Page:Froyd-Detskata dusha.djvu/384

От Читалие
Версия от 14:24, 19 декември 2012 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


проявата на конституционален момент или филогенетично унаследено предразположение. Напротив, нищо друго не предизвикваше у мен повече съмнения, никаква неувереност не ме възпираше от публикуването на моите резултати. Аз пръв открих както ролята на фантазиите за образуването на симптомите, така и «обратното фантазиране» (пренасяне) в детството на по-късни наблюдения и последващата сексуализация на тези фантазии — никой от опонентите ми не показа това. (Вж. «Тълкуване на сънищата» и забележката към случая за натрапчива невроза, 198 г., с. 164 от Sammlung kleiner Schriften zur Neurosenlehre. III. Folge.) Ако аз все пак продължих да се придържам към своите по-трудни и по-малко приемливи възгледи, то това стана благодарение на аргументите, към които довежда изследователя описаният тук случай или която и да е друга детска невроза и които предлагам на вниманието на читателя.

42. Намеква се за Stekel.

43. Както е показано по-горе, пациентът си спомня сам сцената с Груша. Конструкциите или поведението на лекаря не са взимали никакво участие при възникването на този спомен. Празнините в спомена за нея бяха запълнени от анализа по такъв начин, който може да се нарече безупречен, ако изобщь се придава някаква ценност на метода на аналитичната работа. Рационалистичното тълкуване на тази фобия би могло само да каже: няма нищо необикновено в това, че предразположеното към боязливост дете изпада в пристъп на страх дори от пеперуда с жълти ивици на крилата, като следствие на вродената си склонност към страх (срв. Stanley Holl, A Synthetic Genetic Study of Fear. American Journal of Psychology, XXV, 1914). Без да знае причините за това, детето търси някаква връзка в детството за този страх и използува случайното сходство на името и еднаквостта на ивиците, за да си изгради фантазията за приключението с бавачката, за която все още пази спомен. Но ако страничните условия на едно невинно само по себе си събитие — миенето на пода, метлата, кофата — проявяват такава сила на въздействие върху понататъшния живот, че завинаги и натрапчиво обуславят избора на обекта за този човек, то фобията от пеперудата придобива непонятно значение. Положението на нещата става поне толкова забележително, колкото и предполаганото от мен, и цялата изгода от рационалистичното разбиране на тази сцена се губи. Сцената с Груша е особено