кърпа. . — Това е от нея, от Славка е. Ама-нет ти праща. Кр. Григоров, Р, 235. Луна не бързаше, разглеждаше пръснатите карти с равнодушните си очи. . От черноока жена ще вземеш пари, ей го тука аманета. . „Каква е таз черноока жена, откъде накъде? Какво е това писмо, тоз аманет?“ Ем. Станев, ИК I, 190. — Чичо Недъо, много ти здраве от Славча и, за да повярваш, че от него ида, даде ми тоя аманет да ти го донеса. Ив. Вазов, Съч. VII, 71.
2. Нещо дадено някому да го пази, да го съхранява. Станка вече мислеше да похарчи и пендара — едничкото, което беше им ос-таало от годежа. Но й беше съвестно, струваше й се, че ако изгуби и този аманет, Вакрил ще се сърди. Г. Караславов, ОХ II, 522. На куче не оставят аманет сирен мях. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 287.
3. Залог, оставен с някаква уговорка. — Божичко, какво беше едно време — та годеж-ници, та аманети, та пазарлъци. .. А сега
— дошъл бащата, сам самичък да си реди работата, приказва като сват. .. Г. Караславов, Избр. съч. I, 336.
— От араб. през тур. emanet.
АМАРАНТ м. Едногодишно тревисто растение от семейство щирови с дребни, събрани в гъсти съцветия тъмночервени цветове, разпространено в страните с топъл климат, което в древността е било символ на безсмъртие. Amarantus.
— От гр. andpavioq 'неувяхващ'.
АМАРИ`ЛИС м. Декоративно луковично растение от семейство лилиецветни с големи бели или розово-червени цветове на безлистно плътно стъбло, произхождащо от Южна Африка. Amaryllis belladonna.
— Гр. ацаргХХц.
АМАТЬОР м. 1. Книж. Лице, което се занимава с нещо като любител, а не като професионалист.
2. Спортист, който се състезава в определен вид спорт, без да е професионален спортист. Всеки спорт има своите „аматьори“ и „професионалисти“. Б. Шивачев, ПЮА, 94. роксъори аматьори. Тенисисти аматьори.
— Фр. amateur.
АМАТЬОРКА ж. Книж. Жена аматьор. АМАТЬОРСКИ, -а, -о, мн. -и. Книж. Прил. от аматьор; любителски. 14-годиш-Ният Куински получава първия си хонорар
— 7 долара. Това заплащане слага край на щатьорския му статус. Диал., 1990, бр. 6, 14. Аматьорски баскетбол. Аматъорски отбори. Аматъорски спорт.
i АМАТЬОРСТВО, мн. няма, ср. Книж. «Занимаване с нещо като любител, а не като ^професионалист; любителство.
АМАТ1БОРЩИНА, мн. няма, ж. Книж. : ^Матьорство, любителство.
Ъ. АМБАЛАЖ, мн. няма, м. 1. Опаковка <на стоки за по-удобно транспортиране и продаване. Полагат се грижи за по-добър амбалаж на стоките. Д Направиха добре амбалажа на стъклата за прозорци. А Стъклен амбалаж.
амарант
323
2. Събир. Материали (хартия, платно, дъски и др.) за опаковка. Фабрика за амбалаж.
— Фр. emballage 'опакована стока, вързоп'.
АМБАЛАЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който е предназначен или служи за амбалаж, за пакетиране. Амбалажен картон. Амбалажни сандъци. Амбалажна стъклария.
2. Който е предназначен за изработване на материали за амбалаж. Амбалажна промишленост. Амбалажна фабрика. Амбалажен отдел. Амбалажен цех.
АМБАЛИРАМ, -аш, несв. и св., прех. Рядко. Опаковам стока, амбалирам се страд.
АМБАЛИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от амбалирам и от амбалирам се; опаковане.
АМБАРКАДЕР м. Мор. 1. Място за товарене на кораб.
2. Място за качване на пътници на превозно средство.
— Фр. embarcadere.
АМБАРКАДИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Мор. Качвам, товаря нещо в кораб.
— От фр. embarcadere.
АМБАРКИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Остар. Книж. Приемам пътници на кораб.
АМБАРКИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Приемане на пътници на кораб.
АМБАРКИ`РВАМ, -аш, несв., прех. Остар. Книж. Амбаркирам. Капитаните или патроните на корабите не трябва да ам-баркирват от странство за Ромъния лица, неснабдени с редовно издадени [паспорти] от местните чужди респективни власти. С, 1888, бр.206, 1.
АМБАРКИ`РВАНИЕ, мн. ия, ср. Остар. Книж. Амбаркиране. Заповедите на Кралевското правителство не предвиждат никаква виза, извършвана от ромънски консули, и неговите инструкции се отнасят по-специално до амбаркирванието за ромънските пристанища лица, идящи от чужди страни, находящи се по десния бряг наДунава. С, 1888, бр.206, 1.
АМБАСАДА ж. Остар. 1. Посолство, легация.
2. Сграда, в която се помещава дипломатическо представителство на чужда държава.
— От фр. ambassade.
АМБАСАДБОР м. Остар. Посланик, пълномощен министър. Преди няколко време се извести, че британския амбасадор е налягал пред Султана с една програма от реформи. Пряп., 1903, бр. 79, 2.
— Фр. ambassadeur.
АМБАСАДБОРСКИ, -ска, -ско, мн.
АМБ АС А ДЬ OP СКИ
