Page:RBE Tom1.djvu/331

АМИ`Л, мн. няма, м. Хим. 1. Органичен едновалентен въглеводороден радикал, съдържащ пет въглеродни атома; амилов радикал.

2. Безцветна въглеводородна течност с парлив вкус и етерен мирис. _От гр. a^ivXov 'скорбяла'.

АМИЛАЗА ж. Биол. Фермент, който извършва хидролитното разкъсване на нишестето и гликогена и ги превръща в декстрини и малтоза. Медът съдържа още свободна мравчена киселина, млечна и ябълчна киселина, минерални вещества (особено фосфати), ензими, (каталаза, амилаза, пе-роксидаза, редуктаза), желязо и най-после витамините ВиС. ПН, 1934, кн. 4, 60.

АМИЛАЛКОХОЛ м. Хим. Амилов алкохол.

АМИЛАЦЕТАТ, мн. няма, м. Хим. Безцветна течност, по-лека от водата и неразтворима в нея, с миризма на гнили круши, използвана за плодови есенции, като разтворител на мазнини, смоли, целулоид и др.; амилов ацетат.

АМИ`ЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който съдържа амил.

О Амилов алкохол. Хим. Безцветна течност с характерна миризма, която се получава от патоките и се употребява за добиване на амилацетат, на естери и лакове. Амилов ацетат. Хим. Амилацетат. Амилов радикал. Хим. Амил.

АМИЛОЗА, мн. няма, ж. Хим. Съставна част на скорбялата, която образува вътрешната част на скорбялните зърна и е лесно разтворима във вода.

АМИЛОЙД, мн. няма, м. 1. Хим. Продукт, който се получава при действие върху целулозата с концентрирана сярна киселина.

2. Мед. Белтъчно вещество, което се явява в тъканите на черния дроб, далака и други органи на човека и животните вследствие на нарушения на обмяната на веществата (при рак, туберкулоза, инфекциозни заболявания и други подобни процеси)..

3. Бот. Вещество, което се отлага в растенията като запасен хранителен продукт.

АМИЛОЙДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Спец. Прил. от амилоид. Амилоиден продукт. Амилоиден тумор. Амилоидна неф-роза.

АМИЛОИДОЗА, мн. няма, ж. Мед. Разстройство на белтъчната обмяна на веществата в организма със системно дифузно отлагане на амилоид обикновено в черния ДР°б, далака и бъбреците.

АМИЛОПЕКТИ`Н, мн. няма, м. Хим. Въглехидратна съставна част на нишестеното зърно.

АМИ`Н междум. 1. Заключителен възглас в молитви, проповеди и под. за изразяване на потвърждение за нещо; истина е, така е. — Ас що е силен дух человечески? — попита Тедосий. — С добротата, с кротката безмълвна доброта, която Исус Христос всади в сърцето человеческо за веки веков. Това ще е моето оръжие и моето слово. Амин! Ст. Загорчинов, ДП, 390. И мен ми е мерак / по-скоро да река: „Амин, Христос възкресе!“ П. П. Славейков, Събр. съч. III, 67. Салт амин не е молба. Послов., П. Р. Славейков, БП И, 103. Амин сандък не пълни. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 31.

АМИ`Л

331

2. За пожелание нещо да се сбъдне, да стане (при благословия, пожелание); така да бъде, да стане. — Радост и щастие на всички! Амин! Й. Йовков, Разк. I, 202. — Деца, на добър ви час и добри печалби! — Амин! Чул те господ! К. Петканов, СВ, 11. Амин, дай боже!

3. Като същ. Край, завършек. Дорде дохож-дале до черковните врата, то утреннята дохождала до своя „амин“. Л. Каравелов, Съч. VII, 71. Вир студен / из дънер престарял приветно татък блика, / а там премъ-дрили се вече три бинлика / със нашенски нектар — като сълза пелин, /утеха в мъката, на радостта амин. К. Христов, Избр. ст, 229. От амина до амина. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 15.

О До амина. На вечни времена, всякога, до края на съществуването на света, през вековете. Тъй е от памтивека, тъй ще бъде до амина. П. Стъпов, ЖСН, 183. Най-подире календарът бае: / да помине кой както желае, / днес и утре до век до амина! / Ей дружина, весела година! П. Р. Славейков, НМК, 75. — Идваше Нова Година. До година, до амина! Г. Величков, НУ, 15. „Жива и здрава Нова година, / тази година и догодина, / до година до амина.“ — Евр. през гр. afit|v.

АМИ`Н м. Диал. Момент, време. Они, като видели, дека че им откара гъоло,.. фа-нали да си шушукат там по гяволски, като да го утепат. Арно, ама баш у тоя амин пошли воловето да пият вода на гъоло. Нар. прик., СбНУ XLV, 380-381. О Намери ме на (у) амин (а). Диал. Свари ме, улучи ме в добро разположение и се възползва от това.

АМИ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Хим. Който се отнася до аминокиселините.

АМИ`НИ мн., ед. (рядко) амин м. Хим. Производни на амоняка, намиращи широко приложение като изходен продукт за синтетични багрила и др. Мастни амини. Ароматни амини.

АМИ`НО-. Хим. Първа съставна част на сложни термини, която показва, че в състава на съединенията има амоняк, аминогру-па, напр.: аминобензол, аминокиселина.

АМИНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който съдържа в състава си аминогрупа.

АМИ`НОВ