листата на лозата.
— От гр. ᾰμπελος ’лоза’ + μέτρον ’измервам’.
АМПЕР м. Физ. Единица мярка, с която се измерва силата на електрическия ток.
— Фр. от собств.
АМПЕРАЖ м. Физ. Силата на електрическия ток, изразена в ампери.
— Фр. amperage.
АМПЕРМЕТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Физ. Уред, с който се измерва силата на електрическия ток.
АМПЕРСЕКУНДА ж. Физ. Единица мярка за количество електричество; кулон.
АМПЕРЧАС, мн. -ове, след числ. -а, м. Физ. Единица мярка за количество електричество, което протича през напречното сечение на проводник за един час при ток един ампер, равна на 3600 кулона.
АМПИ`Р, мн. няма, м. Изк. Художествен стил в архитектурата и приложните изкуства и занаяти (мебели, златарски произведения, книгопечатане и др.), създаден във Франция по време на Империята (началото на XIX в.). Насреща, зад познатата позлатена писмена маса в стил ампир, върху която беше разгъната една единствена подвързана в зелена кожа папка, седеше Михай-ло. Ст. Дичев, ЗСI, 225. Какво не крие този древен мир / из уличките свои и площади! / Тук храм готически пред теб извади, / отвъд дворци в барок и во ампир. К. Христов, В, 100.
— От фр. empire ’империя’.
АМПЛИТУДА ж. 1. Физ. Най-голямото отклонение на една периодически изменяща се величина от нейната средна стойност. // Размах, размер на отклонението на едно тяло от някакъв център, от спокойно положение. Той започна да кашля на пресекулки. . По челото му изби пот. Почувства как цялото му тяло се разтреперва с все по-едри амплитуди. Л. Канов, ЧК, 39. Амплитуда на махалото.
2. Прен. Размах, диапазон. Не може да е загадка за нас амплитудата в необичайните сякаш превъплъщения, защото Димитър Методиев е ярък социален, .., граждански поет. Ив. Спасов, БС, 29. От пълно прех-ласване до пълно отричане — в тази амплитуда се движат мненията на привържениците и отрицателите на хевиметъла. Диал., 1990, бр. 7, 13.
3. Воен. Разстоянието между точката на изстрела и точката на падането на изстреляното тяло.
4. Астрон. Разликата между минималния и максималния блясък на една променлива звезда, изразена в звездни величини.
5. Метеор. Разликата между най-голямата и най-малката стойност на даден метеорологически елемент за определен интервал от време.
— От лат. amplitudo ’големина, обширност’.
АМПЛИТУДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Физ. Прил. от амплитуда. Амплитудна модулация. Амплитудни вектори. Амплитудна стойност.
АМПЛИФИКАЦИЯ ж. Литер. Стилис-тически похват в литературно произведение или в ораторска реч — натрупване на определения, сравнения и пр. с почти еднакво значение, за да се усили въздействието върху читателя или слушателя.
— От лат. amplificatio ’увеличаване’.
АМПЛОА, мн. (рядко) -оа, ср. 1. Театр. Кръг от роли с определен характер, които подхождат на артистичните качества на един актьор. Професорът от „Вуйчо Ваньо“ на Чехов, Подкальосин от „Женитба“ на Гогол — това са само няколко превъплъщения от богатото амплоа на Христо Ганчев. К. Константинов, ППГ, 145. Добрият режисьор създава добрите артисти и то само в един случай, ако работи в известни роли над тях, според амплоата им. К, 1925, бр. 60, 1. Не е в амплоато си. Д Комичните роли не са неговото амплоа. А Тясно амплоа.
2. Разш. Кръг, поле на действие, интереси, сюжети обикн. на човек на изкуството. Преди всичко трябва да имаме пред вид, че Антон Маринович има зад гърба си сериозен творчески път, работил е разножанрови филми, показал е много качества на режисьор. Трудно е да се характеризира неговото амплоа. НК, 1958, бр. 7, 2. А да извъртам композиции аз никак не умеех, да докарвам прилика в портретите, не беше мое амплоа. Р. Ралин, ВМ, 4. // Разш. Възможности за изява, изпълнение. Ек. Апостолова е певица за изключително колоратурно амплоа. БНТ, 1940, бр.203, 2.
— Фр. emploi.
АМПУЛА ж. 1. Апт. Херметически запоено островърхо стъкълце с лекарство за инжекции. Ампули с витамин С. Ампула с кардиазол.
2. Анат. Мехуровидно разширение на тръ-бообразен орган в организма.
— Лат. ampulla ’малък стъклен съд, шишенце’.
АМПУЛАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Анат. Прил от ампула (във 2 знач.).
АМПУЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Прил. от ампула (в 1 знач.). Този завод [в Сливен] не работи с пълен капацитет, тъй като няма необходимите 207 тона ампулни стъкла. Ст, 1964, бр. 938, 1. Ампулен цех.
АМПУЛКА ж. Умал. от ампула.
АМПУТАЦИЯ ж. Цялостно или частично хирургическо отстраняване на болна част от тяло, предимно крак или ръка.
— От лат. amputatio ’отрязване’.
АМПУТИРАМ, -аш, несв. и св., прех. Правя ампутация. Шивачът ходеше само на един крак. Другият беше ампутиран и като го гледах как трудно се придвижва,
