БРАКОСЪЧЕТАВАМ, -аш, несв.; бракосъчетая, -аеш, мин. св. -ах, св., прех., Книж. Извършвам бракосъчетание, бракосъчетавам се, бракосъчетая се страд. БРАКОСЪЧЕТАВАМ СЕ несв.; бракосъчетая се св., сред. Встъпвам в брак. Бях се запознал с едно девойче:.. Та когато се готвехме да се бракосъчетаем, взе че се обяви Отечествената война. В. Чертовенски, НИ, 59.
БРАКОСЪЧЕТАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бракосъчетавам и от бракосъчетавам се; бракосъчетание.
БРАКОСЪЧЕТАНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Сключване на брак по установен граждански ред или чрез църковен обред. След два дена стана, скромно, бракосъчетанието на Светослав с Фрасина в черквата „Св. 40 мъченици“. Ив. Вазов, Съч. XIV, 64. Нашите герои стоят смирено върху шареното черковно килимче и приемат с благоговение светото тайнство на бракосъчетанието.. Св. Минков, РТК, 127. Бракосъчетанието се извършва публично в общинския народен съвет, в присъствието на двама свидетели.
БРАКОСЪЧЕТАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Рядко. Който се отнася до бракосъчетание. Бракосъчетателните свръзки на литовския княжески дом с домовете на руските князе само могли да пробият първия път на християнството там в XIII-ия век. Д. Душанов, ИПЧ, 166. Брако-съчетателна зала.
БРАКОСЪЧЕТАЯ. Вж. бракосъчетавам.
БРАКТИ`САМ.Вж. брактисвам.
БРАКТИ`СВАМ, -аш, несв.; бракти`сам,
-аш, св., прех. Диал. За овца — раждам мъртво агне^изплавям се.
БРАКТИСВАМ СЕ несв.; бракти`сам се св., непрех. Брактисвам.
— От тур. birakmak ’изоставям’. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
БРАКТИ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от брактисвам и от брактисвам се; изготвяне.
БРАКУВАМ1, -аш, несв., прех. Определям нещо като некачествено, негодно за употреба. Ето,.., онзи предприемач.. На кой господ не се е кланял той, само и само да не бракуват неговите батакчийски доставки? Ал. Константинов, Съч. I, 120. Наистина, конят си имаше някои недостатъци, инак нямаше и да го бракувауг: беше сляп с едното око и накуцваше. И. Йовков, Разк. I, 239. бракувам се страд. Той си спомни и за тръбопровода, който заради тази [белгийската] ламарина се забави и част от него се бракува. Д. Кисьов, Щ, 409.
БРАКУВАМ2, -аш, несв. и се., прех. Разг. Бракосъчетавам, женя. бракувам се страд.
БРАКОСЪЧЕТАВАМ
БРАКУВАМ СЕ несв., непрех. Разг. Бракосъчетавам се, женя се.
БРАКУВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бракувам1 и от бракувам се. На много места има машини за бракуване, които дълго време лежат като отпадъци по дворовете на предприятията.
БРАКУВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бракувам2 и от бракувам се.
БРАКУВАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който се отнася до бракуване. Гумите, които не могат да бъдат възстановени, се бракуват. Бракуването на автомобилните гуми става от специално назначена комисия, която съставя бракувателен протокол. В. Вълев, Е А, 219.
БРАКУВАЧ м. Длъжностно лице, което определя кои материали, предмети и др. са негодни за употреба. Към същата категория [съсредоточена работа] се отнася и работата на бракувана, на телефонистка-та и др. Псих. X кл. 87.
БРАЛО, мн. -а, ср. Диал. Изплетена от пръти преграда на воденична вада или на улей, която спира твърдите предмети, носени от течението на водата.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БРАМАНж. Брамин.
— Друга (остар.) форма: брахман.
БРАМАНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Религия на ранното робовладелско общество в Индия, оформила се през първото хилядолетие пр. н. е., която носи името си от главното божество Брама; брамизъм. В различните периоди в Индонезия са се разпространили няколко религии: будизмът, ораманизмът, мохамеданството. РД, 1961, бр. 318, 2.
— От инд. brahman ’дух’. — Друга (остар.) форма: б р а — хмани`зъм.
БРАМАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до браман и браманизъм; бра-мински. Погребалната церемония се извършваше спокойно и делово от свещениците. Близките на покойните съвсем нямаха по-къртен и тъжен вид, защото според бра-манската вяра човешката душа може да се прероди като човек, животно или растение. Е. Мечкова, СМ, 29.
— Друга (остар.) форма: брахмански.
БРАМИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Браманизъм. И в будизма, както в християнството, се наброяват доста направления и секти — брамизъм, ламизъм и др. Ал. Гетман, ВС, 44.
БРАМИ`Н м. Представител на една от висшите касти (жреческата) у индусите бра-министи. Жерците са носиле име брамини, т. е. служители на бога Брама. Който е бил роден от брамини, той не е можел да бъде нищо друго освен брамин. Знан., 1875, бр. 9, 132. Главни касти са четири: първа
БРАМИН
