АРНАУТКА3, мн. няма, ж. Диал. Сорт пролетна пшеница.
АРНАУТКА4, мн. няма, ж. Диал. Игра, при която участващите се прескачат взаимно; прескачаница, прескочикобила.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
АРНАУТЛУК м. Простонар. Арнаут-щина.
АРНАУТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Остар., сега простонар. Който се отнася до арнаутин. Още преди да почне войната, през града мина дива турска и арнаутска орда със зелен байрак. Д. Талев, ЖС, 182. Катунище — ..В горната си част е хубаво пасбище, .. — катун на някогашните юруш-ки или арнаутски, .., пастири, които са летували по тези места със своите стада и домочадия. П. Делирадев, В, 80. Прав, като вкаменен, до прозореца стоеше Иван Кехая. Без калпак. С пъстрошита риза и сърмена арнаутска аба, с ясносин пояс. А. Каралийчев, ЛС, 16. Арнаутско село. Арнаутска пушка. Арнаутски пищов.
2. Прен. Разг. Който е свързан с проявите или е присъщ на нрава на арнаутин, на човек с тежък, тираничен, упорит, избухлив характер. Добър беше този Кочо, за приятеля си главата си даваше, но не дай боже да го раздразниш, — в миг кипват всичките му арнаутски страсти, като побледнее, позеленее, очите му се налеят с кръв; цял звяр! Ал. Константинов, БГ, 80.
3. Като същ. арнаутски м. Остар. Албански език. Мерджанът разменяше няколко думи по арнаутски с Петка. Ив. Вазов, Съч. XXV, 123.
О Арнаутска чушка. 1. Малка и много люта чушка. 2. Простонар. Много избухлив, сприхав, отмъстителен човек.
АРНАУТЩИНА ж. Остар. Проява на арнаутин (във 2 знач.), на човек с тежък, тираничен, упорит, избухлив характер; арнаут-лук. Център, около който се събираха немногото смътни спомени и представления от детинските години,.., са постоянните капризи и арнаутщини на бащата. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 115.
АРНАУШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Арнаутски. — Не ме сдържа — стар съм, ама нали и аз съм малко от арнаушка жилка, все ме влече кръвта към арнаутското. Ц. Гинчев, ГК, 342. — Остави се, холан, — арнаушка работа! Ще извади душата на човека... Ст. Чилингиров, ХНН, 14. Извадиха [сеймените] дълги пушки / дълги пушки ар-наушки. Нар. пес., СбНУ XXVI, 72.
АРНИКА ж. 1. Многогодишно тревисто растение от семейство сложноцветни с дебело късо коренище и единични оранжево-червени цветове, растящо в гористи области с влажни почви, което намира приложение в медицината. Arnica montana.
арнаутка3
2. Фарм. Лекарство с антисептично действие, получавано от това растение.
— От гр. ap^v ’агне’.
АРНИ`САМ. Вж. арнисвам.
АРНИ`СВАМ, -аш, несв.; арни`сам, -аш и арни`ша, -еш, мин. св. арни`сах, св., непрех. Остар. и диал. 1. Обикн. със съюз да. Преставам, спирам, прекратявам да върша, да правя нещо. Кой как излезе от черквата.., трябва да се спре пред чорбаджията.. Тъй хората арнисаха да ходят и в черква. Ил. Блъсков, СК, 10. Огънят под казаните угасиха, парата арниса да съска. Лил., 1884, кн.7, 6. Арниса Тодор да шие, / отиде Тодор да краде / сиви ялови говеда. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 83. // Прекратявам, преустановявам работата си. — За мене ли идеш, майстор Добре? — Кажи че за тебе. Да поприказваме рекох. Арни`сах по вечеря, та като минавах. .. Р. Стоянов, М, 45.
2. Спирам, прекъсвам действието си. А дружината поканват в зимника, дето зетя ще ги гощава .. Приказките са захващат. Гайдата не арнисва. Ил. Блъсков, ПБ II, 45. Кръвта се не спира, притиска си Симеон ръката у гърдите, но кръвта се тече и не арнисва. ВЦ, 1888, кн.20, 21.
3. Прех. Напускам, оставям, изоставям някого или нещо. И тогай се разбра насекъде, оти знай овчарот нещо, оти той не одеше веке овчар, и арниса овците. Нар. прик., СбНУ XV, 127. „Еее, чекай коню до зелена трева. Толкоа пари сега и запусти, да доре-да ке си и спечелиш!“ му рекол татко му и го арнисал. Нар. прик., СбНУ XIV, 125. арнисвам се, арни`сам се, арниша се страд. от арнисвам в 3 знач.
АРНИ`СВ АМ СЕ несв.’, арни`сам се и арни`ша се, св., непрех. Остар. и диал. 1. Изчезвам, преставам да съществувам. От той са-ат беше се арнисал той лош адет да се гу-бат [погубват] старите луге. Нар. прик., СбНУ XV, 11.
2. Отказвам се. Ела са, синко, арниши / от тази мома гидийска. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 95.
— От гр. apvoi)fiai ’преставам, спирам’.
АРНИ`СВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от арнисвам и от арнисвам се.
АРНИ`ША. Вж. арнисвам.
АРОГАНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който проявява безочливост, дързост, който се държи безочливо, дръзко, грубо; безочлив, дързък, нахален и груб. Непобедимото му [на княза] желание да се нрави, тази инстинктивна ласкавост, .. , го увличаха в излишности, неблагоразумни за всеки случай и особено опасни по отношение на русите, раса, очарователна у дома си, но безкрайно арогантна в Изток. С. Радев, ССБ I, 349. Тя признаваше, че няма-* ше пари, но ставаше арогантна, горда, не
416
АРОГАНТЕН
