полкове в състава на нашата славянска войска. Ст. Дичев, ЗС I, 61. — В неделя вечер, на 27 того, Н. Ц. Височество е благоволил да покани на вечеря в двореца около 80 души народни представители. С, 1888, бр. 224, 4. • Като вежлива покана към някого да извърши нещо; заповядайте. — Утре благоволете да дойдете пак при мене, за да ви дам нужните наставления. Ив. Вазов, Съч. IX, 116. Благоволете да се отзовете на нашата покана да участвувате в предстоящите тържества. — Царю, престолът на Асеневци чака новия повелител на България. — Благоволи, господарю (сочи към престола). Ив. Вазов, Съч. XXI, 96.
БЛАГОВОЛЯВАНЕ, ср. Книж. Отгл. същ. от благоволявам.
БЛАГОВОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. Който издава приятен дъх; ароматен, благоуханен. Не след малко пред очите ни ся представи една малка полянка, постлана с мека зелена трева и сразни благовонни цветя. В. Друмев, НФ, 26. Майката прикади трапезата и облаци от благовонен дим заплуваха из трапезарията. Ив. Вазов, Съч. XII, 54. На гробищата люляка цъфти, / и вечерния гален майски лъх / до-вява чак до мене от далеч / омайния й благовонен дъх. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 165. Показаха му някои благовонни масла и той ги уверяваше, че и такива неща изобилно ся намирали в нея земя. П. Кисимов, OA (превод) I, 135. Благовонни билки.
БЛАГОВОНИЕ, мн. -ия, ср. Книж.
1. Приятна миризма, дъх; благоухание, аромат. Един прекрасен букет с пресни цветя, чиито тънки благовония умирисваха въздуха. Ив. Вазов, Съч. ХП, 179.
2. Обикн. мн. Остар. Ароматични вещества, ароматични масла. Когато узна, че той страда от своите рани, изпрати му няколко пъти по Томаиса лековити билки и благовония. Ст. Загорчинов, ЛСС, 102. Тии снели Исусовото тяло от кръста, помазали го с благовония, обвили го с плената и го погребли в Йосифовата градина при Голгота. Д. Манчев, НН (превод), 118. В храма на Бяла са намервал златият идол на този бог и олтарите, на които горели драгоценни благовония и са приносяли жертви. Н. Михайловски, РВИ (превод), 15.
3. Остар. Разтвор от ароматични вещества; парфюм, одеколон. Едно одеколоново стъкълце на господаря,.., биде напълнено с водица, разлопчиха го и се попръскаха с бла-говонието. Ив. Вазов, Съч. IX, 210. Живеял като светский гиздавец, прекрасно са обличал, винаги бил облян със разни благовония, обичал обществото на госпожите. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 337.
БЛАГОВОННО. Книж. Нареч. от благовонен; ароматно, благоуханно.
БЛАГОВОННОСТ, -тга, ж. Книж. Отгл. същ. от благовонен; аромат, благоухание.
БЛАГОВРЕМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. Който се извършва в удобно време, навреме; навременен, своевременен.
БЛАГОВРЕМЕННО. Остар. Книж. Нареч. от благовременен; навреме, своевременно. Тук на този събор Палеолог намери за най-благо временно да предложи решението и на този въпрос. М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7-8, 35. Безобразните изкривле-ния,.., са развиват в повечето случаи от това, че децата се държат лошаво, а родителите и наставниците не обръщат бла-говременно внимание на това дело. Знан., 18/5, бр. 20 -21,314.
БЛАГОВРЕМИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Подходящо, удобно време за извършване на нещо; удобен случай. Сега нашите в Букурещ са решили, че е благовремие да се изпрати чета в Сърбия. Ив. Вазов, Съч. VI, 56. Трябва да намерите благовремие и за пеяние; нека всички, даже и най-малките, да участвуват в песните. ИЗ, 1877, 1881, 440.
БЛАГОВЪЗПИ`ТАН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който има добро възпитание; добре възпитан. Той беше спретнат и чист в градското си облекло, .. — стараеше се да се държи като благовъзпитан гражданин, доколкото бе могъл да се научи. Д. Талев, И, 624. Новият съжител беше, според думите на приятеля ми, човек действително тих, приличен и благовъзпитан. Г. Райчев, Избр. съч. II, 5.
БЛАГОВЪЗПИТАНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Добро възпитание. Чини ми се, че .. ще забележа нескриваема студенина по лицата, въпреки всичката вежливост и внимание, които тактът и благовъзпита-нието на светски хора биха ми показали. Ив. Вазов, ПЕМ, 7.
БЛАГОВЪЗПИ`ТАНО. Книж. Нареч. от благовъзпитан. Държа се благовъзпита-но.
БЛАГОВЪЗПИТАНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от благовъзпитан; добро възпитание. Чрез разговорите, поведението, оценките за околните, висшите петербургски кръгове се очертават като носители на егоизъм, лицемерие, повърхностна култура, зле прикрити под външна изтънченост и благовъзпитаност. Лит. X кл, 13.
БЛАГОГЛАСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Остар. Книж. 1. Който е с хубав, звучен глас, приятен за слушане; сладкогласен. Утрента рано зех октоиха си и прибягнах при п. Стефана, другий учител не по — добър от Апотолета, но по-представителен и по-благогласен певец. Гр. Пърличев, СбНУ XI, 349.
2. Благозвучен. Читалище, име красно, / име носиш благогласно. Ч, 1870, бр. 2, 54.
