само декламира и песнопойки чете! Чудомир, Избр. пр, 62-63.
— Тур. bunak.
БУНАР, -ът, -а, мн. -и, м. Диал. Кладенец; геран. Вардарски дълго се ми на бунара в двора, плискаше се обилно със студената кладенчова вода и се прибра в стаята си освежен, с весело сърце. Д. Талев, ПК, 78. През пет-шест къщи, на кръстопътя, имаше бунар — всяка заран момите от махалата се събираха при гърбавата му кобилица, за да си вадят вода. А. Гуляшки, ЗР, 239. Тръгнала я гиздава девойка, / та ютива на бунар за йода. Нар. пес., СбНУ XLVH, 45. С чуждо въже не мой влиза в бунар. Послов., П. Р. Славейков, БП, И, 143. О Къде види бунар, зажми с очи. Шег. Казва се за човек, който обича да пие алкохол, който пие предимно само вино, ракия. С игла бунар копая. Разг. Полагам неимоверни усилия да извърша някаква работа, да направя нещо, без да имам необходимите възможности, условия, средства.
— Тур. bunar.
БУНАРДЖИЯ, -йята, мн. -йи, м. Диал.
1. Човек, който копае бунари, кладенци.
— Едно време майка ми, бог да я прости, все ме учеше: стани бунарджия, бе синко, хем кладенци ще копаеш, хем жълтички ще гсъташ! А. Гуляшки, СВ, 325.
2. Човек, който разнася и продава вода в безводни населени места; водоносец, водар. Специални водоносци (бунарджии, сакад-жии) продаваха по селските улици вода по 3 лева литъра. ОФ, 1956, бр. 3558, 3.
БУНАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е свързан с бунар. Бунарска кофа. Бунарско въже. Бунарска вода.
БУНАРЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от бунар. Тебе те гледам, Яно, на бунарчето / къде ми пърпиш студена вода. СбБрМ, 406-407.
БУНАЧКА ж. Разг. Пренебр. Недодялана, глупава, тъпа жена; глупачка.
БУНАШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Пренебр. Който е свойствен, характерен за бунак. Бунашка постъпка.
БУНАШКИ. Разг. Пренебр. Нареч. от прил. бунашки. Постъпва бунашки. Разсъждава бунашки.
БУНАЩИНА ж. Разг. Пренебр. Качество или проява на бунак; глупост.
БУНГАЛО, мн. -а, ср. Малка едноетажна, обикн. дървена, постройка за летуване. Скоро той пренесъл скромните си вещи в бунгалото, разположено в Софийското поле. И. Попов, БНО, 136.
— От инд. през англ. bungalow. — Друга форма: бън-г а л о.
БУНДЕСВЕР, мн. няма, м. Въоръжените сили на Федерална република Германия.
— Нем. Bundeswehr.
БУНДЕСРАТ, мн. няма, м. 1. Федерален съвет във Федерална република Германия и Австрия.
2. В Германската империя (през 1871-1918)
— горната камара в Парламента.
3. В Швейцария — орган на изпълнителната власт, който се състои от седем души.
— Нем. Bundesrat.
БУНДЕСТАГ, мн. няма, м. Парламентът на Федерална република Германия. Избори за запаоногерманския бундестаг.
— Нем. Bundestag.
БУНЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от буня и от буня се; бунтуване.
БУНЗЕНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Бунзенова горелка. Спец. Горелка, изработена от химика Бунзен, която гори със светилен газ под налягане и се използува за нагряване при лабораторни опити. Бунзенова лампа. Спец. Лабораторна лампа за нагряване, която гори със светилен газ, изобретена от химика Бунзен.
— От нем. собств.
БУНИКА ж. Диал. Бленика, блян2. Той виждаше с очите си, че по бунищата растат само плевел, коприва и буника. М. Георгиев, Избр. разк., 157.
БУНИЩЕ, мн. -а, ср. 1. Място, гдето се изхвърля сметта, торът; купище, боклук, сметище. И друг път беше й се случвало да идва насам, да дири някоя коричка хляб, изхвърлена от Гюрга на малкото бунище зад дома. Ем. Станев, ПЕГ, 102. Кинев бутна старата, грохнала, посивяла пътна врата и влезе в широкия двор, претъпкан със сгради, с градинки, с бунища, с плевници, и кочини. Г. Караславов, ОХ 1П, 334-335. Това бяха къщурките на последните бедняци и бездомници в града: просяци, хамали, събирачи на всевъзможни вехтории по градските бунища. Д. Ангелов, ЖС, 15. Бяла Стана,.. / дор [двор] измела,.., / смет фърлила, ..., /на бунище. Нар. пес., СбНУ XLVII, 126. Роди ме, мамо, с късмет, па ме хвърли на бунище. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 85. Всеки петел на бунището си пее. Погов., Н. Ге-
ов, РБЯ I, 85.
. Смет, тор, натрупани обикн. в стопански двор; торище. Огледа се — нямаше никой, само кокошките ровеха миризливото бунище край каменния зид. П. Стъпов, ЖСН, 114. Старецът се поогледа и си тръгна. Широкият двор беше като напуснат — на едно сухо бунище риеха десетина кокошки, в локва до кладенеца грухтеше и се обръщаше свиня. Г. Караславов, Избр. съч. V, 165. По-добре е на синово бунище, та не на зетьово огнище. Погов., Ст. Младенов, БТР I, 228. Старо бунище кога се запали, повече пуши. Послов.
3. Остар. Куп от нещо, натрупано на едно място. На едно място той се спъна в едно голямо бунище от пера и перушинак — тоалетът на цяла куда изщавени гъски... Ив.
