Page:RBE Tom1.djvu/236

Авторемонтно предприятие. Авторемонтен цех.

АВТОРЕФЕРАТ м. Сбито изложение на научен труд, изработено от самия автор. Автореферат на дисертация.

АВТОРИЗАЦИЯ ж. Книж. Даване на право, упълномощаване за извършване на нещо; оторизация.

— От лат. autorisasio през фр. autorisation и рус. авторизация.

АВТОРИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех.

1. Официално одобрявам чрез заверка от определена институция превод на (художествен или научен) текст; легализирам.

2. Рядко. Правя свободен превод на художествено произведение, като внасям личен творчески елемент в него. авторизирам се страд.

— От фр. autoriser 'позволявам, разрешавам'.

АВТОРИЗИРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от авторизирам като прил. О Авторизиран превод. 1. Превод, направен с одобрението на автора или от самия него. 2. Свободен превод на художествено или друго произведение, в който преводачът внася личен творчески елемент. Авторката предлага авторизиран превод на речника, който е адаптиран за ученици.

АВТОРИЗИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от авторизирам и от авторизирам се.

АВТОРИТАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който е основан на изискване за безпрекословно подчинение на властта; властнически. Авторитарна държава. Авторитарен режим. Авторитарно управление. Авторитарни методи.

— От фр. autoritaire 'властен' през рус. авторитарньги`.

АВТОРИТАРИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Полит. Система на политическо управление, която се основава на пълно подчинение на личността от държавната власт.

2. Еднолично управление, което се основава на пълно подчинение и не търпи никаква чужда намеса.

— От фр. autoritarisme през рус. авторитаризм.

АВТОРИТАРИ`СТ м. Привърженик на авторитарен режим, на авторитарно управление.

АВТОРИТАРНО Нареч. от авторитарен; властнически.

АВТОРИТАРНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на авторитарен.

АВТОРИТЕТ м. 1. Само ед. Признато от другите значение, влияние, сила; престиж. Децата най-напред и най-дълбоко вярват на своите родители,.. Те не само ги обичат, но уважават, за тях те са всичко, върховният авторитет. Е. Каранфилов, Б III, 326. Сред тукашното славянско население Русия се ползува с авторитет и доверие, а тая страна е населена предимно със славяни. Д.Талев, ПК, 123. Към края на XVIII век турската империя почва стремително да упада не само поради честите и несполучливи войни с Австрия и Русия, но още и поради кърджалийските движения, които подкопават авторитета на централната власт. Б. Пенев, НБВ, 37. Работниците,.., говореха с него с подчертано уважение: личеше, че майсторът се ползва с добро име и с голям авторитет. Д. Добрев-ски, БКН, 52. Не било шега, Любен имал име между емиграцията, тежест и авторитет, значи опасен човек за делото, за което Боти`ов искал да умре. 3. Стоянов, ХБ, 201.

автореферат

2. Лице, което се ползва с влияние и признание. За тях Иван Белин беше голям авторитет, мъдър човек, който притежаваше всичко, което трябваше да има един истински овчар. Й. Йовков, В АХ, 155. Не пишеха ли на него [славянобългарски език] почти всички по-важни писатели и граматици, начело с Неофита Рилски, най-големия тогавашен авторитет по езика. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 696. За младежите в гимназията старият техен приятел Денчо беше голям авторитет. Те не само че го слушаха, те бяха готови по негово указание да влязат в най-дълбоката река, да стъпят в бушуващ пожар. Сл.Трънски, Н, 101. Не са ръководих от никакви авторитети и правила: святата истина ми бе знамето. 3. Стоянов, ЗБВ I, 6. — От лат. auctoritas, -atis 'влияние, тежест' през рус. авторитет.

АВТОРИТЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който се ползва с авторитет; престижен, реномиран. Греков донесе консултации от много авторитетни адвокати. С. Радев, ССБ I, 437. От 1842-1846 той [Фоти-нов] прекара една тревожна, но важна епоха, в която той достигна върха на своята слава и стана един от най-популярните, най-авторитетните наши дейци. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 750. И когато на 1393 година турците обсадили самата столица Търново, в него се намерила само една авторитетна личност, която да поддържа духа на изплашения народ. Ив. Вазов, РИ, 50. Тия двама хора бяха редакторите на Периодическото списание, най-авторитетното тогава българско списание. Ив. Вазов, ПЮ, 33. Авторитетен учен. Авторитетна енциклопедия.

2. Който изхожда от човек, ползващ се с авторитет; влиятелен, силен. Внезапно той [поручик Манев] си припомни дръзкото държане на подпоручик Личев вчера следобед в неговата собствена квартира. Откъде би идвала тази дързост, ако не от сигурността му в някаква авторитетна подкрепа? П. Вежинов, BP, 244-245. Но във всички тия мнения решителен и авторитетен глас има Радуш. Той е най-компетентен във военните работи и рязко отсича

236

авторитетен