ще е нейното поле на дейност — при мене, под моето крило.“ А. Гуляшки, JI, 504.
АГРОНОМСТВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от агрономствам.
АГРОНОМСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Разг. Професия на агроном. Занимава се със агрономство.
2. Само ед. Разг. Агрономия. Следва задочно агрономство.
3. Учреждение, в което работят специалисти агрономи. В агрономството беше свикана конференция, на която присъствуваха директорите на МТ станциите от цялата околия. А. Гуляшки, МТС, 277-278.
4. Здание, в което се помещава такова учреждение. Наложи се Нонка да ходи сама чак.. в агрономството. И. Петров, HJI, 52.
АГРОНОМСТВУВАМ. Вж. аргономст-вам.
АГРОНОМЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от агроном; млад агроном. Желязко ходи да се оплаква в града, че агрономчето напръскало пипера с някаква отрова. С. Северняк, П, 49.
АГРОПЛАНИ`РАНЕ ср. Планиране за обработване на земята; планиране на земеделието.
АГРОПОЛИТИ`КА ж. Политика в областта на селското стопанство.
АГРОПОЛИТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до политическите движения на земеделците. Самата идеология на българското агрополитическо движение не предвещава нищо хубаво. Земеделците губят един от най-важните си доводи за своето съществуване — идеологическата си база. НВ, 1997, бр. 102, 25.
АГРОСЕЛЕКЦИЯ ж. Изкуствен подбор и кръстосване на земеделски култури за подобряването им.
АГРОСТОКА ж. Нов. Селскостопанска стока. ЕС [Европейският съюз] се страхува, че асоциираните членки ще залеят пазара му с агростоки. НВ, 1997, бр. 102, 4.
АГРОСТОПАНСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Който е свързан с аграрното стопанство. Агростопанското проучване се извършва с цел да се получат данни за най-правилното разположение на културните видове върху територията на стопанството. М. Мичев и др., 3, 52.
АГРОТЕХНИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Специалист по агротехника.
u АГРОТЕХНИКА ж. Система от мерки, ^дейности за обработване и подобряване на почвата, за да се получат по-високи и качествени добиви от селското стопанство.
АГРОТЕХНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, йрил. Който е свързан с прилагане, усвояваме на агротехниката. Агротехнически мероприятия. Агротехнически метод. Агротехнически познания.
агрономстване
АГРОТЕХНИ`ЧКА ж. Жена агротех-ник.
АГРОФИ`ЗИКА ж. Наука за физичните и физико-химичните явления и процеси, извършващи се в земеделските растения и почвата, и за влиянието на физични фактори върху развитието на растенията.
АГРОФИЗИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. и, прил. Който се отнася до агрофизика. Агро-физически изследвания.
АГРОФОН, мн. няма, м. Сел.-стоп. Съвкупност от агротехнически условия и дейности. При високия агрофон .. отглежданите растения повишават устойчивостта и конкурентоспособността си. ПЗ, 1981, кн. 10, 26.
АГРОХИМИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Специалист по агрохимия.
АГРОХИМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Агрохимически. Агрохимичен институт. Агрохимичен отдел.
АГРОХИМИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. и Прил от агрохимия и от агрохимик; агрохимичен. Агрохимическа лаборатория. Агрохимически изследвания.
АГРОХИМИЯ ж. Наука за взаимодействието между почви и растения, за храненето, торенето и химическите средства за защита на растенията във връзка с подобряването на добивите в селското стопанство.
АГУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. За турчин — изпълнявам служба на ага в турската империя. Едно време, кога агуваше в нашенско Заимаа, .., в наше село имаше един човек, казваха го дядо Славчо. Т. Влайков, Съч. I, 3.
АГУЧ м. Диал. Овен. Та засвири Нанко чобан, / като свири и говори:/ — Дето да си, по-стар агуч, / доведи ми силно стадо! / Ще ти позлата рогата,/ ще ти посребра вълната. Нар. пес. СбВСтТ, 40.
АГЬЛ, мн. -и, м. Диал. Заградено място, кошара за презимуване на овце. Вечер той грижливо прибираше овцете в саята, .. Анадолецът и „другите кучета оставаха отвън агъла. Й. Йовков, АМГ, 26-27. — Ама тука ли спите? — облещи се любопитно Сашко. — Тук, тук — заклати глава чичо Гроздан. — Хе там, в Попов дол ни е агълът. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 292.
— Тур. agil.
АГЬМ. Диал. Почтително обръщение към турчин. Чорбаджи Аврам се позамисли, сетне извади кесията си и наброи на турчина пет лири: — Ето, агъм, за Али тия пари. Половин работа свърши, половин хак получава. Д. Талев, ЖС, 4о2.
АГЪНЦЕ, мн. -а, ср. 1. Умал. галъов. от агне; малко агне. През шията си то [момчето] беше преметнало едно скорошно
249
агънце
