щата чрез революционни или насилствени средства. Пряп., 1903, бр. 81, 3.
_От лат. aspiro ’стремя се’ през нем. aspirieren.
АСПИРИ`РАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от аспирирам.
АСПРА ж. Вид дребна средновековна сребърна или медна монета от половин грам със стойност, равна на 0,16 златни стотинки; бодка2, дукато. — Не знае един грош колко аспри има, с мъжки работи се залавя, фу! Ст. Загорчинов, ДП, 297. Кривогледият Ле-чо разпра с нож едина чувал. Из отвора потекоха почернели дребни аспри. Ст. Дичев, ЗС II, 646. Натовари два товаре, / два то-варе ситни аспри, /треки товар се жълтици. Нар. пес., СбНУ III, 6. о Ни (нито) (една), (пукната) аспра. Разг. Никакви пари, нищо. Не отстъпяха ни аспра от цената, която бяха обявили най-нап-ред на купувача. Ив. Вазов, Съч. VI, 167. — Изпъдиха ме от хана, може да намеря някъде с пари, но аз нямам ни една аспра. Д. Талев, ЖС, 37. Червена аспра не загива. Ирон. За лош човек, който може при всякакви неблагоприятни положения да се запази.
— От гр. a(J7срov. — Софроний Врачански, Неделник, 1806.
АСТАЛ м. Остар. и диал. Голяма грубо изработена маса. Графът седи при аста-лът и чете книга. П. Тодоров, МГ (превод), 3.
— Унг. asztal през сръб. астал.
АСТАЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. и диал. Прил. от астал. Отваря чекмеджето ас-талско и изважда пари. П. Тодоров, МГ (превод), 16.
АСТАРДЖИ`Я, -йята, мн. -йи, м. 1. Ед-новремешен занаятчия, който е тъкал тънки платна. „Само в Търново преди 100 години е имало до 1000 фабрики за платна?“ (това ще да са астарожиете, от които сега не съществува ни един). Хр. Ботев, Съч., 1929, 192.
2. Едновремешен турски войник с чалма от тънък хастар. На главата си и той [енича-ринът] имаше дълъг остър кюлаф, обвит над ушите му с голяма бяла чалма от бял тънък хастар — той беше от астарджии-те. Т. Панчев, РБЯд, 7.
— От тур. astarci.
АСТАТИ`Н, мн. няма, м. Хим. Неустойчив радиоактивен химичен елемент At, от групата на халогените, притежаващ свойствата и на метал, и на неметал, който не се среща в природата, а е получен изкуствено.
— Отгр.
АСТЕНИК, мн. -ци, м. Мед. Човек, който е с висок ръст, слаб, с дълъг врат, с надлъжно изтеглен череп и с тясно, рязко очертано лице.
— От гр. aaOeviKoq ’болнав’.
АСТЕНИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. Който е слаб безсилен, болнав; астенически. Астеничен гръден кош.
443
аспири`ране
АСТЕНИ`ЧЕСКИ, -а, о, мн. и, прил. Мед. Астеничен.
АСТЕНИЯ ж. Мед. Болезнено състояние, което се изразява във физическа и нервно-психическа слабост на организма, в много бързо изморяване и изтощаване.
— От гр. а ’не’ + ai9ev6<; ’сила, мощ’.
АСТЕРОЙД м. Астрон. Малка планета от Слънчевата система, която се движи предимно между орбитите на Марс и Юпитер. Четирите най-големи астероида са: Цере-ра (диаметър 780 км), Палада (..) и Юнона. К, 1963, кн. 9, 8.
— От гр. асттпр ’звезда’ + ei8o<; ’вид’.
АСТЕРОЙДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Астрон. Прил. от астероид.
АСТИГМАТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Физ. Недостатък на оптическо стъкло, при който образът е неясен, тъй като лъчите, излизащи от една точка, след като минат през оптическата система, се виждат като две взаимно перпендикулярни отсечки. 2. Мед. Недостатък в зрението поради нееднакво пречупване на лъчите в различни точки на роговицата или лещата на окото, или и на двете заедно, вследствие на което образите се виждат размазани, без ясни очертания. Обединяваше ни общото късогледство плюс еднакъв градус астигматизъм, поради което отново и отново стигахме до заключението, че в случай на война ще трябва да се бием на първа линия, за да можем да се виждаме. В. Йосифов, Избр. тв I, 214. Страдам от астигматизъм.
— От гр. a ’не’ + cmyjia ’точка, петно’.
АСТИГМАТИ`К, мн. -ци, м. Мед. Човек, който страда от астигматизъм (във 2 знач.).
АСТИГМАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до астигматизъм; астигматически. Астигматична леща.
АСТИГМАТИ`ЧЕСКИ, -а, о, мн. и, прил. Спец. Астигматичен.
АСТМА ж. Болест, характеризираща се с пристъпи на затруднено дишане или задушаване, свързано обикн. със стесняване на малките бронхи, с някои заболявания на сърцето, нервната система или с алергии. Сърцето на Агата заби, той и без туй си дишаше тежко, защото казваха, че бил имал астма, но сега като че взе да се задушава. Й. Йовков, ЖС, 18. В Леевица баща му, страдащ от стара астма, почувствува, че не ще може да се изкатери по урвата на Амбарица. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 23. Запасният генерал Илия Балтаджиев страдаше дълги години от астма, която от два месеца се беше влошила. М. Грубешлиева, ПП, 205.
О Бронхиална астма. Мед. Алергично заболяване, което се характеризира с повтарящи се пристъпи на задух вследствие на спазми в
астма
