Page:Froyd-Detskata dusha.djvu/293

сцена» той е наблюдавал изчезването на пениса, съ-яфлил е по този повод бащата и се зарадвал при нота поява на органа, който мислел за изгубен. И така, новото чувство произтича пак от тази сцена. Нар-цвстичният произход на състраданието, в полза на xjjjfoft и Самата дума, е напълно очевиден.

8. Допълнения от най-ранното детство.

Разрешаването

При много анализи става така, че с приближаването на края изведнъж изплува нов материал, който до този момент е оставал сигурно скрит. Или пък изведнъж мимоходом се прави някаква незначителна забележка с равнодушен тон, като че ли това е нещо напълно излишно, към нея се прибавя нещо ново, което вече кара лекаря да застане нащрек, и накрая именно в този откъс от спомени, на който не се е придавало значение, се открива ключът към най-важ-ните тайни, обгръщащи неврозата на болния.

Още в началото моят пациент ми разказа за времето, когато неговата «разваленост» е започнала да преминава в страх. Той преследвал прекрасна голяма пеперуда с големи крила на жълти ивици, които завършвали с остри връхчета, т.е. пеперуда «адмирал». Изведнъж, когато видял как пеперудата кацнала на цветчето, го завладял ужасен страх от насекомото и той избягал с викове.

По време на анализа той се връщаше към този спомен, изискващ обяснение, което дълго не ни се удаваше. Предварително можеше да се предположи, че подобен детайл се е запазил в спомените не сам по себе си, а е заемал по-важно място, подобно на покриващия спомен, с който е бил свързан по някакъв начин. Веднъж той каза, че на неговия език това насекомо се нарича «бабичка», стара баба. Изобщо пеперудите му се стрували жени и девойки, а бръмбарите или гъсениците — момчета. При онази сцена на страх би трябвало да се е пробудил споменът за ня