е съвършено чуждо на същността на изпитваното удоволствие. Ако отнесем напрежението при сексуалната възбуда към неприятните усещания, тогава се сблъскваме с факта, че то без съмнение се преживява като приятно. Към напрежението, предизвикано от сексуалните процеси, навсякъде се примесва наслада, дори и при подготвителните изменения в гениталиите ясно се усеща своего рода чувствено удовлетворение. Каква е връзката между това неприятно напрежение с чувството за удоволствие?

Всичко, което се отнася към проблема удоволствие-неудоволствие, засяга едно от най-болезнените места на съвременната психология. Ще се опитаме да узнаем повече за това от обстоятелствата на конкретния случай и ще избягваме да подхождаме към проблема в цялата му пълнота. Нека първо хвърлим един поглед на начина, по който ерогенните зони се подчиняват на новия ред. При възникването на сексуална възбуда те играят важна роля. Най-отдалечената от сексуалния обект зона — окото, в условията на ухажване на обекта най-често се оказва в такова положение, че се възбужда от онова особено качество на възбудата, повода за което в сексуалния обект ние наричаме красота. Затова достойнствата на сексуалния обект се наричат също «прелести». С това дразнене, от една страна, е свързано вече удоволствието, а от друга, негово следствие е и повишаването или предизвикването на сексуална възбуда. Ако се прибавят възбуди от други ерогенни зони, например опипващата ръка, то се получава същият ефект: от една страна, усещане за удоволствие, което се засилва веднага благодарение на удоволствието, пораждано от подготвителните изменения, а, от друга страна — по-нататъшно усилване на сексуалното напрежение, което скоро преминава в напълно ясно изразено неприятно чувство, ако не му се даде възможност да доставя по-нататъшно удоволствие. По-ясен ни се струва друг случай, когато с докосване се дразни ерогенна зона на сексуално невъзбудено лице; кожата на гърдите при жените например изпитва дразнене в резултат на допир. Това докосване предизвиква вече чувство за удоволствие, но същевременно е способно повече от всичко друго да събуди сексуалната възбуда, която изисква нарастване на удоволствието. Точно тук се крие проблемът: как става така, че изпитваното удоволствие поражда потребност от още по-голямо удоволствие.

b) Механизмът на предварителното наслаждение

Ролята, която тук е отредена на ерогенните зони, обаче е ясна. Това, което е валидно за една, е валидно за всички. Предназначението им е да доставят определено количество наслаждение благодарение на съответното дразнене. Удоволствието повишава напрежението, което, от своя страна, трябва да създаде необходимата моторна енергия, за да се доведе половият акт до завършек. Предпоследната му част отново се състои в съответното дразнене, което ерогенната зона, т.е. самата генитална зона оказва върху glans penis² с помощта на приспособения за това обект — лигавицата на влагалището. Под влияние на удоволствието, което предизвиква това възбуждане, по рефлекторен път се развива моторна енергия, която води до отделяне на полови секрети. По своята интензивност това последно удоволствие е най-силно и се отличава от предишното по своя механизъм. То се предизвиква изцяло от спадането на напрежението, представлява пълно наслаждение от удовлетворяването и с него временно угасва напрежението на либидото.

Струва ми се, че имам основания да отбележа същностните различия на удоволствието, получено от възбуждането на ерогенните зони, и на удоволствието, получено при отделяне на полови секрети, като им дам съответни названия. Първото удоволствие може да бъде наречено предварително наслаждение, противоположно на крайното наслаждение, или удоволствието, получено от удовлетворяването. В такъв случай предварителното наслаждение е същото, което може да се получи от инфантилния полов нагон, макар и в по-малка степен. Крайното наслаждение е ново, т.е. вероятно е свързано с условията, възникнали едва при настъпване на полова зрялост. Формулата на новите функции на ерогенните зони е следната: те се използуват, за да може, както и в инфантилния период, с полученото от тях предварително наслаждение да се направи възможно получаването на по-голямо наслаждение от удовлетворяването.

Неотдавна имах възможност да обясня един пример, взет от съвършено друга област на душевната дейност, в който също така се достига голяма степен на наслаждение благодарение на незначително усещане за удоволствие, което действува при това като съблазнителна премия. Там се появи възможност по-отблизо да разгледаме същността на наслаждението.³

с) Опасностите на предварителното наслаждение

Връзката на предварителното наслаждение с инфантилния сексуален живот се потвърждава от онази патогенна роля, която може да му бъде отредена. Механизмът, който води до предварителното наслаждение, поражда явна опасност за постигането на нормалната сексуална цел. Тази опасност настъпва тогава, когато в определена точка от подготвителните сексуални процеси предварителното наслаждение става твърде голямо, а съответствуващото му напрежение — твърде слабо. Тогава стимулът да се продължава сексуалният процес изчезва, целият път се съкращава и съответният подготвителен акт заема мястото на сексуалната цел.

Какво е известно, този случай е обусловен от това, че съответствуващата ерогенна зона или съответствуващият частичен нагон още в детска възраст са доставяли необикновено голямо удоволствие. Ако се намесят още моменти, способствуващи за фиксацията на това положение, в бъдеще лесно възниква натрапчивост, която осуетява подчиняването на предварителното наслаждение на нова връзка. Такъв е в действителност механизмът на много перверзии, които представляват спиране на подготвителните актове на сексуалния процес. Смущенията във функцията на сексуалния механизъм по вина на предварителното наслаждение могат да се избегнат най-лесно тогава, когато приматът на гениталната зона бива предопределен още в детския инфантилен живот. Съответните мерки в това отношение се вземат във втората половина на детството (от 8 години до настъпване на пубертета). В тези години гениталните зони се държат вече така, както по време на половото съзряване, те се превръщат в място за усещане на възбудата и подготвителните промени, ако се изпитва някакво наслаждение от удовлетворяването на другите ерогенни зони, макар че този ефект все още остава безцелен, т.е. не води до продължаване на сексуалния процес. По такъв начин още в детската възраст заедно с насладата от удовлетворяването е налице и известно количество сексуално напрежение, макар и по-непостоянно и непълно. Сега можем да разберем защо при изследването на източниците на сексуалността с пълно право можехме да кажем, че съответният процес действува в сексуално отношение както удовлетворяващо, така и възбуждащо. Забелязваме, че в процеса на изследване отначало сме представяли като прекалено големи различията между инфантилния и зрелия сексуален живот, и сега внасяме съответната корекция. Инфантилните сексуални прояви определят не само отклоненията от нормалния сексуален живот, но и неговата нормална форма.

2. Проблемът за сексуалната възбуда

За нас остана напълно необяснимо откъде се взима сексуалното напрежение, което се развива едновременно с насладата от удовлетворяването на ерогенните зони, и каква е същността на тази наслада.⁴ Най-близкото до ума предположение — че това напрежение се получава по някакъв начин от самото удоволствие, не само звучи твърде невероятно, но и отпада, защото при най-голямото наслаждение, свързано с отделянето на половите продукти, не се появява никакво напрежение, а точно обратното — всяко напрежение се прекратява. Затова наслаждението и сексуалното напрежение могат да бъдат свързани само по косвен път.

а) Ролята на половите продукти

Освен факта, че при обикновени условия само освобождаването на полови продукти слага край на сексуалната възбуда, съществуват и други основания да се направи връзка между сексуалното напрежение и половите продукти. При въздържане половият апарат се освобождава от половите продукти през различни, но регулярни промеждутъци от време през нощта по време на съновидение, което представя полов акт и се съпровожда с изпитване на наслада. Що се отнася до този процес — нощната полюция, — трудно можем да се откажем от мнението, че сексуалното напрежение, което успява да намери кратък халюцинаторен път за заместване на акта, е функция от натрупването на семенната течност в резервоарите за полови продукти. В същия смисъл опитът свидетелствува за относителната изчерпаемост на сексуалния механизъм. При липса на запас от семенна течност не само че е невъзможно осъществяването на полов акт, но изчезва и чувствителността на ерогенните зони, съответното дразнене на които не може да предизвика удоволствие. Между другото, по този начин ние научаваме, че известна степен сексуално напрежение е необходима дори за възбуждането на ерогенните зони.

Това като че ли потвърждава твърде разпространената, ако не се лъжа, гледна точка, че натрупването на сексуални продукти създава и поддържа сексуалното напрежение, при което налягането на тези продукти върху стените на техните резервоари действува като дразнене върху гръбначно-мозъчния център, чието състояние се възприема от по-висшите центрове и след това се отразява в съзнанието като известно усещане за напрежение. Ако възбуждането на ерогенните зони повишава сексуалното напрежение, то това би могло да стане само при условие, че ерогенните зони се намират в анатомична връзка с тези центрове и при достатъчно голямо сексуално напрежение повишават тонуса на възбудата, като привеждат в действие половия акт, а при недостатъчно — предизвикват производството на полови продукти.

Слабостта на тази теория, към която се придържа например и Крафт-Ебинг в своето описание на сексуалните процеси, се състои в това, че — създадена за обясняване на половата дейност на един зрял мъж — тя обръща малко внимание на три вида обстоятелства, които също трябва да обясни. Тези обстоятелства засягат детето, жената и мъжа кастрат. И в трите случая не може и дума да става за натрупване на полови продукти в същия смисъл, както при мъжа, което затруднява прилагането на схемата. Все пак трябва да признаем, че могат да се намерят факти, които дават възможност посочените случаи да бъдат подчинени на това учение. Въпреки това съществуват опасения, че на фактора натрупване на полови продукти може да бъде приписано действие, което той явно не е способен да извърши.

b) Оценка на вътрешните полови органи

Наблюденията над мъже кастрати показват, че сексуалната възбуда може в значителна степен да бъде независима от производството на полови продукти, тъй като има случаи, при които кастрирането не оказва влияние на либидото, въпреки че като правило се наблюдава противоположно поведение, което действува като мотив за операцията. Освен това отдавна е известно, че болестите, които водят до прекратяване на производството на мъжки полови клетки, оставят незасегнати либидото и потентността на станалия вече стерилен индивид. Така че съвсем не е толкова чудно, както твърди К. Ригер, че загубата на мъжките полови жлези в зряла възраст може да не окаже по-нататъшно влияние върху душевното състояние на индивида. Извършената в крехката възраст преди пубертета кастрация наистина се приближава по своето въздействие до премахването на половите белези, но при това освен самата загуба на половата жлеза трябва да се има предвид и едно забавяне в развитието на другите фактори, свързано с нейното изчезване.

с) Химическата теория

Опитите над животни с отстраняване на половите жлези (тестикули и яйчници) и съответното модифицирано присаждане на нови такива органи при гръбначни животни⁵ хвърлят известна светлина върху произхода на сексуалната възбуда и при това още повече омаловажават значението на натрупването на клетъчните полови продукти. С помощта на експерименти става възможно самецът да бъде превърнат в самка (Ойген Щайнах) и обратно, самката — в самец, при което психосексуалното поведение на животното се променя в съответствие и едновременно с промяната на соматичните полови признаци. Но това определящо пола влияние принадлежи не на онази част от половата жлеза, която произвежда специфични полови клетки (сперматозоиди и яйцеклетки), а на интерстициалната й тъкан, на която авторите приписват особеното значение на «пубертетна жлеза». Много е възможно по-нататъшните изследвания да покажат, че «пубертетната жлеза» нормално е двуполово устроена — с което анатомически би била обоснована теорията за бисексуалността на висшите животни, и още сега е вероятно тя да не е единственият орган, който има нещо общо с пораждането на сексуалната възбуда и на половите белези. Във всеки случай това ново биологично откритие идва в потвърждение на всичко, което по-рано знаехме за значението на щитовидната жлеза за сексуалността. Можем да допуснем, че от интерстициалната част на половата жлеза се отделят особени химични вещества, които се изхвърлят в кръвта и зареждат определена част от централната нервна система със сексуално напрежение, както това ни е известно относно превръщането на токсичното дразнене в особено дразнене на органа с помощта на други, чужди за организма отрови. Сега не е време да се правят дори хипотези за това, по какъв начин сексуалната възбуда възниква благодарение на дразненето на ерогенните зони при по-раншно натоварване на централните апарати и какви усложнения се получават от чисто токсичните и физиологичните дразнения при тези сексуални процеси. В това схващане за сексуалните процеси за нас е достатъчно да се придържаме към същественото предположение за съществуването на особени секрети, които дължат своя произход на сексуалната обмяна на веществата. Защото тази изглеждаща произволна хипотеза се подкрепя от възглед, на който малко са обръщали внимание, но който в голяма степен го заслужава. Неврозите, които могат да бъдат обяснени само със смущения на сексуалния живот, демонстрират най-голямо клинично сходство с феномените на интоксикацията и абстиненцията, които възникват при първичната употреба на доставящи удоволствие отровни вещества (алкалоиди).

3. Теорията за либидото

Тези предположения за химическата основа на сексуалната възбуда прекрасно се съгласуват с нашите представи и разбиране за психичните прояви на сексуалния живот. Ние сме си изработили понятието либидо като количествено променлива сила, с която могат да се измерят всички процеси и трансформации в областта на сексуална възбуда. Ние различаваме това либидо от енергията, която изобщо би трябвало да се постави в основата на душевните процеси с оглед на особения й произход, и по този начин й придаваме също качествен характер. Чрез отделянето на либидинозната психическа енергия от другата ние изразяваме нашето предположение, че сексуалните процеси на организма се отличават от процесите на хранене на организма по особения си химизъм. Анализът на перверзиите и на психоневрозите ни убеди, че сексуалната възбуда възниква не само от така наречените полови, но и от всички органи на тялото. По такъв начин у нас се създава представата за определено количество психически представено либидо, така нареченото Аз-либидо, чието произвеждане, намаляване или увеличаване, разпределяне и изместване би трябвало да ни даде възможност да обясним наблюдаваните психосексуални феномени.

Но аналитичното изследване на това Аз-либидо става възможно едва тогава, когато то е намерило психично приложение в окупирането (Besetzung) на сексуални обекти, т.е. когато се превърне в обектно либидо. Тогава ние виждаме как то се концентрира върху обектите, фиксира се върху тях или ги изоставя, преминавайки към други обекти, и от тези позиции насочва сексуалната дейност на индивида, която води до удовлетворяване, т.е. до частично, временно угасване на либидото. Психоанализата на така наречените неврози на пренасянето (истерия, невроза от натрапчиви състояния) ни дава възможност да се убедим в това.

Относно съдбата на обектното либидо можем да научим, че когато се отстрани от обектите, то остава в свободно състояние и накрая се връща при Аз-а, така че то отново става Аз-либидо. Противоположно на обектното либидо ние ще наречем Аз-либидото нарцистично либидо. От психоанализата като граница, която не бива да прекрачваме, ние съзерцаваме вихъра на нарцистичното либидо и си изграждаме представа за двете форми на либидо. Нарцистичното либидо, или Аз-либидото прилича на голям резервоар, от който изхождат аспирациите към обектите и в който те отново се връщат. Нарцистичната аспирация на либидото към Аз-а, изглежда, е изходното състояние, което е налице в ранното детство, и е била само прикрита от по-късните либидинозни прояви, запазвайки се всъщност непроменена зад тях.

Задачата на теорията за либидото на невротичните и психопатичните заболявания би трябвало да се състои в това, да изрази всички наблюдавани феномени и разкрити процеси посредством принципа за икономия на либидото. Лесно е да се разбере, че съдбата на Аз-либидото тук ще има най-голямо значение, особено в онези случаи, когато става въпрос за дълбоки психотични смущения. В такъв случай трудността се състои в това, че методът на нашето изследване — психоанализата, засега ни дава верни сведения само за трансформациите на обектното либидо и не може напълно да отдели Аз-либидото от другите енергии, които действуват в Аз-а.⁶ Затова по-нататъшното развитие на теорията за либидото засега е възможно само по спекулативен път. Но ако по примера на К. Г. Юнг разширим прекомерно обема на понятието либидо, като го отъждествим изобщо с движещата психична сила, то вследствие на това ще се загуби достигнатото от всички психоаналитични наблюдения.

Отделянето на сексуалните влечения от другите и заедно с това ограничаването на понятието либидо в рамките на тези влечения намира силна подкрепа в изложеното по-горе предположение за особения химизъм на сексуалната функция.

4. Различията между мъжа и жената

Известно е, че едва с настъпването на половата зрялост се установява рязко различие между мъжкия и женския характер — противоположност, която оказва голямо влияние върху целия по-нататъшен живот на човека, повече от всичко останало. Вродените мъжки и женски свойства на характера се забелязват още в детска възраст: развитието на сексуалните задръжки (срам, отвращение, състрадание и т.н.) настъпва по-рано при момичетата и среща по-малка съпротива, отколкото при момчетата; склонността към сексуално изтласкване изглежда въобще по-голяма. Там, където се проявяват частичните нагони на сексуалността, те предпочитат пасивната форма. Но автоеротичната дейност на ерогенните зони е еднаква и при двата пола и благодарение на това сходство в детството липсва възможност за полови различия, както те се проявяват след настъпване на полова зрялост. Взимайки под внимание автоеротичните и мастурбационните сексуални прояви, бихме могли да издигнем положението, че сексуалността на малките момиченца носи напълно мъжки характер. Нещо повече, ако можехме да дадем на понятията «мъжко» и «женско» напълно определено съдържание, то бихме могли да защитим следното положение, а именно, че либидото винаги — и закономерно по своята природа — е мъжко, независимо от това, дали се среща при мъжа или жената, и независимо от своя обект, бил той мъж или жена.⁷

Откакто се запознах с теорията за бисексуалността, аз намирам този момент за решаващ в дадения случай и предполагам, че ако не отчитаме ролята на бисексуалността, едва ли е възможно да разберем фактически наблюдаваните сексуални прояви на мъжа и жената.

а) Водещи зони при мъжа и жената

Независимо от казаното мога да добавя само следното: при детето от женски пол водещата ерогенна зона се намира в клитора, следователно е хомологична на мъжката полова зона, намираща се в областта на главичката на половия член. Всичко, което успях да науча за мастурбирането при малките момиченца, се отнасяше до клитора, а не до частите на външните гениталии, които имат значение за последващата генитална функция. Самият аз се съмнявам може ли — освен в изключителни случаи — под влияние на съблазняването момичето да стигне до нещо друго освен до мастурбация на клитора. Срещащото се именно при момичетата толкова често спонтанно облекчаване на сексуалната възбуда се изразява в пулсиращи свивания на клитора и честите му ерекции дават на момичето възможност правилно и без наставления да разбере сексуалните прояви на другия пол, просто пренасяйки върху момчетата усещанията от собствените си сексуални процеси.

Онзи, който иска да разбере превръщането на малкото момиче в жена, трябва да проследи по-нататъшната съдба на тази възбудимост на клитора. Периодът на полово съзряване, в който при момчето се наблюдава изблик на либидо във вид на нова вълна, се проявява при момичето като нова вълна на изтласкване, която се отнася предимно до сексуалността на клитора. При това на изтласкване се подлага известна част от мъжкия сексуален живот. Възникващото тук изтласкване в периода на половото съзряване на жената, засилването на сексуалните задръжки предизвикват дразнене за либидото на мъжа и водят до засилване на неговата сексуална дейност. С повишаването на либидото се засилва неговото сексуално надценяване, което с пълна сила може да се изрази само по отношение на противящата се, отричаща своята сексуалност жена. Тогава клиторът си запазва онази роля — когато при допуснат в края на краищата полов акт сам се възбужда — да предава това възбуждане на съседните части на женските гениталии, така както с една треска борина може да се разпали огън от по-сурови дърва. Често, докато това пренасяне се осъществи, минава известно време, в продължение на което младата жена остава фригидна. Тази фригидност може да се превърне в трайна, ако зоната на клитора не предава своята възбудимост, която възможност се подготвя от силната (мастурбационна) дейност в детска възраст. Известно е, че фригидността на жената често е само привидна, локална. Жените са нечувствителни на входа на влагалището, но по никакъв начин не са невъзбудими от страна на клитора или дори на другите ерогенни зони. Към тези ерогенни поводи за фригидност се прибавят също и психичните поводи, обусловени също от изтласкването.

Ако-пренасянето на ерогенната дразнимост от клитора към входа на влагалището се е осъществило, то заедно с това при жените се променя и зоната, която играе водеща роля в по-късната сексуална дейност, докато при мъжете още от детството се запазва една и съща зона. В тази смяна на водещата ерогенна зона, както и във вълната на изтласкване с настъпване на половата зрялост, която като че ли отстранява инфантилната мъжественост, се крият главните причини за склонността — предимно на жените — към невроза и особено към истерия. Следователно тези условия са тясно свързани със същността на женствеността.

5. Намирането на обект

В резултат на процесите на полово съзряване се утвърждава приматът на гениталната зона и появата на ерекция на мъжкия полов член властно демонстрира новата сексуална цел — проникването в една телесна кухина, възбуждащо гениталната зона, докато в психично отношение се извършва процес на намиране на обект, подготовката за който започва от ранното детство. Когато първото сексуално удовлетворение бе свързано с приемането на храна, сексуалното влечение има сексуалния си обект в майчината гръд, т.е. извън собственото тяло. По-късно то е лишено от него, може би точно тогава, когато при детето се появява възможност да получи обща представа за лицето, на което принадлежи доставящият му удовлетворение орган. Обикновено тогава половото влечение става автоеротично и само след преминаване на латентния период първоначалното отношение отново се възстановява. Не без основание бозаенето на детето от гръдта на майката се смята за първообраз на всички любовни отношения. Намирането на обекта представлява всъщност повторна среща.⁸

a) Сексуалният обект в кърмаческа възраст

От тази първа и най-важна от всички сексуални отношения връзка обаче и след отделянето на сексуалната дейност от приемането на храна се запазва важна част, която помага да се подготви изборът на обект, т.е. да се върне загубеното щастие. В продължение на целия латентен период детето се научава да обича другите хора, които му помагат в неговата безпомощност и задоволяват неговите потребности, следвайки образеца на сукалческото си отношение към кърмачката сякаш опитвайки се да ги продължи. Може би не всеки ще се съгласи да отъждестви нежните чувства и оценката на детето, които то проявява към своите бавачки, с половата любов. Но аз мисля, че едно по-точно психологично изследване ще докаже, че тъждествеността на тези и другите чувства не подлежи на съмнение. Общуването на детето с неговите бавачки представлява за него непрекъснат източник на сексуална възбуда и удовлетворение чрез ерогенните зони, още повече, че тази бавачка — обикновено това е майката — сама изпитва към детето чувства, които произлизат от областта на нейния сексуален живот, тя го гали, целува и приспива и се отнася към него като към явно сексуален обект.⁹ Майката сигурно ще се изплаши, ако й обяснят, че със своите нежности тя събужда у детето сексуални влечения и подготвя бъдещата интензивност на тези влечения. Тя разглежда своите действия като проява на несексуална «чиста» любов, тъй като старателно избягва да предизвиква в гениталиите на детето повече възбуда, отколкото е необходимо при грижите за детето. Но половото влечение, както вече ни е известно, може да се събуди не само с възбуждане на гениталната зона. Това, което ние наричаме нежност, един прекрасен ден несъмнено ще окаже своето влияние върху гениталната зона. Ако майката по-добре разбираше какво голямо значение имат влеченията за целия душевен живот, за всички етични и психични прояви, тя — дори и научила това — все пак би се чувствувала неуязвима за каквито и да било упреци по отношение на себе си. Тя изпълнява само своя дълг, когато учи детето да обича. Нали то трябва да стане добър човек с енергична сексуална потребност и да извърши в живота си всичко онова, към което тази потребност тласка човека. Прекалената родителска нежност може да стане, разбира се, вредна, тъй като ускорява половата зрялост, а също и поради това, че прави детето «разглезено», неспособно да се откаже в по-нататъшния си живот от любовта или да се задоволява с по-малки количества любов. Един от несъмнените признаци на бъдеща невроза е, че детето е ненаситно в своето търсене на родителски ласки, а, от друга страна, именно невротичните родители, склонни в по-голямата си част към прекалена нежност, с ласките си най-много събуждат у детето предразположение към невротични заболявания. От този пример става ясно, че невротичните родители имат един още по-пряк от наследствеността път да предадат на децата своята болест.

b) Инфантилният страх

Самите деца от ранни години се държат така, сякаш привързаността им към бавачката има характера на сексуална любов. Страхът на децата първоначално е израз на обстоятелството, че им липсва любимият човек. Затова те посрещат всеки страничен човек със страх. Страхуват се от тъмнината, защото на тъмно не виждат любимия човек, и се успокояват, когато им позволяват да държат ръката му в тъмното. Значението на всички детски страхове или страшни приказки на бавачките се надценява, когато ги обвиняват в това, че култивират страхливост у децата. Децата, склонни към страх, са възприемчиви към такива приказки, които на другите деца не правят впечатление, а към страхове са склонни деца с много силно или преждевременно развито — и благодарение на изнежеността станало твърде взискателно — сексуално влечение. Детето се държи като възрастен, превръщайки своето либидо в страх, когато не е в състояние да намери удовлетворение, а възрастният, който благодарение на своето неудовлетворено либидо е станал невротичен, се държи в своя страх като дете, започвайки да се страхува, когато остане сам, т.е. без лицето, в чиято любов е сигурен, и се мъчи да успокои този свой страх с детински мерки.¹⁰

c) Бариерата на инцеста

Ако нежността на родителите към детето благополучно е заобиколила възможността преждевременно, т.е. преди настъпването на съответните физически условия от периода на пубертета, да събуди половия му нагон с такава сила, че душевната възбуда да си пробие път към гениталната система, тя е изпълнила своята задача — да ръководи това дете в зряла възраст при избора на сексуален обект. Ясно е, че най-лесно за детето е да избере като свой сексуален обект онези лица, които от детството си то обича, така да се каже, с приглушено либидо.¹¹ Но благодарение на отлагането на сексуалната зрялост има достатъчно време — заедно с другите задръжки на сексуалността — да се издигне и бариерата на инцеста, да се задействуват онези нравствени прескрипции, които при избора на обект категорично изключват обичаните от детството хора, кръвните роднини. Спазването на това ограничение е преди всичко културно изискване на обществото, което трябва да се бори срещу поглъщането от семейството на всички интереси, нужни за създаването на по-високи социални единици. Затова обществото с всички средства се стреми да разклати у всеки поотделно, особено при юношите, връзките със семейството, които имат решаващо значение само в периода на детството.¹²

Но изборът на обект става първо в представите и половият живот на съзряващия юноша може да се разиграе само във фантазията, т.е. в представите, които не са длъжни да се осъществят.¹³ В тези фантазии при всички хора отново се проявяват инфантилните наклонности, засилени сега по соматичен път. Сред тези фантазии, закономерно и често повтарящи се, на първо място се намира диференцираният вече благодарение на половото притегляне сексуален стремеж на детето към родителите, на сина към майката и на дъщерята към бащата. Едновременно с преодоляването и изоставянето на тези инцестуозни фантазии се извършва една от най-значителните и най-болезнени психични дейности в пубертетния период — освобождаването от авторитета на родителите, благодарение на което се създава толкова важната за културния процес противоположност между новото и старото поколение. Всяка от спирките по пътя на развитието, който предстои на отделните индивиди, може да се окаже последна за някои. По такъв начин има дори и лица, които никога не успяват да се освободят от авторитета на родителите и да отделят — напълно или отчасти — своята нежност от тях. В по-голямата си част това са момичета, които за радост на родителите съхраняват напълно своята детска любов далеч зад пределите на пубертетния период, и тук е много поучително да се види, че в последващия брак тези момичета не успяват да дадат на съпруга си това, което той заслужава. Те стават хладни жени и остават фригидни в своя сексуален живот. Оттук става ясно, че несексуалната любов към родителите и половата любов сякаш се захранват от един и същ източник, т.е. че първата съответствува на инфантилното фиксиране на либидото.

Колкото повече се доближаваме до дълбоките смущения в психосексуалното развитие, толкова по-очевидно става значението на инцестуозния избор на обект. Вследствие на отрицателното отношение към сексуалността значителна част или цялата психосексуална дейност на психоневротиците, насочена към намиране на обекта, остава в границите на несъзнаваното. ¹⁴ За момичетата, които имат много голяма потребност от нежност и изпитват голям ужас пред реалните изисквания на сексуалния живот, като непреодолимо изкушение се появява желанието, от една страна, да осъществят в живота си идеала за сексуална любов, а, от друга, да прикрият своето либидо под нежността, която те могат да проявят без упреци към себе си, запазвайки за цял живот инфантилната, освежена в периода на половата зрялост предразположеност към родителите или към братята или сестрите. Психоанализата лесно може да докаже, че в истинския смисъл на думата такива личности са влюбени в своите кръвни роднини, скривайки с помощта на симптомите и другите болестни прояви своите несъзнавани мисли и довеждайки ги до прага на съзнанието. Дори и в онези случаи, в които човек, който е бил преди това здрав, е заболял след нещастна любов, може несъмнено да се открие, че механизмът на неговото заболяване се състои в насочването на неговото либидо към предпочитаните в детството лица.

d) Влиянието на инфантилния избор на обект

Този, който успешно е избегнал инцестуозната фиксация на своето либидо, все пак не е напълно свободен от нейното влияние. Явен отзвук от тази фаза на развитие е сериозната влюбеност на младежа, както често става, в зряла жена или по-възрастно момиче, притежаващо мъжки авторитет, които могат да събудят у него образите на майката и на бащата.¹⁵ Изборът на обект става изобщо под по-отдалеченото влияние на тези първообрази. Преди всичко мъжът търси обект под влияние на спомените за майката, тъй като те го владеят от най-ранно детство. Ако майката е жива, в пълно съзвучие с това тя се противопоставя на подобно подновяване и го посреща враждебно. При това значение на детските отношения към родителите за избора на обект в бъдеще е лесно да се разбере, че всяко нарушение на тези детски отношения има тежки последствия за сексуалния живот след настъпването на полова зрялост и че ревността на обичащите винаги има инфантилни корени или поне е подкрепена с инфантилни преживявания. Раздорите между самите родители, нещастният брак обуславят по-силната предразположеност на децата към смущения в сексуалното развитие или невротични заболявания.

Инфантилната привързаност към родителите е най-важната, но не и единствена от следите, които по-късно, освежени от половото съзряване, посочват пътя за избор на обекта. Други предразположения от същия произход позволяват на мъжа, все още опиращ се върху преживяванията от детството, да насочи своя избор към повече от една сексуална редица и да създаде напълно различни условия за избора на обект.

e) Предотвратяване на инверсията

Възникващата при избора на обекта задача се състои в това да се уцели противоположният пол. Тя, както се знае, се решава не без известно налучкване. Първите стремежи след настъпване на полова зрялост, често без особена вреда, са насочени по лъжлив път. Десоар¹⁷ правилно обръща внимание на закономерността на мечтателната дружба на юношите и младите момичета с лица от същия пол и възраст. Най-голямата сила, която пречи на инверсията на сексуалния обект да стане перманентна, несъмнено е онази притегателна сила, която оказват един върху друг противоположните полови признаци. За обяснението на тази сила нашето изложение не може да посочи нищо.¹⁸ Но сам по себе си този фактор не е достатъчен, за да изключи възможността от инверсия. Към него се присъединяват и други моменти. Преди всичко сдържащият авторитет на обществото. Там, където инверсията не се разглежда като престъпление, може да се убедим, че тя напълно съответствува на сексуалните наклонности на много индивиди. Можем да допуснем по-нататък, че детските спомени на мъжа за нежността на майката и другите жени, на чиито грижи той е бил оставен в детството, енергично съдействуват за насочването на неговия избор към лица от женски пол, докато изпитаната от страна на бащата в детството сексуална заплаха и съперничеството с него го отблъскват от същия пол. Но двата момента обаче са в сила и при момичето, чиято сексуална дейност се намира под опеката на майката. По такъв начин се създава враждебно отношение към собствения пол, което оказва решително влияние върху избора на обекта в смисъла, който се приема за нормален. Възпитанието на момчетата от мъже (от робите в древния свят) явно е помагало за развитието на хомосексуализма. Малко по-ясна става фреквентността на инверсиите сред съвременните благородници благодарение на услугите на мъжката прислуга и по-малките грижи от страна на майката. При някои истерици се получава така, че поради липсата в ранното детство на един от родителите (смърт, развод, отчуждение), при което останалият родител привлича към себе си любовта на детето, се създават условия, предопределящи пола на избирания по-късно за сексуален обект човек, а заедно с това и възможността за трайна инверсия.

Резюме

Сега му е времето е да се опитам да резюмирам изложеното по-горе. Тръгнахме от отклоненията на половия нагон от неговия обект и цели и се сблъскахме с въпроса, дали тези отклонения се появяват вследствие на вродено предразположение, или възникват в резултат на житейски влияния. Отговорът на този въпрос идва от нашето виждане за проявите на половия нагон при психоневротиците, една многочислена и близка до здравите хора група, и това виждане се основава на резултатите от психоаналитичното изследване. По такъв начин открихме, че при тези лица склонността към перверзии може да се докаже като несъзнавана сила, която се проявява при образуването на симптомите. Успяхме да формулираме извода, че неврозата представлява нещо като негатив на перверзията. Поради известното ни сега голямо разпространение на склонностите към перверзия ние сме принудени да приемем становището, че предразположението към перверзии е общото първично предразположение на половия нагон у човека, от което в периода на полово съзряване под влиянието на органичните изменения и психичните задръжки се развива нормалното сексуално поведение. Надяваме се, че ще можем да докажем съществуването на това първично предразположение в детската възраст. Сред силите, които определят границите на насоченост на сексуалния нагон, ние подчертаваме срама, отвращението, състраданието и социалните конструкции на морала и авторитета. По такъв начин във всяко фиксирано отклонение от нормалния сексуален живот би трябвало да видим задръжка в развитието и инфантилизъм. Значението на изменчивостта на първичното предразположение би трябвало да бъде изтъкнато на преден план, а между нея и жизнените влияния би трябвало да допуснем отношения на кооперация, а не на противопоставяне. От друга страна, тъй като първичното предразположение би трябвало да бъде комплексно, то самото полово влечение ни изглеждаше като нещо, което се състои от много фактори, които при перверзиите като че ли се разпадат на своите компоненти. По такъв начин перверзиите ни изглеждаха, от една страна, като задръжки, а от друга — като дисоциации на нормалното развитие. Двата възгледа се сляха в предположението, че половото влечение на възрастния човек се образува благодарение на съединяването на многото стремежи в детския период в едно единство, в един стремеж с една-единствена цел.

Добавихме още и обяснение за преобладаването на перверзните наклонности у психоневротиците, схващайки ги като колатерално запълване на страничните пътища след преграждането на главното русло вследствие на изтласкването, и тогава пристъпихме към разглеждането на сексуалния живот в детската възраст.¹⁹ Изказахме съжаление по повод на това, че сексуалното влечение в детска възраст се отрича и че често наблюдаваните сексуални прояви на детето се описват като изключителни явления. Струваше ни се, че детето носи в себе си наченките на сексуална дейност и още при приемането на храната получава сексуално удовлетворение, което непрекъснато се старае да изпитва отново с помощта на добре познатата дейност на смученето. Но сексуалната дейност на детето не се развива наравно с другите функции, а регресира след кратък период на разцвет, от 2 до 5 години, по време на така наречения латентен период. Производството на сексуално възбуждане през това време не се прекратява, а продължава и създава запас от енергия, която в по-голямата си част се използува за други сексуални цели, а именно, от една страна, за присъединяването на сексуалните компоненти към социалните чувства, а от друга (с помощта на изтласкването на реактивните образувания) — за изграждането на по-късните сексуални ограничения. По такъв начин силите, предназначени за сдържане на сексуалното влечение в определени граници, в детската възраст се създават за сметка на до голяма степен извратените сексуални стремежи и с помощта на възпитанието. Една друга част от инфантилните сексуални стремежи не намира подобно приложение и може да се изрази като сексуална дейност. В такъв случай става ясно, че сексуалната възбуда на детето има различни източници. Преди всичко удовлетворението възниква благодарение на съответното сетивно възбуждане на така наречените ерогенни зони, в качеството на каквито вероятно може да функционира всяко място от кожата и всеки сетивен орган, а може би и всеки орган. Между другото, съществуват известни забележителни ерогенни зони, чието възбуждане от определени органични механизми е осигурено от самото начало. Освен това сексуалната възбуда възниква като страничен продукт при цял ред онанистични процеси, щом те достигнат определена интензивност, и особено при всички по-силни душевни вълнения, дори и от мъчително естество. Възбудите от всички тези източници все още не се комбинират, всяка преследва своя собствена цел, която се състои просто в изпитването на определено удоволствие. Следователно половото влечение в детството не е центрирано и отначало няма обект, то е автоеротично.

Ерогенната зона на гениталиите започва да се отделя още в периода на детството, било като доставя удовлетворение при определено деликатно дразнене подобно на всяка друга ерогенна зона, било като по не съвсем понятен начин едновременно с удовлетворението от другите източници предизвиква сексуална възбуда, която има особено отношение към гениталната зона. Трябва само да съжаляваме, че не успяхме достатъчно определено да изясним това отношение между сексуалното удовлетворяване и сексуалната възбуда, а също и между дейността на гениталната зона и другите източници на сексуалността.

Изучаването на невротичните смущения показва, че от самото начало в детския сексуален живот се наблюдава зачатъчна организация на сексуалните компоненти на влеченията. В първия, много ранен стадий, на пръв план излиза оралната еротика, втората от тези прегенитални организации се характеризира с преобладаването на садизма и аналната еротика, едва в третата фаза сексуалният живот се определя от участието на гениталната зона.

Един от най-неочакваните резултати бе, че този ранен разцвет на инфантилния сексуален живот (от 2 до 5 години) включва в себе си също така и избора на обект с цялата му присъща богата душевна дейност, така че свързаната с него съответствуваща фаза трябва да се приеме като предвестник на по-късната сексуална организация въпреки недостатъчното обединение на отделните компоненти на влечението и неопределеността на сексуалната цел.

Фактът на двукратното начало в сексуалното развитие на човека, т.е. прекъсването на това развитие благодарение на латентния период, ни се стори достоен за особено внимание. В него явно се крие условието за способността на човека да развива по-висока култура, но също и склонността му към невроза. Доколкото знаем, при сходните с човека животни не може да се открие нищо аналогично. Източникът на тази човешка особеност би трябвало да се търси в най-древната история на човешкия род.

Не успяхме да кажем в какви размери сексуалната дейност в детска възраст може да се приема като нормална и безвредна за по-нататъшното развитие. Оказа се, че сексуалните прояви имат мастурбационен характер. По-нататъшният опит показа, че външното влияние на съблазняването може да доведе до преждевременно прекъсване на латентния период преди неговото завършване и че половото влечение на детето по един фантастичен начин се оказва полиморфно-извратено, по-нататък, че всяка подобна ранна сексуална дейност понижава податливостта на детето към възпитание.

Независимо от непълнотата на нашите знания за детския сексуален живот ние трябваше да направим опит да изучим неговите промени, предизвикани от настъпването на периода на пубертета. Избрахме две от промените, които имат най-голямо значение: подчиняването на всички други източници на сексуална възбуда на примата на гениталната зона и процеса на избор на обект. И двете имат първообрази още в детския живот. Първото изменение става благодарение на механизма на използуване на предварителното удоволствие и възбуждането, при което обикновено самостоятелните сексуални актове, свързани с удоволствието и възбуждането, стават подготвителни актове за приемането на нова сексуална цел — отделянето на полови продукти, постигането на която е съпроводено с огромно наслаждение. Трябваше да се вземе под внимание започналото диференциране на половите същества на мъже и жени, и ние открихме, че за да се превърне в жена, момичето трябва да осъществи ново изтласкване, унищожаващо известна част от инфантилната мъжественост и подготвящо жената за промяна във водещата генитална зона. Накрая открихме, че изборът на обект се ръководи от набелязаната в инфантилна възраст и обновена с настъпването на пубертета сексуална предразположеност на детето към неговите родители и бавачки. Благодарение на възникналата през това време инцестуозна бариера тази предразположеност се пренасочва от тези лица към сходни с тях. Накрая ще добавим и това, че през преходния пубертетен период соматичните и психичните процеси на развитието протичат известно време паралелно и не са свързани един с друг, докато посредством едно стигащо до инервация на гениталиите интензивно любовно вълнение не се създаде търсеното нормално единство на любовната функция.

a) Моменти, които нарушават развитието

Както вече обяснихме с помощта на различни примери, всяка стъпка по този дълъг път на развитие може да доведе до фиксация, всяка пролука в този сложен комплекс може да стане повод за дисоциация на половото влечение. Остава ни още да разгледаме различните вътрешни и външни фактори, които пречат на развитието, и да добавим къде в механизма възниква предизвиканото от тях смущение. Това, което тук поставяме в една редица, може, разбира се, да се окаже неравноценно, и ние трябва да държим сметка за трудностите при установяване значимостта на отделните моменти.

b) Конституция и наследственост

На първо място тук можем да подчертаем вроденото различие на сексуалната конституция, което вероятно има решаващо значение, но за което, близко е до ума, може да се заключи само по неговите по-късни прояви, и то не винаги с пълна увереност. Ние го схващаме като доминиране на един или друг от разнообразните източници на сексуална възбуда и смятаме, че подобни различия във вродената предразположеност трябва във всеки случай да намерят своя израз в крайния резултат, дори и да могат да останат в рамките на нормалното. Разбира се, възможни са и такива вариации на първоначално вродената предразположеност, които по необходимост и без странична помощ трябва да доведат до образуването на ненормален сексуален живот. Те могат да бъдат наречени «дегенеративни» и да се разглеждат като израз на наследствена обремененост. Във връзка с това трябва да отбележа един интересен факт. При повече от половината от третираните с помощта на психоанализа тежки случаи на истерия, натрапчиви неврози и др. аз успях несъмнено да докажа наличието на сифилис при бащата преди брака — било то tabes²⁰ или прогресивен паралич, било то някакво друго установено от анамнезата сифилистично заболяване. Изрично подчертавам, че невротичните впоследствие деца нямат никакви телесни признаци на сифилис, така че ненормалната сексуална конституция трябва да се разглежда като последна издънка на сифилистичното наследство. Колкото и да съм далеч от мисълта да представям произхода от сифилистични родители като неизменно или необходимо етиологично условие за невропатичната конституция, все пак смятам, че наблюдаваното от мен съвпадение съвсем не е случайно и маловажно.

Наследствените условия на позитивно извратените не са толкова добре известни, защото такива хора умеят да се предпазват от даване на сведения. Все пак имам основание да смятам, че при перверзиите действува същият фактор, както и при неврозите. Често в едни и същи семейства се откриват перверзии и психоневрози, и то разпределени между различните полове така, че мъжките представители на семейството, или някои от тях, са позитивно перверзни, а женските — съобразно със склонността на техния пол към изтласкване — негативно перверзни, истерични, което е добро доказателство за установената от нас съществена връзка между двете заболявания.

c) По-нататъшна преработка

Не бива да се придържаме към мнението, че само зачатъците на различните компоненти на сексуалната конституция определят формите на сексуален живот. Съществува обусловеност и от други причини и по-нататъшните възможности възникват в зависимост от съдбата, която имат сексуалните ориентации, произлизащи от отделните източници. Тази по-нататъшна преработка е очевидно окончателно определящият фактор, докато, съдейки по описанието, еднаквата конституция може да доведе до три различни крайни изхода.

[1] Ако всички вродени предразположености се запазят пазят в тяхната относителна взаимовръзка, която се приема, за нормална, и се затвърдят с настъпване на зрелостта, то крайният резултат може да бъде само перверзен сексуален живот. Анализът на такива ненормални конституционални предразположения все още не е достатъчно разработен, но все пак са ни известни случаи, които лесно се обясняват с подобни предразположения. За цял ред фиксационни перверзии например авторите смятат, че необходимо условие за тях е вродената слабост на сексуалното влечение. В такава форма това положение ми се струва неправилно, но то придобива смисъл, ако се има предвид конституционалната слабост на единия фактор на сексуалното влечение — гениталната зона, която впоследствие поема върху себе си функцията за обединяване на отделните сексуални действия с цел продължаване на рода. В такъв случай това необходимо с настъпването на пубертета обединяване става невъзможно и най-силният от останалите компоненти ще прояви своята дейност като перверзия.²¹

d) Изтласкване

[2] Друг е крайният резултат, когато в процеса на развитие някои от свръхсилно заложените компоненти стават обект на изтласкване, за който трябва да кажем че не е идентичен с прекратяването. При това съответните възбуди се причиняват както обикновено, но различни психични пречки не им позволяват да постигнат своята цел и те биват изтласквани по други пътища, докато се проявят като болестни симптоми. Резултатът тук може да бъде приблизително нормален сексуален живот — в повечето случаи ограничен, но допълнен с психоневротично заболяване. Точно тези случаи са ни добре известни благодарение на психоаналитичното изследване на невротици. Сексуалният живот на такива лица е започнал така, както и животът на инвертираните, значителна част от детството им е изпълнено с тяхната извратена сексуална дейност, която понякога продължава дълго след периода на половото съзряване, после по вътрешни причини — в повечето случаи още преди настъпване на половата зрелост, а понякога дори доста по-късно — настъпва обрат в изтласкването и от този момент вместо перверзията се появява неврозата, въпреки че старите стремежи не изчезват. Идва ни наум поговорката: «Блудница на младини, моралистка на старини», само че тук младостта преминава много бързо. Тази замяна на перверзията с невроза в живота на даденото лице трябва също както споменатото по-горе разпределяне на перверзиите и неврозата между отделни лица от едно и също семейство да бъде съпоставена със схващането, че неврозата е негативът на перверзията.

e) Сублимация

[3] Третият изход при ненормално конституционално предразположение става възможен благодарение на процеса на сублимиране, при което пред изключително силната възбуда, произлизаща от отделните източници на сексуалността, се открива изход и приложение в други области, така че от опасното само по себе си предразположение се стига до значително повишаване на психичната работоспособност. Тук може да бъде открит един от източниците на художественото творчество и в зависимост от това, дали сублимацията е пълна* или непълна, анализът на характера на високонадарените, особено на притежаващите художествени заложби лица ще установи наличието на работоспособност, перверзия и невроза, смесени в различни пропорции. Разновидност на сублимацията е може би потискането чрез реактивни образувания, което, както вече установихме, започва още в латентния период от развитието на детето, за да продължи при благоприятни обстоятелства през целия живот. Това, което наричаме характер на човека, е изградено в значителна степен от материала на сексуалните подбуди и се състои от фиксирани още в детството нагони, от придобити чрез сублимиране конструкции и от такива конструкции, които са предназначени да потискат ефективно перверзните, осъзнати като неприложими мотиви.²² По този начин общото перверзно сексуално предразположение от периода на детството може да бъде оценено като източник на редица наши добродетели, доколкото чрез реактивни образувания дава тласък за тяхното изработване.²³

f) Случайно преживяното

Ако сравним освобождаването от сексуалните продукти с поривите на изтласкване и сублимиране, ще установим, че последните два процеса, чиито вътрешни условия ни са напълно неизвестни, далеч не отстъпват на всички други влияния по значението си. Който отнася изтласкването и сублимацията към конституционалните предразположения, разглеждайки ги като жизнени прояви на тези предразположения, той има право да твърди, че окончателната форма на сексуалния живот е преди всичко резултат от вродената конституция. Но проницателният човек няма да оспори, че в тази съвкупност от фактори остава място и за модифициращите влияния на случайно преживяното в детството, а и по-късно. Съвсем не е лесно да оценим правилно влиянието на конституционалните и случайните фактори и тяхното взаимоотношение. Теорията винаги е склонна да надцени значението на първите. Терапевтичната практика подчертава значението на последните. Никога не бива да забравяме, че между двата типа фактори съществува взаимовръзка, а не взаимоизключване. Конституционалният фактор винаги трябва да чака преживяване, което да способствува за неговата проява. Случайният момент се нуждае от поддръжка от страна на конституцията, за да окаже определено въздействие. За повечето от случаите можем да си представим така наречения «допълнителен ред», в който понижаващата се интензивност на единия фактор се балансира от повишаващата се интензивност на другия, но няма никакво основание да се отрича съществуването на екстремални случаи в краищата на реда.

Ако отредим на преживяванията от ранното детство доминиращо положение сред случайните моменти, то това още повече ще съответствува на психоаналитичното изследване. В такъв случай етиологичният ред се разлага на още два, единият от които може да се нарече диспозиционален (dispositionelle), а другият — дефинитивен (definitive). В първия ред конституцията и случайните преживявания от детството действуват съвместно в същата степен, в която във втория — предразположението и травматичните преживявания. Всички нарушаващи сексуалното развитие моменти проявяват своето действие по такъв начин, че предизвикват регресия, връщане към предишната фаза.

Тук ние продължаваме да осъществяваме поставената задача — да изброим всички известни ни фактори, които имат влияние върху сексуалното развитие, било то като действуващи сили, или само като техни проявления.

g) Преждевременната зрялост

Такъв фактор е и спонтанната сексуална преждевременна зрялост, която несъмнено може да се докаже най-малкото в етиологията на неврозите, въпреки че сама по себе си тя, както и другите фактори, е недостатъчна за предизвикване на невроза. Тя се изразява в нарушаване, съкращаване или прекратяване на инфантилния латентен период и става причина за заболявания, предизвиквайки сексуални прояви, които, от една страна, благодарение на отсъствието на сексуални задръжки, а от друга — вследствие на недоразвита генитална система, могат да носят характера само на перверзии. Тези перверзни наклонности могат да си останат такива или след настъпилото изтласкване да станат движеща сила на невротичните симптоми. Във всеки случай преждевременното сексуално развитие затруднява реализирането на желаната по-нататък възможност за овладяване на сексуалния стремеж от страна на висшите душевни инстанции и повишава натрапчивия характер, който и без това придобиват психичните представители на влечението. Често ранната сексуална зрялост върви паралелно с преждевременното интелектуално развитие. Като такава тя се среща в историята на детството при най-значителните и способни индивиди. Тогава тя явно не действува така патогенно, както в онези случаи, когато се появява изолирано.

h) Преходни моменти

Точно както и преждевременната зрялост трябва да се разгледат и други фактори, които позволяват да бъдат обединени с преждевременната зрялост и обозначени като преходни моменти. Явно съществува филогенетична предопределеност, диктуваща в какъв порядък се активизират едни или други влечения и колко дълго могат да се манифестират, докато не се подложат на влиянието на появилото се ново влечение или изтласкването. Обаче както по отношение на тази последователност във времето, така и по отношение на продължителността на активността на влеченията очевидно съществуват вариации, които трябва да окажат влияние върху резултата от тези процеси. Не може да няма значение дали някаква ориентация се появява преди или по-късно, отколкото противоположната й ориентация, защото въздействието на изтласкването не може да бъде отстранено. Временното изменение в състава на компонентите винаги довежда до изменение и на резултата. От друга страна, особено интензивно възникващите влечения често протичат невероятно бързо, например хетеросексуалните връзки на лица, които впоследствие са станали явни хомосексуалисти. Възникващите в детските години бурни стремежи не оправдават опасението, че трайно ще преобладават в характера на възрастния. Може също така да се очаква, че те ще изчезнат, за да отстъпят място на своята противоположност («Всяко чудо за три дни»). С какво се обясняват подобни временни смущения в процесите на развитие, не можем дори бегло да изложим. Тук се открива перспектива към една по-плътна фаланга от биологични, а може би и исторически проблеми, до които още не сме се приближили на бойна дистанция.

i) Способност за закрепване

Значението на всички ранни сексуални прояви се увеличава благодарение на един психичен фактор с неизвестен произход, който засега може да бъде описан като особен психологичен феномен, разбира се, само предварително. Говоря за повишената способност за закрепване или фиксация на ранните впечатления от сексуалния живот, които при бъдещите невротици, както и при перверзните, допълват фактическите данни, тъй като подобни преждевременни сексуални прояви не могат да се запечатат у други лица толкова дълбоко, че да изискват натрапчиво тяхното повтаряне и да предначертаят пътя на половия нагон за цял живот. Обяснението за това закрепване се крие отчасти може би в друг психичен фактор, от който не можем да се откажем при обясняване причините за неврозите, а именно — превеса, който следите от спомените имат в душевния живот в сравнение с по-скорошните впечатления. Този момент очевидно зависи от интелектуалното развитие и неговата значимост нараства заедно с висотата на личната култура. Противно на това дивакът се характеризира като «нещастното дете на момента».²⁴ Вследствие на противоположната зависимост, съществуваща между културата и свободното сексуално развитие, чиито последици могат добре да се проследят в нашия начин на живот, особено важно значение при едно по-високо стъпало на културата и обществото има обстоятелството как е протекъл сексуалният живот на детето, за разлика от маловажността на този проблем при една по-ниска степен на култура и организация на обществото.

k) Фиксация

Току-що споменатите благоприятно въздействуващи психични фактори увеличават значението на случайно преживените влияния върху детската сексуалност. Последните (на първо място съблазняването от страна на други деца и възрастни) дават материал, който може да се фиксира с помощта на първите и да повлече след себе си трайни смущения. Значителна част от по-късно наблюдаваните отклонения от нормалния полов живот при невротиците и перверзните от самото си начало се основават върху впечатления от привидно свободния от сексуалност период на детството.